Сепна го помръдването на Кити. Щом се събуди, първото, което графинята видя, бяха очите му, замислено втренчени в лицето й. От техния пронизващ, изучаващ поглед голата жена моментално се смути.
В спалнята надвисна неловка тишина.
Но капитан Аполон Кузин не случайно се бе прочул с умението си да се справя дори и с най-заплетените ситуации. Както тази сутрин, въпреки че не помнеше друг път да е изпадал в по-неудобно положение.
— Моля ви да приемете моите извинения, мадам — заговори князът на безупречен френски. От десетилетия насам този език бе предпочитан от висшите дворянски кръгове в Петербург. — Снощи прекалих с шампанското.
„Тя никак не изглежда изненадана — тъжно си помисли Аполон, — което може да означава само едно — поне един от нас двамата снощи е бил напълно трезвен…“
Но от така изискано поднесеното извинение ефектът беше доста конфузен — лицето на младата графиня мигом пламна като божур. „Нима той си мисли, че… Господи!“ Кити едва не заекна от смущение:
— Нямам навик да… Искам да кажа, че… че обикновено не го правя… Не, всъщност никога не съм го правила! — Запъна се, защото не се сещаше как да продължи. Самата тя не можеше още да повярва, че това, което се бе случило тази нощ между тях, не е било само сън.
— Нито пък аз, мадам — любезно прошепна младият капитан. Неспособен да откъсне поглед от очите й, от тези два прелестни изумруда, от нежните очертания на устните й, Аполон се смути, сякаш бе неопитен юноша. Къде се изпари, и то за броени секунди, богатият му опит на похитител на женските сърца? Защо заглъхна така внезапно и странно вътрешният му глас, който винаги досега го бе предупреждавал да избягва спалните на аристократичните особи? Нали това бе едно от твърде малкото правила на доброто възпитание, които Аполон Кузин не си позволяваше да нарушава? В много прегрешения можеше да бъде упрекнат младият капитан, но не и в съблазняване на съпругите на своите командири… Защото престъпеше ли това табу, неминуемо би трябвало да очаква сериозни неприятности и дори страдания.
Но щом погледът му отново се спря на прелестните й зелени очи, омайно дълбоки и кристално чисти като тропически лагуни, всичко, което му диктуваше здравият разум, моментално се изпари от главата му. Духът на благоразумието напусна спалнята яко дим. Горещата му кръв трескаво запулсира във вените. Властен, всепоглъщащ поток, яростно помитащ всички скрупули, сред които добрите маниери бяха най- дребното препятствие.
Тялото му моментално реагира на зова на нагона. Господи, как може да е тъй прелестна? Но омъжена за друг… Очите му неволно се спуснаха към високите й, предизвикателно заоблени гърди, към стройните й бедра, към съблазнителните извивки на тялото й. Аполон се опита да овладее желанието си, но не успя. Внезапно му хрумна, че правилото да не посяга на съпругите на аристократите е или признак на страх, или нелепост — защо да е забранено да сложи рога на някой граф, след като го е вършил с жените на простосмъртните?
За няколко секунди решението узря напълно в съзнанието му — пътуването до бардака на Мадам Зоя можеше да почака.
За Кити също се оказа невъзможно да устои на изкушението. Очите му, изпъстрени със златисти точици, некриещи страстното му желание, я покорила много по-дълбоко отколкото снощи, когато в спалнята царуваше загадъчен полумрак. Ах, тези очи, как умееха да съблазняват, пълни с обещания! Никога досега не бе виждала подобни очи. Именно те я привлякоха сега към него, така, както снощи я покори съвършената му фигура и неотразимата му мъжественост. Най-въздействащи за Кити си оставаха очите на Аполон Кузин — само по обкованите със сребро икони бе виждала такива неустоими очи, дръзки и пронизващи, тревожни някак си, с поразителен контраст между тъмните зеници и златния прашец, осеял ирисите около тях.
Точно в този миг бедрата й отново усетиха горещата мъжественост, пробудена от топлото й тяло, възбудена от тръпките, пролазващи по бедрата й. Може би именно бедрата й бяха предусетили, много по- рано от мозъка, копнежа, надигащ се в най-съкровената й същност. Не помнеше някога, когато се случваше да се събуди в леглото до Пьотр, да бе изпитвала подобно неудържимо желание. Младата жена неволно потръпна още веднъж, но този път от страх и безпомощност, отчаяна, че не ще успее да обуздае поривите на собственото си тяло.
Аполон, разбира се, долови трепета й и не закъсня да я сграбчи със силните си ръце. Отначало я стисна леко, оставяйки й спасителен изход — в случай че предпочете да се отскубне от прегръдката му, ала постепенно, докато телата им се притискаха жадно, ненаситно устремени едно към друго, хватката му се затягаше все повече и повече. Тя остана задъхана и стаена в обятията му, не смееща да продума.
Близостта му, горещата му кожа, идеално гладка, без никакви косми по гърба и гърдите — за разлика от Пьотр! — неописуемо интимните докосвания на парещите му пръсти, толкова умели, толкова знаещи, неумолимо и бавно спускащи се от мъха по врата й надолу по гръбнака… всичко това вкупом окончателно пропъди у нея всяка мисъл за съпротива. Гърдите й, напълно разголени, тръпнещи, вече бяха притиснати тъй плътно от шепите му, че Кити по-скоро усещаше, отколкото чуваше ударите на сърцето му, забързани, все по-ускорени.
— Но това… това е просто нелепо… нервно зашепна младата графиня, опитвайки се да преодолее непреодолимото си привличане към този красив, млад, дързък и покоряващ мъж, с когото почти не се познаваше. — Смешно ли е, странно ли е, и аз вече не зная, но просто не мога да се овладея!
— Да… наистина е странно… — веднага се съгласи той, но го изрече набързо, небрежно, защото погледът му не преставаше да гали прелестното й лице, застинало до неговото в очакване, граничещо с мъчителна изнемога. Накрая дирещият му взор се прикова върху подканващо трепкащите й розови устни, които сякаш се мъчеха да му подскажат — но тайно, безмълвно — какво трябва да стори със собственицата им. И то без да се колебае нито миг… Дори с риск да стане брутален…
Затова той само сведе над нея русите си коси, за да прилепи устни към нейните, след което отново прошепна:
— Не само че е нелепо, а и невероятно.
Кити се опита да го отблъсне, но вече бе прекалено късно да се спаси от трескаво напиращите му ръце, от сладострастно впиващите се бедра на Аполон, обгръщащи все по-плътно нейните. Тръпките, разтърсващи тялото му, се оказаха заразителни — кожата й започна да настръхва, сетивата й се пробудиха и в паметта й нахлуха възпламеняващите спомени от изтеклата нощ. Силните му мургави ръце вече се плъзгаха стръвно по кадифената кожа на бедрата й. Усети и напиращата му мъжественост. За Кити нямаше друг избор, освен да простене тихо, доверчиво притиснала устни към рамото му, и да се остави да бъде понесена от вихъра на инстинктите си. А когато устните му — след огнения набег по шията й, гърдите й, корема и слабините — отново се върнаха върху лицето й, за да покрият устните й, у нея не бе останала и капчица сила за съпротива. Езикът му отново разтвори устните й, алчен да я вкуси, да я погълне. В същото време пъргавите му ръце не оставиха недокосната, непогалена нито една от извивките на прекрасното й тяло, извиващо се спонтанно, тръпнещо от предусещането на екстаза. Пламнала, Кити реагираше незабавно, подвижна като живак, изцяло подвластна на кипежа на кръвта, внезапно нахлула в главата й.
Още не можеше да се освободи от спомена за главозамайващите кулминации, които Аполон й бе дарил миналата нощ, от неподозираните досега от самата нея тайни за дълбините, до които могат да стигнат един мъж и една жена в размяната на ласки и топлота, чувства, себеотдаване и страсти. Никога, никога нямаше да забрави, че именно Аполон пръв я бе научил как да дарява и как да получава щастие. Той още не бе отделил устните си от нейните, когато тя, без да промълви нито дума, успя да му докаже, че това, което тъй страстно желаеше, ще му бъде дадено, и то веднага.
За невероятно кратко време, вече напълно отрезвял, Аполон бе възстановил напълно великолепната си мъжка потентност, превъзходната си форма, с която я бе изумил през предишната нощ. Не му попречи нито мъчителното главоболие, причинено от водката и шампанското, нито фактът, че спомените му от последната нощ бяха доста хаотични. Главоболието му мигом бе забравено, когато настани краката й върху раменете си.
Следващият час изтече неусетно за Кити и Аполон, които още лежаха заморени, плътно прегърнати, със сплетени ръце и бедра. Кити изпитваше отчаяна нужда да измисли нещо, с което да оправдае необичайното
