да става за един месец.
— Ще наема хора, колкото поискате — и работници, които да ви доставят всичко. Нуждаете ли се от шофьор, от допълнителни чертожници? Някой, който да приготвя храната за екипа?
Не само че се намираше във Версай, но очевидно манталитетът на Краля Слънце, който не търпеше никакво несъгласие, бе дошъл в слънчева Калифорния заедно със строителните материали. Да не говорим за това, че Джорди ги наблюдаваше напрегнато като зрител на тенис мач.
— Кажете да — настоя нежно Джони, а погледът му вече не беше хладен, а сърдечен и изкусителен. — И назовете цената си.
— Моооля! — проплака Джорди.
Дали заради сексапила на Джони Патрик или заради молбата на дъщеря му, дали се съблазни от невероятно приятния му вид или от неограничената му оферта за парите, но Ники се чу да казва:
— Добре, ще опитам.
— Да-а-а-а! — възкликна Джорди и се усмихна широко.
— Благодаря — кимна Джони. — Наистина оценявам това.
Усмивката му като че ли засегна някакъв център на удоволствието, за чието съществуване тя не знаеше — някъде в най-дълбоките гънки на душата й. За щастие по-рационалните й сетива надделяха секунда по-късно и й напомниха, че е тук, за да построи къща и да изкара пари — а не за нещо друго.
— Тогава ще огледам мястото и ще се захващам за плана — предложи тя, нарочно с неутрален тон, за да компенсира моментното отклонение в преценката си. — Но проектът съвсем няма да бъде завършен.
— Добре. Нас това ни устройва, нали, скъпа? — съгласи се Джони, усмихвайки се на дъщеря си.
— Всякаква дървена къщичка ще е направо съвършена! — обяви Джорди.
Джони кимна.
— Абсолютно. Ще огледаме мястото. После ни се обадете когато плановете са готови и ще си уговорим среща.
— Трябва и един стол, който да е достатъчно голям за теб, тате. — Джорди погледна към Ники. — За да гледаме мачове заедно. Става ли?
— Ще осигуря достатъчно място.
И изведнъж в пролетния въздух прозвучаха няколко акорда от
Джони извади безжичен телефон от джоба на шортите си, погледна към дисплея, намръщи се и блъсна стола си назад.
— Трябва да се обадя — обяви той и пусна Джорди от скута си. — Мислехме, че дървената къщичка ще стои добре в края на терасата. Ей там — той махна към фасадата с изглед към брега. — Имате ли нещо против да огледате сама? Джорди, мама е. Изтичай в къщата и вдигни някой от другите телефони.
Той се обърна и се отдалечи преди Ники да успее да отговори, но не и преди да го чуе как пита с вбесен тон.
— Къде си, по дяволите? Още вчера трябваше да дойдеш и да се видиш с Джорди. Тя тича към телефона, така че измисли някаква проклета история. Не искам да й объркваш главата.
Така човек може да оцени скуката на нормалния живот, в който работиш от девет до пет привидно… и възприемаш почивката като шофиране по крайбрежната магистрала или като ароматно мартини в някой нов нощен клуб. Без папараци, без предбрачни договори, без клиники — освен ако някой ден не я приберяха заради злоупотреба с шоколад.
От друга страна, хората като Джони Патрик имаха достатъчно пари, за да й предложат открит договор за построяване на дървена къщичка за дъщерите им. Така че вместо да съди прибързано живота на хората, тя можеше да се радва на онова, което имаше, да си държи очите и устата затворени, да не обръща внимание на скандалите между знаменитостите, минали и настоящи, да огледа мястото за къщичката и да проектира за Джорди Патрик най-добрата проклета къща сред клоните на дървото.
Докато слизаше по стръмната алея, натискайки след известно време постоянно спирачките, тя вече планираше къщата в главата си. И си мислеше какъв късмет извади, че си изкарва хляба с онова, което толкова й харесва.
Можеше да благодари на Тео, че я довлече тук когато всичко бе готово да отвори ателие в Минеаполис. Макар че не се канеше да му прости заради това, че омете банковата им сметка и продаде всичките им мебели, за да финансира пътуването си до Тайланд.
Каква гад…
Трябваха й няколко години да надмогне мизерното си съществуване.
Но доходната работа се появи след първата дървена къщичка, която построи безплатно за един свой приятел. По-късно трябваше да наема по три допълнителни бригади, за да насмогва на клиентите си.
Ето как ставаше, можеш да проектираш, да проектираш — шест години без почивка в колежа, стажуване в елитна фирма и после за миг — циганският късмет се стоварва на главата ти и се озоваваш в Калифорния — фалирала, после не чак толкова фалирала — и строиш най-талантливите сгради във вселената.
Две
Следващия път Ники пристигна във Версай с готови планове, а Мария я заведе до верандата с изглед към залива Сан Франциско и мястото за къщичката на Джорди и я остави на грижите на малкото момиченце.
— Татко каза, че ще приключи разговора си след минута — обясни Джорди, посочвайки към баща си, който крачеше напред-назад под разцъфналата глициния в края на верандата. — Чакахме те, а после мама се обади. Това плановете ли са? — И мушна с пръст ролката с проекти, които Ники носеше.
— Да. Твоето име е написано на тях.
— Уха! Наистина ли? Моето име? — Джорди опули очи. — Покажи ми, покажи ми — ето тук… на масата! — Изтича до голяма маса от тиково дърво, която очевидно използваха за вечеря на открито, и извика: — Хей, тате! Плановете за къщичката ми са тук!
Все още със слушалка на ухото, Джони се завъртя и махна с ръка.
— Той каза, че ще престане да говори като дойдеш, но вероятно се карат. Те винаги се карат — отбеляза Джорди с небрежно одобрение. — Родителите на приятелката ми Бетси също се карат, а тя казва, че аз съм по-добре, защото мама и тате не живеят в една къща и не ми се налага да ги слушам като крещят.
Твърде много информация, помисли си Ники, започвайки да разгъва плановете на масата. От друга страна, Джорди Патрик не изглеждаше разстроена от непримиримите различия между родителите й. Издръжливостта на младостта, прецени Ники, или може би Джорди просто бе свикнала със семейните несъгласия.
— О, боже мили — ето го моето име! — изписка Джорди, жестикулирайки диво към заглавието на първата страница. — Дървената къща на Джорди Патрик. Страхотно!
— Какво ще кажеш да огледаме чертежите и да споделиш с мен какво мислиш? — Ники прелисти бързо страницата и посочи няколко вертикални сечения на втората страница. — Така ще изглежда къщата от страната с изглед към залива. — Тя плъзна пръст по втория чертеж. — А този изглед — спря когато от другия край на терасата отекна остра ругатня — е към терасата — продължи бързо, опитвайки се да не обръща внимание на потока от ругатни, който се понесе към тях.
Джорди вдигна поглед, но вместо да се ужаси, извика весело:
— Добре! Татко приключи!
