щедрата разпивка и закачливия женски смях — доказан лек срещу неизбежните несгоди на войната.
— Здравейте! Добре дошли, Ваше превъзходителство! — Още с отварянето на вратата престарелият иконом чинно се поклони пред командира на ескадрона, граф Пьотр Радишевски, господар на имението.
— Благодаря ти, Павел, за топлото посрещане. Много се радвам, че отново съм у дома. — Полковник Пьотр Радишевски се усмихна широко и свали ръкавиците си, вледенени от мраза. — Ще се намери ли в избата шампанско и водка за моите момчета? — попита той, докато свличаше от гърба си тежката шуба. — Имаме повод да пируваме!
Накрая полковникът свали папахата от главата си и пристъпи в притъмненото преддверие, шибайки ботуша с нагайката си. Павел го следваше по петите, без да престава да бъбри, а зад него се тълпяха кавалеристите от ескадрона, забързани да се доберат до камината.
След броени минути те вече се настаняваха по столовете около дългата маса в трапезарията. Сънените прислужници, въпреки че се прозяваха и мърмореха полугласно, веднага се заеха да стъкмяват трапезата за неочаквано появилите се гости. Масивният кристален полюлей вече огряваше щедро просторното помещение и хвърляше ярки отблясъци по полираната махагонова маса. Запъхтените слуги домъкнаха толкова много бутилки с шампанско и гарафи с водка, чинии с хайвер и сельодка, плата с риби, студено телешко, шунка и други меса, че дългата маса след по-малко от половин час така се запълни, че дори не остана място за пепелниците.
А в кухнята на долния етаж вече кипеше трескава дейност. За щастие ординарецът на полковника със сетни сили бе пришпорил жребеца си, за да изпревари колоната и да предизвести господарката на имението — съпругата на граф Пьотр Радишевски — за предстоящото пристигане на ескадрона. Затова сега готвачите не бяха изненадани — върху трите масивни печки вече вдигаха пара няколко тенджери. Готвачите припряно запълваха подносите с блюдата, докато на горния етаж офицерите бързаха да заличат спомените от мъчителния преход в мразовитата степ с щедри глътки кахетинско шампанско или силна водка, местно производство. Повечето от тях вече бяха само по ризи, със запретнати ръкави, разгърдени и разгорещени, запотени, с блеснали очи. Жизнерадостните им викове и шумни наздравици гръмко отекваха под високия свод на просторната трапезария.
Нямаха край поводите за поредното надигане и пресушавано на чашите — за техния непобедим ескадрон и за неговия славен командир, за Дивата дивизия, за Бялата армия, за някогашната славна императорска гвардия, за смелия генерал Мамонтов, за главнокомандващия фронта — генерал Деникин, за командира на тяхната армия — барон Врангел, за минали победи и бъдещи успехи…
Строго спазвайки неписаните правила на офицерския кодекс на честта, при всеки тост сътрапезниците се изправяха на крака, с чаша в ръка. Млади мъже, високи и стройни, мускулести и напети, калени в безчет схватки и набези, със загорели обветрени лица. Мнозина от тях вече имаха белези по лицата си. С горд, триумфиращ вик те повтаряха хорово възгласа, ознаменуващ поредната наздравица, преди да отметнат рязко глави назад и да излеят до капка лютата водка в гърлата си, която спираше дъха им. Слугите припряно доливаха чашите — за един офицер беше срамно чашата му да остава празна, когато в следващия миг проехтява тост за окончателното сразяване на врага или клетва за вярност към пагона и отечеството. Накрая, когато общите теми се изчерпиха, всеки от сътрапезниците се зае да поздравява своите бойни другари и съседи по маса. След петата обиколка на масата наздравиците станаха толкова завалени, многословни и накъсани, че почти никой не се вслушваше в думите на оратора.
Графиня Радишевска се появи на прага на трапезарията половин час след последния тост.
— Добър вечер, господа — поздрави тя. Ослепителна красавица, тя беше от рядко срещаната порода жени, които бяха в състояние само с появата си да накарат всички мъже в залата да млъкнат и да я зяпнат с отворени уста и затаен дъх. Точно така стана и този път. От смущение графинята дори се изчерви и побърза да сведе поглед.
Офицерите моментално се надигнаха от столовете и като по команда чукнаха токове. Само дето не й козируваха. Порозовялата домакиня плахо се усмихна.
— Моля ви, господа офицери, чувствайте се като у дома си. Исках само да ви съобщя, че след малко ще бъде сервирана вечерята.
По-отраканите членове на многолюдната, вече порядъчно подпийнала компания размениха няколко любезности с домакинята, след което отново се надигна глъч, придружена от викове, закачки и смях. Тук- там дори избухваха ожесточени препирни кой пръв да се поклони и да целуне ръка на прелестната млада графиня, докато тя си пробиваше път сред развеселеното множество — длъжна беше да приветства с „Добре дошъл“ своя съпруг. Слугите я бяха събудили минути преди пристигането на ескадрона и тя бе принудена да се облече набързо, затова сега носеше само семпла лилава рокля, без нито един накит по себе си. Ала дори и така графинята съумяваше да привлече жадните мъжки погледи. Отблясъците от полюлея се вплитаха в гъстата й коса с цвят на пчелен мед — сресана набързо, тя беше прибрана назад с бродирана копринена кордела, преди да се спусне надолу и да се разпилее върху раменете й.
— Каква мила изненада! Добре дошъл у дома, Пьотр. — Тя се усмихна свенливо, преди да вдигне очи към лицето на съпруга си. — Твоите офицери са толкова възторжени, че сигурна съм, връщате се у дома след поредния победоносен поход.
— Успяхме да отблъснем назад, чак до Камишин, ескадроните от Първа конна армия на Будьони — похвали се Пьотр и лицето му грейна в широка усмивка, след което притегли към себе си Кити и я притисна с лявата си ръка до гърдите си.
Бяха доста контрастна двойка — граф Радишевски беше висок и снажен брюнет, докато русата Кити беше с нежна, крехка фигура, почти с една глава по-ниска от него. Графинята облегна глава на рамото на съпруга си, притвори морскозелените си очи и едва чуто промълви:
— Така се радвам, че се завърна невредим при мен…
Граф Пьотр тъкмо се канеше да се намеси в спора, който избухна в лявата половина на масата относно достойнствата на расовите кобили и изисканите съпруги, затова не обърна внимание на шепота на Кити. Само я погали нежно по рамото и я погледна за миг.
— Седни до мен, Кити. Пийни малко шампанско с нас.
След което графът се включи с повишен тон в оживения спор. По едно време дори изкрещя властно, за да парира нечие ехидно подмятане — доста обидно казашко сравнение за ползата от жената и от кобилата.
С примирена въздишка Кити се отпусна на съседния стол. Роклята й тихо изшумоля. Офицерът от дясната й страна галантно й подаде чаша с шампанско. Ухиленият до уши лейтенант веднага се изправи, поклони се и чинно чукна токове, но от престараване политна напред и се строполи по очи върху масата.
— Браво, Саша! — извика някой от отсрещната редица от столове. — Великолепно се представи пред графинята! Не разля нито капчица от шампанското й, нищо, че веднага след това рухна като отсечен дъб!
Дори и при падането си лейтенантът успя да опази чашата на Кити — главата му се стовари върху масата на две педи от кристалната чаша в ръката на графинята. Слугите незабавно се втурнаха да го извлекат навън, но графинята вдигна ръка, за да ги спре, затова те се ограничиха само с усилията криво- ляво да го закрепят на стола. Кити предпазливо отпи от чашата си, заслушана в шумните възгласи, сипещи се от всички страни.
— За здравето на Аполон! — извика някой от противоположния край на дългата маса. И за дяволското му хладнокръвие, особено когато борави с динамит!
— Наздраве! Наздраве! — ревнаха в хор офицерите. Разбира се, не забравиха да подадат пресушените си чаши, за да бъдат отново напълнени от слугите.
— Бяхме се обзаложили дали някой ще успее да се промъкне до склада с боеприпаси в Балашов — обясни Пьотр на жена си. — Аполон изяви желание да се нагърби с тази дяволски опасна мисия. И, представи си, успя да се промъкне невредим през гъстите кордони на червените! Незабравима гледка беше огненото зарево, когато складът хвръкна във въздуха! Представяш ли си, скъпа, цял артилерийски арсенал да експлодира в една секунда? Сигурно отблясъците са се виждали чак от върховете на Кавказ! Ние чакахме на позиция южно от града, когато Аполон долетя на кобилата си, задъхан, снишен над седлото…
— За твое здраве, Аполон! — прекъсна го гръмък глас — Къде си научил този занаят? Да взривяваш така
