— Мис Джордан отново отива на лечение другата седмица. Следващия път като я видите ще бъде по- добре, ще е на себе си.
И мис Инграм се оказа права за следващите няколко месеца.
Но възможностите за връщане към дрогата бяха многобройни в елегантния дрогиран свят, който Лиза Джордан обитаваше. И само силните можеха да устоят на изкушението.
През четирите години откак Върни бе на работа при Лиза Джордан, тя се превърна в нещо като втора майка на обърканата млада красавица, чиято собствена майка бе със съпруг и пластична операция номер пет. И не приключваше с броенето.
Тя стана също така приятел и другар в игрите за Джорди при редките й посещения. Както и неин защитник. Когато Лиза бе твърде дрогирана, тя държеше Джорди колкото е възможно по-далеч от майка й.
Не че Лиза Джордан не се опитваше да се пребори с дрогата. Три пъти влиза в клиника. Всички се надяваха, че четвъртият път ще я излекува.
Междувременно Лавърни се грижеше за едно уязвимо дете. При първа възможност след като кацнеха тя щеше да се обади на бащата на Джорди.
Този неспирен пътуващ купон с богати гангстери не беше място за малко момиченце като Джорди.
Осем
Докато Джони преглеждаше бързо летателния план със своите пилоти при пристигането им на частната писта, Ники реши да се въздържи и да не се обажда на семейството си. Майка й щеше да задава хиляди въпроси, на които тя предпочиташе да не отговаря — същото се отнасяше и за сестра й. Обаче се обади на проектния си мениджър, тъй като той щеше да ръководи нещата в нейно отсъствие. След като го запозна набързо с непосредствените си планове, тя заключи:
— Утре ще ти звънна от Париж, за да обсъдим всички конструкторски кризи, които могат да изскочат в мое отсъствие. Няма да отсъствам дълго.
— Надявам се да е така, по дяволите — изръмжа Бъди Мак. — Затънали сме до ушите в работа, маце.
Тя се опита да го отучи от този навик да я нарича маце още когато започна да работи за нея, но си беше изгубена кауза. И тъй като бе най-добрият проектен мениджър по северното крайбрежие, той компенсираше няколкото скъпи с навременното или предсрочно приключване на дървените им къщички. В крайна сметка той беше безценен за нея.
— Спешно е, иначе нямаше да тръгна — обясни тя.
— Ще кажа това на клиентката, която иска дървената къщичка на детето й да е готова за рождения му ден. Сигурен съм, че тя ще разбере, макар да не разбира от нищо друго освен от
— Съжалявам, Бъди.
— Не се коси. Щом е спешно, значи е спешно.
— Благодаря.
— Няма проблеми. Но утре непременно ще ми се обадиш, нали? Не мога да се справя сам.
— Да. Рано сутринта. — Но й трябваха няколко мига, за да помири контролиращите си импулси. Тя контролираше нещата защото това й харесваше. Може би се нуждаеше от това. Не че щеше да пита някой терапевт за причината. Отговорът може би нямаше да й хареса.
— Готова ли си?
Джони се беше появил и я гледаше с очакване.
— Всичко е уредено — потвърди тя. Нямаше смисъл да се впуска в подробности. За момента нейният бизнес бе далеч надолу в списъка му с приоритети.
И тя не го обвиняваше за това.
След като й предложиха меню и листа с вина, достойни за кралска особа, Ники бе въведена в лична дневна със спалня, които драматично демонстрираха разкошния вкус на някой световно известен декоратор. Тя никога не бе влизала в частен самолет — да не говорим, че никога не бе виждала подобен лукс. Адски впечатляващо — от ръчно изработената орехова ламперия до малахитовите брави на вратите, да не говорим за кораловия копринен юрган на дивана, вероятно бродиран на ръка от някое малко село; поне това показваше сложният проект. А ако само една жена се бе занимавала с това, сигурно го беше изработвала цял живот.
Тя отклони предложението за шампанско, преценявайки, че ще е по-добре да е с бистра глава след като се е замесила в международно отвличане. Но не отказа чинията с ордьоври, която пристигна няколко мига по-късно. Наистина това бе една апетитна гледка: толкова едри скариди, каквито не бе виждала никога досега, пикантни цели орехи — а на всички е ясно колко е трудно да се извадят от черупките без да се начупят на парченца, румики3, които бяха толкова хрупкави, че само като ги погледна, тя разбра че ще имат райски вкус, красиви дребни зеленчуци, приготвени във всички онези цветни и животински форми, които се срещат само в азиатските готварски книги, сирене бри, което бе толкова маслено, че направо излъчваше калории докато си седеше върху мъничката си дантелена покривчица, и изкушението за всяка жена с вкус — поднос с трюфели, украсени със златно фолио, кокосов орех, натрошен шам-фъстък и — за хората, обичащи люто — с мънички чушчици чили.
Израснала в северна Минесота, тя не обичаше толкова пикантните храни, че да изяде цялата тази сложно украсена чиния, и трюфелите с чили бяха сред малкото неща, оставени недокоснати когато тя най- накрая блъсна чинията настрани и се отпусна в бежовото ленено кресло.
Чудеше се дали да не включи телевизора или уредите на пилота ще се смутят ако се активира някакво електронно устройство. Не беше съвсем сигурна, наплашена доста от безбройните стюардеси, които бе срещала през всичките тези години. Изглежда имаше голяма опасност да натиснеш някой бутон докато си във въздуха.
Оглеждайки другите възможности за развлечения, погледът й се спря върху куп списания и книги. Приятно изненадана, че не е закопчана с колан, както ставаше обикновено при редовните полети, тя прегледа книгите — всичките сериозни четива — и вместо това се задоволи с няколко списания, обмисляйки дали да си поръча чаша чай, но се отказа — не искаше да изглежда прекалено нахална.
В крайна сметка Джони Патрик бе загрижен за сигурността на дъщеря си.
Не бе подходящ момент да бъде дори малко взискателна.
След две списания тя мислеше да си вземе чаша вода от банята, за да утоли жаждата си, когато вратата се отвори и тя бе заслепена от усмивката, украсяваща хиляди таблоиди под различни ласкателни заглавия, всичките свързани с жените и секса.
— Какво ще кажеш за чаша кафе или чай? — Посочи към подноса, който носеше, кимвайки с прекрасната си глава.
— Ще започна да вярвам в способностите на екстрасенсите — усмихна се тя. Красотата му бе още по- поразителна отблизо. Може би тя просто не беше виждала тази ослепителна усмивка отблизо и не беше я възприемала толкова лично или може би онзи стар слух за това, че филмовите и рок звездите са кралските особи на Америка, беше верен.
— Значи правилно съм се досетил.
Стомахът й се сви от тази забележка, отчитайки, че в момента умът й бе изцяло погълнат от мисли, свързани с нечуваната му физическа красота, тяхната близост и разни други напълно срамни възможности.
— Чай или кафе? — Той отмести ометената чиния с ордьоври, за да направи място за подноса.
— Чай, моля. — Ето. Така беше по-добре. Подходящ делови тон, който да подхожда на пречистеното й
