замъглени от водката. Внезапно изпита облекчение от разкритието, че той не знаеше коя бе тя. Слава Богу, не я беше разпознал!
Отчаяното „Не“, задъхано изтръгнало се от гърлото й, съпротивата й, опитите й да се изскубне от желязната му хватка подействаха на княза като ръкавица, хвърлена в лицето му. Всъщност колкото по-силно се мяташе тя под него, толкова по-щедро му разкриваше съблазнителните си форми — все едно че се опитваше да укроти бика, размахвайки червен плащ пред пламналия му взор. И без това пулсиращата набъбналост между бедрата му, запотени от кавалерийския брич, не му даваше нито миг покой. В сетен отчаян опит Кити се насили да стегне плътно бедрата си — когато той плъзна десницата си между тях, а лявата му ръка здраво стискаше двете й китки, извити над главата, оставяйки устата й беззащитна пред устните му. Целуваше я безспир, алчно, задъхано, мълвейки името Маруся… Графинята, попаднала в капан, отново напрегна колене и ги притисна едно към друго, но силната му ръка, безмилостна като острата му казашка сабя, се впи между краката й, за да продължи неумолимо нагоре. Аполон открито се наслаждаваше на кадифената й кожа, галеше я, милваше я, опипваше я сладострастно. Личеше си похватът на опитния любовник, стилът на галантния ухажор, който знаеше кога да бъде груб и кога — нежен. Пред очите й, притворени в тръпнещо очакване, се изви огнена вихрушка. Нещо странно ставаше в мозъка й… Откъде, от кои негови дълбини изплуваха тези възпламеняващи вълни, примесени с чувството за вина, за грях, за срам и позор? Озадачена от самата себе си, графинята дори не осъзна, че остави, макар и неволно, ръцете му да шарят на воля под нощницата й, забързани да докоснат всяко кътче от тялото й.
Езикът му сякаш запечата устата й с нежно притискане, едновременно настойчиво и приласкаващо. Пръстите му погалиха нежните косъмчета между бедрата й. Кити простена, разтърсена от поредния пристъп на страстта, изумена от насладата, разливаща се по цялото й тяло.
„Като че вече е готова да ме приеме…“, премина неясна мисъл през съзнанието на княза, порядъчно замъглено от внушителното количество водка, което бе погълнал на пиршеството. Поне така му подсказваше опитът, натрупан от толкова много любовни авантюри. Затова се отмести от нея и припряно се зае да смъква ботушите и брича си.
Макар че тялото на Аполон престана да я притиска, Кити остана отмаляла, като покосена върху леглото. Сякаш неведома сила бе изсмукала последните й сили. Но тъй като се усети освободена от властната му прегръдка, тя се съвзе и една спасителна мисъл проблесна в пламналия й мозък.
— Ще започна да крещя, ако ме докоснеш още веднъж… — просъска тя с отчаян шепот. — Само след минута тук ще дотърчат всичките слуги от имението!
Аполон я изгледа през рамо и набързо прецени доколко реална бе тази заплаха. Въпреки опиянението от водката, умението му да преценява светкавично всяка промяна в обстановката отново се пробуди, усъвършенствано през фронтовите месеци. Отказа се да сваля шпорите от ботушите си, за да бъде готов по-бързо да се метне на седлото, ако се наложи да се спасява с бягство.
— Кълна се, че ще закрещя така, че ще събудя цялата къща! — продължи Кити заплашително, но вътрешното й чувство й подсказваше, че няма да го направи, въпреки че гласът й прозвуча с категорична искреност.
Хрумна й още нещо, което окончателно я отказа от намерението да изпълни заканата си — как щяха да си обяснят слугите тази изключително деликатна и непристойна сцена: чужд мъж в леглото на господарката на имението, а самата тя само по нощница, и то доста фриволна?
Аполон, колкото и да беше пиян, замаян и разгорещен, също се досети, че тези заплахи бяха изречени единствено за да заглуши угризенията си. Жените винаги го бяха удивлявали със способността си да измислят най-невероятни ходове и прийоми, за да бранят сърдечните си увлечения. Опитното му око безпогрешно разпозна издайническите признаци — дори бе готов да се закълне, че надушва мускусния мирис на нейната женственост, на надигащата се в гърдите й изпепеляваща страст. Познаваше ги той жените, о, как добре ги познаваше… Едни и същи, от единия та чак до другия край на необятната руска земя. И тази тук вече бе готова. „Не, скъпа, сигурен съм, че няма да се разкрещиш…“
Но за миг-два той застина неподвижен, може би за да прецени за последен път решението си. Тръсна глава и се зае решително с брича, после за секунди смъкна ризата през глава, за да се върне при очакващата го, тръпнеща млада жена. Напълно гол, с широки рамене и тесен ханш, с толкова възбудена мъжественост, че тя едва не ахна — в първия миг, щом зърна какво е приготвил за нея между бедрата си, тръпка пробяга по гърба й, примесена с неясен страх и сладостно предвкусване. Мъждукащата светлина на единствената неизгасена нощна лампа се оказа все пак достатъчна, за да забележи загорялата му кожа и яките му мускули, когато той пропълзя към нея, гъвкав като леопард.
Кити познаваше Аполон от години, но бегло. Едва сега й предстоеше да го опознае напълно. Приближи се тъй близо до нея, че тя усети топлината, излъчвана от тялото му. На това оскъдно осветление косата му изглеждаше като златна. Без въобще да я докосне, той плъзна поглед по снагата й, изучаващ, изпитателен и същевременно предизвикателен. Младата графиня остана поразена от желанието, стаено в очите му, както и от безсрамната му голота. В гърдите й се надигна страст, която я връхлетя тъй бързо, както пламъкът обхваща изсъхналите клони при летните горски пожари.
В спалнята цареше тишина, нарушавана единствено от издайническото проскърцване на леглото, принудено да поеме много по-голяма тежест. Аполон протегна ръце и развърза с ловките си пръсти ширита, обрамчващ деколтето на бялата й батистена нощница. После внимателно разгърна бродерията, въздъхна леко и се усмихна по своя очарователно безгрижен маниер, без да откъсва искрящите си очи от буйно надигащите се гърди на графинята, изваяни като че ли от слонова кост. Спусна пръсти по падината между тях и едва тогава сведе глава към пламналото й лице.
Кити покорно разтвори устни и Аполон Кузин най-после намери топлината, за която беше жадувал през тягостните зимни месеци на фронта.
С предизвикателна лекота той пое долната й устна, прокара език по влажния й ръб, а после, още по- бавно и възбуждащо, по белите зъби, за да продължи с деликатната извивка на горната й устна. Дръзкият му език не се укроти нито за миг, подканващ, настояващ за още и още, но тъй като не бързаше да притисне устни към нейните, а само леко ги докосваше с върха на езика си, усещането беше неимоверно възбуждащо. За секунди само кожата на Кити настръхна в трепетно очакване.
Тъкмо бе потънала в омайна нега, когато я прониза парещ импулс — пръстите му докоснаха оголените зърна на гърдите й. Вече втвърдени, те настръхнаха още повече, но той не спря сладкото мъчение — ръцете му обходиха нежните извивки на гърдите й, притискайки горещата й плът. Младият капитан спираше само за миг, за да провери с пипане забързаните удари на сърцето й, готово да изхвръкне от гърдите й като птиче от клетка. После ръцете му продължиха към бялата й шия. Тънките му пръсти деликатно проследиха очертанията на брадичката й. Кити, още замаяна от изкусителната целувка — вече знаеше, че няма да забрави до края на дните си тази безкрайно нежна целувка, както и онази първата, варварската, — когато галещите му пръсти я подтикнаха да му се отдаде. Гърдите й се надигнаха, раменете й се изпънаха назад. Аполон веднага откликна, приближи се още по-плътно до нея, а устните му жадно се спуснаха отново надолу, към гръдта й, приказно белееща се в полумрака. Имаше много агресивност в устните му — те гонеха тръпките по кожата й с настървението, с което хищниците преследват плячката си. Зашеметена от неспирните целувки, с които Аполон започна да я обсипва навред — по гърдите, ръцете, корема и бедрата — Кити успя само да изохка, поразена от неговата настойчивост. Вече никой не можеше да я разубеди в истинността на думите му — само мъж, който с месеци не се е докосвал до жена, може да бъде така необуздан. За миг, в един блажен миг на предвкусване на пълното им сливане, Аполон затвори очи, преди да легне върху нея. Подпря се на лакти, но не спря с целувките по лицето, веждите, зад ушите, после по шията, за да се върне отново на устните й, въодушевен от блестящите й в полумрака очи, преливащи от възторг, от благодарност, от очакване… от желание да му се отдаде докрай.
Кити бе удивена от себе си — никога не бе подозирала, че е способна на толкова страстни изблици. Макар че се разкъсваше от противоречиви чувства — от неудържим копнеж и от изгарящ срам, който за нейна изненада, още по-силно я възбуждаше. В редките моменти, когато съзнанието й за кратко се проясняваше, тя безуспешно се опитваше да го спре, да отблъсне ръцете му… но много по-трудно, всъщност невъзможно се оказа за нея да обуздае безумните си фантазии.
— Не, не… недей… — отчаяно зашепна Кити и се опита да отвърне устните си от неговите, все тъй напиращи, ненаситни и горещи. Изви се под него, като гъвкава самка, с което само го влуди още повече. Невъзможно бе за нея, дребна, крехка и слаба, да отмести едрото му тяло, и то точно сега, когато той
