мишци и изду жилите по врата си за последния довършващ напън, за да се отдаде докрай, да се разлее без остатък в тази потръпваща, невероятна сластна жена.
Но не му искаше да излезе от нея, о, как не му се искаше! Обгърнат от топлата й плът, преситен от щастие, преливащ от чисто мъжката гордост, че бе успял да задоволи партньорката си, която — както все още си въобразяваше — той въобще не познаваше. И то да я задоволи по такъв великолепен начин, какъвто тя дори не бе сънувала… Плахо се опита да се оттегли, макар че превъзбудената, до болка набъбнала мъжественост просто отказваше да спадне веднага, както бе с предишните му любовници. Ала тя веднага се стегна и отказа да го пусне. Странно, нейното свиване така го възбуди, че той отново усети окуражаващ прилив на кръв в слабините си. Нима не бе свършил докрай? Започна отново да навлиза в нея, този път удивен не от нея, а от себе си. Кой знае защо, омаломощената графиня и на това се възпротиви, простенвайки плахо:
— Не…
Но Аполон вече не можеше да я чуе, също както преди, в началото на тяхното опияняващо сливане. И след учудващо кратко време в слабините й се разляха нови вълни, за да я обгърнат като концентрични кръгове и да стигнат чак гърлото й. На Аполон му бяха достатъчни само няколко кратки, отмерени, изумително лови маха напред, назад, пак напред, навътре, нагоре, още, още по-навътре… и всичкото това придружено с безмълвни, но парещи милувки, за да изведе сразената Кити отново до върха със спонтанен, почти животински вик за завършек.
Смаяният княз вече сам не знаеше как да укроти своята мъжественост, подута от притока на кръвта, отказваща да му се подчинява. Вече не той командваше члена си, по-скоро членът му диктуваше заповедите. Зачервен, с блестяща в полумрака бронзова кожа, офицерът, израснал от юноша сред коне и конюшни, я яхна с лекота, като че ли бе решил да обязди кобилка, отначало полека, но ритмично уверено и твърдо, подмамващо съблазнително, деликатно дори, докато Кити реагира с първите спонтанни потръпвания. Едва тогава княз Кузин се позволи да ускори ездата, да я засили с всеки пореден тласък, вече съвсем обезумял, докато накрая рухна върху нея, с треперещи крайници, окончателно сломен от този тъй дълго сдържан втори оргазъм.
Двамата останаха да лежат върху леглото, напълно изтощени. Тишината се нарушаваше само от пращенето на цепениците в кахлената камина. Меката приглушена светлина на нощната лампа нежно обгръщаше сплетените им тела на изпомачканото легло. Мъжествената му фигура почти изцяло закриваше дребната графиня, изящна като порцеланова статуетка в непринудената си голота. Бродираният юрган лежеше смачкан в краката им, избутан в края на леглото, а някъде под него бе свряна батистената й нощница. Графинята лежеше по гръб, със затворени очи, с коси, разпилени в безпорядък около умореното лице. В цялата спалня се стелеше невидима, но отчетливо доловима сладостна нега.
Мускулестото тяло на Аполон, лъщящо от пот, я притискаше здраво и не й позволяваше да помръдне. Лицето му си остана приковано върху белоснежната й шия, по която още личаха белезите от страстните му целувки. Графинята усещаше всяко повдигане и отпускане на мощния му гръден кош при поредното вдишване или издишване, сякаш и тя поемаше дъх ведно с него.
След дълго изчакване Кити най-сетне издебна момента, в който дишането на княза се успокои напълно. Опита се да го отмести, но не успя да го помръдне дори. Само главата му леко се килна назад, горещият му дъх я парна, а наболата му брада я одраска по шията. Кити отново се напрегна, но и този път не успя да се освободи от него. Едва тогава осъзна, че изтощеният Аполон е заспал непробудно. Тежеше й много в тази поза, а ръцете му продължаваха, макар и несъзнателно, да обгръщат талията й. При най-лекото й раздвижване той конвулсивно стягаше хватката си около тънкия й кръст. Явно нямаше да се събуди скоро, а не можеше да бъде отместен, камо ли да бъде скрит някъде, където нямаше да го види камериерката й. А времето неумолимо напредваше. Кити също бе изтощена до смърт, но щастлива след тази фантастична любовна нощ.
На няколко пъти през нощта тя се сепваше в просъница, и то винаги когато Аполон помръдваше в съня си. Два или три пъти младата жена пробва да се измъкне изпод него, но все не успяваше, пък и усилията й с всеки следващ опит ставаха все по-немощни. Случи се веднъж и той да се пробуди, сгрят от топлата й, щедро разголена плът. Аполон лениво повдигна полупритворените си клепачи, но скоро пак ги склопи, унесен от ритмичното повдигане на голите й гърди. Кити, като че ли предусетила пробуждането му, вдигна изящната си ръка и нежно го погали по лицето. Сетне същата тази ръка се спусна по мускулестите му гърди, по стегнатия му корем, все така спонтанно и неосъзнато, за да продължи още по-надолу, за да напипа онази част от тялото му, която именно я бе накарала да забрави за всичко останало. Младият мъж мигом потръпна и също раздвижи ръцете си. Отново сработи безпогрешният усет на мъж, роден за любовник — пръстите му със съвършена точност и кадифена мекота напипаха най-чувствителните й точки, за да я помилват и приласкаят. На Кити, естествено, й се стори, че това вълшебно преживяване е само сън — един приказен сън, изпълнен с блянове — така че реагира точно като на сън, прилепвайки се плътно към него, както котка се сгушва в скута на господаря си. Тази безмълвна и спонтанна любовна игра, ленива до безкрайност, продължи почти до разсъмване, когато в спалнята започна да просветлява. Едва тогава князът се смили над нея, отмести се настрани, след което тя положи главата си във вдлъбнатината под рамото му и двамата любовници се унесоха в кротък, непробуден сън.
Глава 3
Утрините в степите в началото на зимата понякога са необикновено ясни, а слънцето грее удивително ярко, въпреки хапещия студ, като че ли природата предизвестява смяната на сезона. Такава се случи и тази утрин. Първите слънчеви лъчи безпрепятствено нахлуха през високите френски прозорци в спалнята на втория етаж, защото вечерта в суматохата графиня Радишевска не бе успяла да спусне всички плътни завеси. Вътре металните инкрустации по мебелите искряха в ослепителни златисти отблясъци. Ефирните бели дантелени завеси сякаш оживяха, разлюлени от свежия вятър, нахлуващ откъм парка в задната част на имението.
Един игрив лъч, нахален като неканен гост, пролази по лицето на Аполон. Князът премигна неспокойно и веднага се събуди. Още със събуждането си младият мъж бе огорчен от две неприятни разкрития — първото бе това, че го мъчеше ужасно главоболие, а второто, че дясната му ръка се оказа странно изтръпнала и отказваше да се помръдне. Аполон неохотно отвори очи и плъзна поглед по дребната женска фигура, сгушена до него. Главата й бе притиснала дясната му ръка. Така той се сблъска с третата за тази сутрин изненада, пред която другите две напълно бледнееха.
Боже мой! Та това бе жената на граф Пьотр Радишевски! Кити! Очарователната русокоса красавица, с ангелското лице, която бе самата невинност… Да, тя, именно тя дишаше равномерно, нежно притиснала ръка върху голата му гръд. Какъв ужас! Главоболието му сякаш се удесетори — не му стигаше мъчителния махмурлук, ами и тази беля на главата…
Обърканият мъж тихо се помоли с надежда Господ да го дари е мъдрост и да го измъкне невредим от тази бъркотия, в която, уви, сам се беше забъркал… Нали някакъв вътрешен глас, спотаен нейде дълбоко в мозъка му, късно снощи му бе подшушнал да не посяга към последната бутилка шампанско! Сетне спомените за събитията от бурната предишна нощ неусетно, като нежен полъх на средиземноморски бриз, започнаха да изплуват в съзнанието му, при което ударите на сърцето му веднага се ускориха. „За Бога — въздъхна изуменият княз, — защо Пьотр говореше с такова пренебрежение за съпругата си, както се коментират студенокръвните жени, прекалено целомъдрените, лишените от капчица страст?“ Дали наистина ставаше дума за същата жена, която сега бе отпуснала глава на десницата му? Той учудено вдигна вежди, но веднага простена полугласно, защото главоболието му се засили още повече. „Възможно ли е — замисли се Аполон — графинята да е намерила някой опитен любовник, който да е успял да я посвети в тънкостите на любовната игра, при това след последната нощ, когато тя е била в леглото с Пьотр?“ Нали граф Пьотр Радишевски бе отсъствал от имението два месеца, за да предводителства поверения му ескадрон в изтощителните походи на север? Да, сигурно графинята си бе намерила вещ учител в изкуството на прелъстяването, защото през изтеклата нощ тя бе успяла да засенчи всичките досегашни любовници на Аполон, сред които не малко опитни жрици на най-древната професия.
Но независимо от всичко, унило се упрекна Аполон, не биваше да посяга точно на жената на Пьотр. Не беше благовъзпитано, не беше… благородно. Честно казано, беше си откровена подлост.
