Френска целувка

вдигайки поглед и опитвайки се да разбере какво й е казал Джони.

— Какво ще кажеш за чаша шампанско, за да скрепим сделката?

Поканата му бе адски учтива, но той се усмихваше и вместо да обясни разсейването си, казвайки нещо маловажно, Ники реши да каже истината.

— Броях си парите.

— Достатъчно добра причина да се разсееш — усмихна се Джони. — Имаш ли време за една чаша? Ще вдигнем наздравица за новия ни проект. Джорди очаква с нетърпение своя Шърли Темпъл.

— Обожавам Шърли Темпъл, особено както ги приготвя Мария, с много череши. Хайде, седни. — Тя издърпа един стол. — Хайде!

Ники се поколеба — не защото бе толкова заета, че да не може да отдели време за чаша шампанско, но повече защото си мислеше, че ще е по-разумно да поддържа една професионална дистанция с божия дар за жените. Не очакваше той да започне да я сваля, но не искаше да се приближава прекалено много до мощното му силово поле. Особено след като през идващия месец щеше да прекарва много време покрай него; известна доза предпазливост би била разумна.

— Разбира се, защо не — чу се да изрича тя, сякаш разумът и логиката се бяха изпарили. — С удоволствие бих изпила чаша шампанско.

— Страхотно. Веднага се връщам. Джорди, кажи на Ники за онази песен, която написа за мен. Не че съм предубеден, но дъщеря ми има талант — усмихна се топло.

— А той трябва да разбира от тези неща — вмъкна Джорди, усмихвайки се до уши.

Той намигна на Ники.

— Когато Джорди излезе на върха на класациите, аз също ще мога да започна да си броя парите.

Сякаш си няма счетоводители, които постоянно вършат това, помисли си Ники, отмятайки на ум материалните му активи, които таблоидите разкриваха с такова огромно удоволствие: яхтата, различните къщи по света, бързите коли. Но заради доброто си възпитание премълча всичко това.

— Хайде, Джорди. Разкажи ми за песента си.

Когато Джони се отдалечи, бе принуден да си признае, че не бе планирал да я задържа и да предлага питиета. Всъщност той бе супер предпазлив, създавайки нови приятелства с жени поради хиляди основателни причини. Защо тогава го направи? Добър въпрос. Може би защото Лиза го вбеси повече от обичайното. Може би се нуждаеше от известно време с една нормална жена, която да му напомни, че не всички жени са себични и капризни като бившата му половинка.

Една от проповедите на Лиза днес бе за цената на чая в Китай. Буквално. Без майтап. Беше я обхванала нова мания и очевидно си мислеше, че той трябва да й намери някакъв рядък, бран на ръка чай от някаква проклета специална планина в Китай. Сякаш му пукаше, мамка му! Но независимо от това колко пъти й повтаряше, че той не й е някакво момче за поръчки, тя все още очакваше от него да се грижи за всяка нейна проклета дреболия. За щастие той си имаше хора, които можеха да се справят с подобни неща. Но, боже, няма ли да свърши тази постоянна тирада?

Сега, като си помисли за това, той вероятно се нуждаеше от едно питие след разговора си с Лиза и не му се искаше да пие сам. Може би наистина бе толкова просто.

Без съмнение.

Мъжки самоанализ или липсата му в най-чист вариант.

Преди Джони да се върне Джорди не само изпя песента си, но и обясни как е композирала музиката, а после и текста и то само за един час. Е, не беше някоя сложна песен, но въпреки това бе впечатляваща. Момичето бе само на девет. А Ники знаеше, защото попита още преди Джорди да е допяла песента.

Толкова за гените.

Три

Ники не остана дълго за шампанското.

Преди де изпие и по-малко от половин чаша, Джони извади телефона от джоба си, макар че трябваше да е само на вибрация, защото той звънеше.

— Съжалявам, телефонът е моят офис; ще трябва да приема това обаждане. — Изправяйки се на крака, той се усмихна на Ники. — Утре в седем, нали?

— Ще бъда тук.

— Аз също — намеси се Джорди. — За всеки случай ще си навия часовника.

Докато Джони се отдалечаваше, Ники го чу да изрича:

— Другата седмица албумът ти ще стане платинен. — И беше поразена от небрежното поведение на този човек, който създаваше една след друга успешните кариери на различни музиканти в малката си звукозаписна компания. Отново говореше за докосване до златото. Но изглеждаше имунизиран от онзи синдром на обожествяване, от който страдаха толкова много известни личности. Той се занимаваше с дървената къщичка за дъщеря си, както би го правил всеки друг татко от предградията. Нямаше агенти или антураж, ако не се брои Мария. И възпитаваше дъщеря си да бъде непретенциозна като него.

— Може ли да ги задържа? — попита Джорди и потупа по плановете. — Ще се обадя на Бетси и ще я извикам да дойде. Тя може да остане при мен през нощта, така и двете ще сме тук като започнеш утре.

— Твои са. Задръж ги. — Изправяйки се на крака, Ники се усмихна. — Утре сутринта ще се видим рано- рано.

— Ще събудя и татко.

Ники можеше да каже, че не се нуждае от Джони Патрик, за да започне строежа, но може би дъщеря му се нуждаеше от него.

— Добре звучи.

— Ще те изпратя до колата ти. — Глътвайки набързо остатъка от своя Шърли Темпъл, Джорди изтича до Ники. — А ако Бетси е тук утре, ще ти изпеем нашия дует. — Тя заприпка до Ники. — Бетси е по-добра певица от мен. Нормално е — майка й е пяла в група. Така са се запознати с татко й, но сега, когато вече са женени, той не иска да вижда никой от старите й приятели, така казва Бетси. Нарича ги депресирани, майка й казва, че не са такива и после…

— Бетси също ли пише песни? — прекъсна я Ники, мислейки си, че родителите на Бетси вероятно предпочитат да не разпространяват домашните си неприятности по света.

— А-ха. Но тя свири много добре на пиано — почти толкова добре колкото мен. Но на пианото никой не е по-добър от татко. Той може да изсвири всичко. Може да прави и почти всичко друго.

И преди да стигнат до колата на Ники, Джорди беше изредила страховития списък с постиженията на баща си, включително способността му си стои на главата цели векове, векове.

Йога, помисли си Ники. Калифорнийски начин на живот. Това обясняваше стройното му, гъвкаво тяло и тази страхотна походка. За нещастие образите на тези наистина секси тантрически йога упражнения изскочиха в ума й когато си помисли за Джони Патрик и за йога. Което не беше нормално. От професионална гледна точка. Когато имаше да започва един строеж. Борейки се да прогони яркото си въображение, тя се фокусира сериозно върху монолога на Джорди, който някак си премина гладко към историята за това как Мария я е научила да плува.

— Тя е от Хавай, нали разбираш, и плува като луда. Аз постоянно ставам все по-добра, така казва тя. Догодина ще вземам и уроци в училище. Хей, ти си имаш от онези хибридни коли — възкликна тя когато влязоха в паркинга, павиран с варовик. — Казах на татко, че трябва да вземе една такава, но той обича да кара много бързо. Но и хибридите вървят бързо, нали?

Ники погледна към лъскавите черни спортни коли до нейната.

— Хибридите вероятно не вървят толкова бързо колкото колите на татко ти. — Нито пък струват еквивалента на брутния вътрешен продукт на някоя страна от Третия свят, помисли си тя, оглеждайки набързо една ниска състезателна кола.

— Но ти опазваш околната среда, това е сигурно.

— Надявам се, че това има значение. — Ники отвори вратата на колата си.