— Звучи прекрасно. — В гласа й се чувстваше увереност.
— Така си и мислех!
— Нахалник такъв. Да не би да мислиш, че всяка жена по света умира да се ожени за теб?
— Няма значение — скромно каза той. — Стига ми, че веселата парижка вдовица ми даде съгласието си.
— Обичам те! — прошепна тя.
— Оттук нататък ти си моят живот, скъпа — отвърна той и я целуна нежно, като че ли го правеше за пръв път. — Ела у дома. — Дъхът му изгаряше устните й. — Върни се с мен у дома. — Ръцете му галеха косите й.
— В планината?
Той кимна.
— Преди да тръгна Уинтър Маунтинс изглеждаше синя. Тук-там минзухарите вече надничаха изпод снега. Детелината тъгува по теб. — Ръцете му погалиха гърба й и той се усмихна единствено за нея.
— Пролет — въздъхна Емпрес и си припомни величествения покой на природата и обещанията, които й прошепна Трей в среднощната тишина в леглото им в колибата.
— Първата ни пролет в Уинтър Маунтинс, както ти обещах.
Гласът му беше тих и нежен, а спомените му от планинската долина преливаха от болезнен копнеж. Колко богати бяха тогава, колко крехко бе всичко… и как едва не го изгубиха.
— Дали ще бъде същото?
Той разбра какво искаше да го попита тя.
— Дори и по-хубаво — окуражително й се усмихна той. — Ще построя къща за теб.
— С балкони? — нежно попита тя.
Той се усмихна и кимна.
— И с кулички.
Той я целуна точно когато тя се канеше да каже „Да“.
— Със стаи за децата?
Той изведнъж се сети за нещо и виновно попита:
— Те дали ще искат да се върнат?
— Не знаеш колко трудно ги накарах да тръгнат от там — засмя се Емпрес.
— Добре, тогава ще има и стаи за децата.
— И детска за Макс? — добави тя.
— За него и за малкото ми русо момиченце — дрезгаво каза той, а очите му отразяваха любовта, от която преливаше сърцето му. Трей зарови пръсти в косите й и я целуна пламенно и нежно. Телата им изтръпнаха от удоволствие.
Вратата на библиотеката остана заключена чак до десет часа сутринта.
ЕПИЛОГ
На следващата пролет в Уинтър Маунтинс се роди момиченце, което кръстиха Соланж Брадок-Блек, на галено Съни.
Кръстницата й, Дейзи, замина за Париж, за да се погрижи за новото положение на кръщелницата си като наследница на частта от състоянието на Джордан, принадлежала на Емпрес.
Съвсем случайно тя срещна дук дьо Век и двамата от пръв поглед почувстваха взаимна антипатия. Тя се владееше великолепно, държеше се резервирано и бе недостъпна за прекалено силното му очарование. Той се държеше по същия начин. Това, че не си допаднаха, бе съвсем естествено.
Освен всичко Дейзи беше тайнствено и екзотично красива и много умна. Той не познаваше друга жена — прокурор.
„Предизвикателство, мислеше си той, невероятна съблазън.“
Оказа се нещо много по-голямо — мрачна и всепоглъщаща страст.
Информация за текста
© 1993 Сюзън Джонсън
© 1994 Дорина Добрева, превод от английски
© 1994 Минчо Бенов, превод от английски
Susan Johnson
Silver Flame, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009
Редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Сюзън Джонсън. Сребърен пламък
Редактор: Анелия Гарнизова
Компютърна обработка: Линче Шопова
Оформление на корицата: Александър Караманолев
ИК „Бард“, 1994
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13608]
Последна редакция: 2009-11-21 01:18:01
1
„empress“ на английски означава и императрица — Б.пр.
