си поведение, но още не можеше да подреди обърканите си мисли.
— Аполон, бих искала… да ти обясня нещо — започна с неловко запъване младата графиня. — Работата е там, че никога досега… никога не ми се е случвало да преживея нощ като тази. Повярвай ми! Не те лъжа! Просто не мога да си обясня какво ми стана снощи… — безпомощно изхлипа тя.
Князът, все още изтощен от последното страстно преживяване, бавно повдигна клепачи и прикова очи върху зачервеното лице на Кити, обаятелно и прелестно, въпреки разбърканите къдрици около челото и страните й. „Най-много я вълнува бурната любовна нощ — помисли си Аполон, — въпреки че се опитва отчаяно да прикрие истинските си желания с този внезапен пристъп на скромност и разкаяние.“ Лицето му обаче с нищо не издаде мислите му. Помогна му солидният опит, натрупан в безчет светски салони в Русия и Европа.
— Няма причини да изпаднеш в истерия, Кити — заговори й той с успокоителен тон. — На всекиго може да се случи да сгреши…
— Но на мен за пръв път ми се случва! Нима не можеш да ме разбереш? Така се срамувам от себе си! Какво ще си помислят слугите за мен? Ами ако Пьотр разбере? Ох, ще настане истински ужас!
Долната й устна затрептя. Пръстите й нервно се впиха в ребрата му.
Аполон веднага притисна каещата се графиня към гърдите си, обгърна с ръце обляното й със сълзи прелестно лице, избърса страните й и нежно се взря в очите й, разширени от паническия страх от бъдещето.
— Успокой се, мила. Слугите могат да си мислят каквото си искат, но това няма никакво значение за нас двамата. Колкото до Пьотр… Хм, обещавам ти, че той никога няма да узнае. Така че, мое малко котенце — промърмори князът, притисна я още по-силно в обятията си и погали с пръст треперещата й долна устна, — положението съвсем не е толкова страшно, колкото ти се струва.
Той се надигна, облегна се на възглавницата, целуна я по очите, за да попие сълзите й, и я дари с най- окуражаващата усмивка, на която беше способен.
— А сега, за да покажем на слугите, че не се страхуваме от клюките, с които така или иначе ще ни обсипят, колкото и да се крием, най-добре ще е да им позвъниш. Ще им поръчам солидна закуска. Защото никога не съм имал такъв страхотен апетит. Сигурен съм, че същото важи и за теб.
Той седна срещу нея на малката маса в ъгъла на спалнята, измит, обръснат и загърнат в тъмносиния копринен халат на Пьотр, препасан с червен копринен шнур. Щом го видя така предрешен на излизане от банята, в съседство със спалнята, Кити ахна от изумление. Князът изглеждаше удивително обаятелен, с онова вродено чувство за превъзходство и непринуденост, което бе присъщо единствено на потомствените дворяни. Коприненият халат, небрежно разтворен, разкриваше бронзовата кожа на голите му гърди, великолепно контрастиращи със златистите му коси. Толкова беше прелестен, че графинята се почувства неуверена в завоеванието си, въпреки вълшебната им любовна нощ. За разлика от нея княз Кузин изглеждаше напълно уверен в себе си, изцяло посветил се на щедрата закуска, въпреки че Кити, все още разтърсвана от угризения, продължаваше да коментира събитията от последната нощ.
— Мога да ти се закълна, пред тази икона, че никога не ми се е случвало нещо подобно… — промълви тя и издайническата червенина отново пропълзя по лицето и шията й.
— Е, ако ми е позволено да изкажа мнението си напълно откровено — усмихна се младият мъж, — в любовните авантюри всъщност няма нищо лошо, въпреки че моралистите никога няма да престанат да сипят огън и жупел…
Но още не бе доизрекъл фразата, когато започна да осъзнава, че бе допуснал непростима грешка. Най- неуместна в момента се оказа лекомислената тактика, която бе избрал, за да потисне тревогата й. Защото Кити веднага стисна устни, а тялото й застина като вцепенено от заклинание на невидим магьосник. Аполон се принуди да остави ножа и вилицата, за да се впусне в многословно и объркано извинение. Накрая обаче усилията му се увенчаха с успех — след пороя от извинителни и утешително слова князът успя да я накара да се отпусне. Само че този път прояви повече благоразумие и я остави тя да говори. За себе си Аполон запази само ролята на разбиращ слушател. Наложи му се да изтърпи с вежлива усмивка всичките й опити да се оправдае, както и неясните й обяснения, примесени с изблици на негодувание срещу досегашния й безрадостен живот в самотното имение в глухата Астраханска област.
Той отдавна бе разбрал, че жените винаги правят така. И тя, като всички останали дъщери на Ева, беше приучена да брани своето целомъдрие, да търси благоприлична фасада за своето поведение. Естествено Аполон, отдавна обръгнал на заплетени любовни авантюри, преживял какви ли не интимни перипетии, можеше най-спокойно да й заяви, че той никога не се е интересувал от мнението на околните. Но щеше да прозвучи непростимо неуважително и невъзпитано. Затова реагираше само с деликатно кимване на всяко нейно оплакване и се стараеше да заглуши всяко съмнение — още щом то покълваше в съзнанието й, — че тяхната любовна връзка ще бъде някога разкрита. Отново му помогна опитът, придобит в будоарите на петербургските дами в часовете на разкаяние и угризения, които по правило следваха винаги на разсъмване след поредната бурна нощ.
Князът великодушно пое вината изцяло върху себе си, за да я освободи от ненужни самообвинения. Като истински аристократ, Аполон Кузин прекрасно знаеше каква бе причината за гнетящото притеснение, стегнало сърцето на Кити — за една порядъчно възпитана млада дама нямаше нищо по-ужасно от незавидната участ да бъде обвинена, нещо повече — да бъде изобличена в непристойно поведение, в изневяра и разврат.
Аполон поддържаше най-спокойния, най-убедителния тон, на който бе способен, докато й доказваше с неоспорима логика, че тя в нищо не е виновна, че именно той е истинският виновник, дръзкият завоевател, нахлул в нейната спалня. Не забрави да спомене и за смекчаващите вината обстоятелства — в полумрака той не би могъл да я разпознае, пък и мозъкът му бе размътен от водката и шампанското.
— Разбираш ли, Кити — снизходително й обясни той, след като завърши с обвиненията срещу себе си, — цялата беда е в това, че аз тъй яростно ти се нахвърлих, че в първия миг ти дори не успя да се възпротивиш.
Деликатно се престори на разсеян и забрави да спомене за страстните ласки, с които го бе обсипвала почти през цялата нощ, след онези първи мигове, когато бе на косъм от изнасилването. Графинята също не пожела да бъде коментиран този странен епизод от биографията й.
Като че ли яростните му самообвинения донякъде потушиха угризенията й, защото сълзите престанаха да бликат от изумрудените й очи.
— Аз съм особен човек — кротко продължи Аполон, изпълнен е миролюбиви намерения. — Рано сутрин съм много по-възприемчив към страданията на хората около мен. Освен това и на мен не ми е безразличен стремежът на всеки от нас да държи на достойнството си. Сутрин, щом отрезвея, първата ми грижа е да се разкайвам горчиво за лудориите, извършени предишната бохемска вечер. — Леката му усмивка увенча перфидната лъжа. — Така че сега, прелестна графиньо, мога да се закълна пред вас, с чисто сърце, залагайки думата си на благородник — аз наистина нямах намерение да осквернявам честта ви! — В патоса си княз Кузин неусетно премина на „вие“, без дори да се усети. — Предлагам ви да сключим мир и завинаги да си останем приятели.
Лицето му излъчваше такава неподправена искреност, че графинята дори за миг не се усъмни в думите му.
Всичките й съмнения, опасения и тревоги мигом се изпариха, като пометени от магическа пръчица. Кити ласкаво му се усмихна и отвърна чистосърдечно:
— Да бъдем приятели? До гроб? Това ли ми предлагате, княже мой? Прекрасно!
Успокоен, Аполон посегна към чашата с чая, но ръката му внезапно замръзна във въздуха, макар че домакинята зададе следващия си въпрос съвсем тихо, с онзи подчертано небрежен тон, който пазеше само за по-несръчните си камериерки:
— Между впрочем, коя е тази Маруся?
Аполон благоразумно не избърза с отговора. Първо облегна ръце на масата и се постара да успокои дишането си.
— Безкрайно съжалявам за това глупаво недоразумение. — За миг острият му поглед се стрелна към очите й, но за съжаление те вече бяха премрежени от гъстите мигли.
— О, не, няма нищо, княже. Да, да, нищо особено не се случило. Мога да схвана какво изпитва един
