ЕПИЛОГ
Въпреки че светът продължи да се раздира от кървави конфликти, заплащани с цената на живота на хиляди човешки същества, Аполон, Кити и малкият Кубик, заедно с новородените му братче и сестриче, живееха щастливо в огромното имение на князете Кузин в сърцето на Франция. Само понякога си позволяваха да посещават Париж, за да се полюбуват на шумните булеварди и на останалите забележителности на френската столица.
Кити наистина започна да се занимава с агрономство, по-скоро с градинарство — имението разполагаше с предостатъчно обработваема площ за нейните експерименти, което обаче не й пречеше да бъде обожавана съпруга и майка и същевременно най-добрата приятелка на Аполон.
А той се посвети на играта на поло със същата всепоглъщаща страст, с която преди време се хвърляше в най-опасните сражения, макар че успяваше да отдели време за деловите си интереси, за грижите около петчленното си семейство и за своята любима съпруга.
Двамата родители следяха израстването на децата си, но без да прекаляват с наемането на детегледачки и гувернантки. Аполон се научи да се справя с всякакви проблеми, неизбежни при отглеждането им, като постепенно постигна същото съвършенство, с което въртеше ханджара и маузера в годините на Гражданската война.
За съжаление Леда неумолимо остаряваше, но Аполон я извеждаше на езда всеки път, когато преценеше, че това е разумно. Разбира се, вече не може да я пришпорва в бесен галоп както някога, но и сега разходките с нея много му помагаха да си отпочива и да забравя всекидневните грижи. Никога нямаше да се върнат онези бурни времена, изобилстващи с дръзки походи и рисковано надпрепускване, когато трябваше да се спасяват от куршумите и сабите на врага, но пък нищо не можеше да заличи спомените за техните славни подвизи.
Понякога Аполон получаваше съобщения от организациите на руските емигранти в Париж. Тези събития непременно помрачаваха настроението му и той пристигаше в столицата за два или три дни. Стараеше се да не занимава Кити с този проблем, защото знаеше, че тя няма да одобри желанието му да помага на Бялата емиграция. Но той не подозираше, че тя знае за тази страна от живота му много повече, отколкото Аполон предполагаше, защото също имаше доста познати сред руснаците, намерили убежище в Париж. От Съветска Русия идваха все по-мрачни вести, които никак не я радваха, най-вече защото знаеше, че те непременно ще повлияят на Аполон — Кити прекрасно знаеше, че той продължаваше, макар и тайно от нея, да се измъчва, защото по волята на съдбата се оказа изолиран от събитията в изтерзаната му родина.
Разбира се, Аполон не пропускаше да подпомага емигрантските движения с пари, със съвети и въобще с всичко, което бе по силите му, но обичаше Кити толкова много и всеотдайно, а и децата му бяха още много малки, че отказваше всички предложения за нелегално проникване в Русия. Или поне бе решил да изчака с авантюрите, докато потомството му не поотрасне.
Информация за текста
© 1996 Сюзън Джонсън
© 2000 Диана Кутева, превод от английски
© 2000 Стамен Стойчев, превод от английски
Susan Johnson
Sweet Love, Survive, 1996
Сканиране: ?
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
ИК „БАРД“, 2000
Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“
ISBN 954-585-077-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10286]
Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45
1
верста — старинна руска мярка за дължина, равна на 500 сажена 1 сажен — 234 см. или 1066 метра. — Б.пр.
2
Хорунжий — знаменосец в казашката войска; най-младшият офицерски чин в дореволюционната казашка войска. — Б.пр.
3
Есаул — офицерски чин в казашката конница, равностоен на ротмистър. — Б.пр.
4
Мамонтов, стигнал до чин генерал въпреки казашкия си произход, е един от най-способните пълководци в царската армия. През бурната 1918 година под негово командване са 7000 саби. Проваля го алчността на казашките разезди, които се награбват с толкова плячка в злато и скъпоценности от подземията на съответната градска или губернска ЧеКа, че нищо не било в състояние да възстанови дисциплината сред казашката кавалерия. Наивните казаци отмъкват заграбеното в донските села, откъдето после чекистите го събират обратно, без да пестят куршумите. — Б.пр.
5
В състава на дворцовия комплекс Версай влизат и два двореца със сходни имена — Големия и Малкия Трианон — Le Gгand Tгianon, построен от Луи XIV, и Le Petit Tгianon, построен от Луи XV). — Б.пр.
6
Тифлис е старото име на гр. Тбилиси до 1936 г.). — Б.пр.
7
Писателката не преувеличава, дори напротив. Комендантът на „червения“ Петроград, болшевикът Глеб Бокий, през 1918 г. наредил да се хранят хищниците в градския зоопарк с месото на разстреляните контрареволюционери. Не за да засенчи император Нерон, а защото изхранването на лъвовете и пантерите било доста скъпо, а жалко било да ги застрелят надявали се да ги продадат на чужденците за валута. Или друг факт: само за един ден в Киев болшевиките повикват 2000 бивши офицери от царската армия, уж за регистрация. Всичките са разстреляни още същата нощ. Но това е далече по-скромно постижение от „рекордите“ през 1938 г., когато само в Москва се ликвидират по 400 души на денонощие, т.е. по една
