защото коленете й се бяха подкосили от вълнение. Устните й трепереха и едва успя да довърши: — Исках да те запомни такъв, какъвто те виждах аз в сънищата си, в бляновете си, защото не знаех дали синът ни ще те види някога… А той неизменно се усмихваше, щом му показвах фотографиите.
Сърцето й замря, когато той коленичи пред нея, отпусна глава в ръцете й, без да промълви нито дума. В този миг нито тя, нито той можеха да кажат нещо повече. Разплаканият княз протегна ръка и погали сина си по косата. После го взе от скута на Кити и го понесе към детското креватче, което съобразителният Сахин беше домъкнал отнякъде.
— Щом се разсъмне и малкият се пробуди, искам да го видя как се смее. Толкова е пораснал, откакто не съм го виждал… — Обърна се към нея, пристъпи нетърпеливо, пак коленичи и я притисна до гърдите си. — Боже мой, колко ми липсваше, не мога да ти го опиша. Не ми стигат думите, за да ти разкажа всички мъки, които съм изтърпял…
Напрегна сили, въпреки изтощението си, за да я притисне така здраво към себе си, че никога и никой вече да не може да ги раздели. Тя не можеше да удържа повече сълзите си. Сред тях, сред неговите сълзи, примесени с нейните, се сляха устните им, солени, горещи, тръпнещи, търсещи, невярващи. Още им се струваше, че е някакво чудо… или просто сън… или бленувано видение. Но възможно ли бе да сънуват един и същ сън, в един и същ миг? Нито Аполон, нито Кити знаеше отговора. Знаеха само, че времето сякаш бе спряло за тях двамата, докато ръцете им потръпваха, вплетени една в друга.
Най-после, щом се опомни, Кити погали предпазливо пресните му белези, редом с по-старите, останали за спомен от предишните битки.
— Всемогъщи Боже, не мога да повярвам на очите си… Колко много си страдал! Трябва да е било ужасно!
— Моля те, стига, скъпа, не плачи… Не плачи! Нали се върнах жив! Това е най-важното — задъхано шепнеше той, притиснал лице към косите й, за да не й позволи още да оглежда раните му. Знаеше, че няма къде да се скрие от нея, но поне му се искаше да отложи този тягостен оглед. Внезапно гърлото му се скова. Отдръпна се от нея, погледна я в очите и скръбно промълви: — А толкова много никога няма да се завърнат…
Но в следващия миг тръсна глава и рязко се надигна. Отново се пробуди в него жаждата за живот, която винаги му бе вдъхвала неподозирани сили, която го крепеше дори и в най-мрачните мигове. Може би защото най-после отново бе сред хората, които бяха най-скъпи на сърцето му…
— Папа ми спомена, че сама си потеглила към Тифлис? Как успя да се изплъзнеш от джигитите на Искендер хан? Ах, ти, немирнице! Нима си чакала мъжът ти да замине за някъде за ден-два и ти веднага да хукнеш по пътищата? Забрави ли, че участта на всяка жена е да си седи у дома, край децата и огнището!
— Наистина ли искаш такава жена? — изгледа го предизвикателно тя.
— Ами… и аз вече не зная какво искам… — промърмори Аполон, вдигна ръката й и целуна дланта.
— Нали знаеш, че когато поискам, мога да бъда много послушна съпруга — продължи тя.
— Да, зная, зная. Но искам още сега да ми го докажеш! — задъхано прошепна той и ръцете му се плъзнаха около кръста й.
Аполон пое по тесния коридор, водещ към кабината на щурмана.
— Повикайте капитана на яхтата! Искам да бъде свидетел на церемонията! Ще се оженя за нея още сега, на борда!
— Да не си полудял? — дръпна го за ръкава Кити, която бе изтичала по петите му. — Това е невъзможно!
— За моя баща няма нищо невъзможно! Върни се в леглото! Ах, да, щях да забравя! Позволи ми пръв да те поздравя за развода ти! Не успях да ти спомена, че още преди три седмици всички формалности най- после бяха уредени…
— Мили Боже! Какво говориш?
— Изпратих телеграма до баща ми в Париж още щом потеглих от Батуми към планините. В нея го молех да намери Пьотр в Париж и да задвижи процедурата по вашия развод. Искаше ми се да се оженим, преди Кубик да се роди, но папа ми отговори, че въпреки отчаяните му усилия не успял да намери Пьотр. Все пак го открил, но едва преди месец. Той, Суата и двете им деца се забавили в Баку, а после изгубили няколко седмици, докато прекосят Иран и Турция, за да отплават с парахода от Константинопол за Марсилия.
Кити учудено повдигна вежди.
— Коя е тази Суата? И за какви деца ми говориш?
— Това е второто му семейство. Имал е метреса в Баку, и то от доста години. Тя му е родила син и дъщеря. Не смеех досега да ти го кажа, но вече не мога повече да мълча! Да знаеш как съм треперил, когато се опитвах да ти обясня защо Пьотр не те потърси в имението. Помниш ли, че тогава ти казах нещо съвсем несвързано, в смисъл, че на Пьотр спешно му се е наложило да замине на изток?
— Имал е друго семейство! Господи, как е възможна такава мерзост? Аполон, да не би да бълнуваш?! След онези мъчения в затвора, скъпи мой, може би главата ти не е наред?
— Съжалявам, че трябваше тъкмо от мен да го научиш — смутено прошепна Аполон и сведе глава. — Какво ти е? Кити! Какво ти стана? Моля те, погледни ме! Не плачи, мила моя, моля те, от цялото си сърце те моля, само не плачи! Почакай, има още! Папа ми спомена, че Пьотр страдал от жестоки угризения, загдето се е отнесъл така безсърдечно с теб…
Кити вдигна насълзеното си лице и плахо го погали по белега на слепоочието.
— Ех, джигит мой безстрашен! Защо ли съм толкова глупава, че плача за миналото! Та ако не е била онази Суата, нима щях да те срещна? Може би дори би трябвало да съм й благодарна, че е прибрала Пьотр при себе си и така ме е отървала от него!
— Прекрасно! Тъкмо това жадувах да чуя! — извика Аполон, готов от радост да направи за нея в този миг всичко, което пожелае. — Тогава да не губим време! Веднага трябва да се оженим! Толкова дълго съм чакал този миг, че вече нямам капка търпение! Ако пък непременно държиш на церемониите, нищо не ни пречи да организираме истинска сватба пред олтара в параклиса в имението на баща ми в Шамбор.
— Ще се венчаем? — ахна графинята. — И аз повече няма да съм графиня Радишевска, защото ще трябва да приема името княгиня Кузина?
— Разбира се, скъпа. Нима си очаквала нещо друго?
— О, Боже мой… Не зная, просто не зная какво става с мен! Главата ми ще се пръсне… Всичко стана така набързо, че още не мога да се осъзная! Моля те, повтори ми го пак: ние с теб, ти и аз, ще се венчаем в църква, ще си разменим брачни клетви пред Господа и пред хората?
— Странно ли ти се струва това? — Аполон веднага я прегърна, защото разбра, че тя все още не може да го осъзнае. — Аз те обичам, скъпа моя ненагледна и то повече от всичко на света! Ти си майката на моя първородни син.
Кити захлупи лице в шепите си.
— О, затова ли било всичко…
— Не, не. Мили Боже, пак ли се разплака? Стига, Кити, не ми късай сърцето! По дяволите! — сърдито извика той. — Слушай ме сега, много внимателно, и спри поне за миг тези сълзи! Ще се оженим, дори и ако ще трябва насила да те завлека пред свещеника! Боже мили, никога не съм си помислял дори, че и за това ще спорим! И то със сълзи на очи!
— Да, ти друго явно не можеш да измислиш, освен да ме грабнеш през кръста и да…
— Да, да, точно така!
Ала въпреки гневно свитите му вежди, на устните му заигра неговата неустоима усмивка, за която тя бе готова дори душата си на Дявола да продаде. Той отново бе нейният Аполон, такъв, какъвто го помнеше от първата им нощ, през онзи декември, в нейното имение…
— О, това наистина е невероятно! Истински сън! — прошепна Кити, готова да литне от щастие.
— Знаеш ли, скъпа, може би това е всъщност любовта — замечтано прошепна князът, заровил лице в косите й. — Да, да не забравя най-важното! Да знаеш, бъдеща моя съпруго, че възнамерявам да се отнасям към съпружеските си задължения изключително сериозно!
Двамата се разсмяха тъй силно, че веднага откъм машинното изскочиха огнярят и помощникът му, с почернели лица и изцъклени погледи.
