— Ти не си в опасност.
Тя се намръщи.
— Какво тогава означава подкреплението?
— Просто за обща помощ — отвърна спокойно той, очевидно долавяйки нервността в тона й. — Понякога ме измъкват от някои официални събирания; прекарват ме през тълпите. Или ако изляза да купонясвам, което вече правя доста рядко, те държат… — Той се поколеба.
— Държат жените надалеч?
Клепачите му се отпуснаха наполовина и за един кратък момент той обмисляше дали да не излъже, но после се отказа.
— Да… понякога. — После се върна към темата. — Не държа Бари и Коул постоянно до себе си — само за работа навън. Или в моменти като този. Малко допълнителни мускули никога няма да навредят.
— Обаче са на заплата при теб. — Тя виждаше, че мъжете се погаждат.
— Много хора са на заплата при мен. Виж, съжалявам ако са те изнервили, но не съм напълно сигурен къде ще намеря Джорди или с кого. Застраховам се и ги водя със себе си. Надявам се това да не е голям проблем за теб. Но ти си в пълна безопасност; имаш думата ми.
Това вероятно не беше най-подходящият момент да спори за различните им дефиниции за
— Съжалявам, че повдигнах темата — промърмори тя. — Мен програмата ме устройва. — Какво можеше да каже?
— Ако имаме късмет, ще вземем Джорди за няколко часа и веднага обръщаме назад. Надявам се на едно кратко пътуване.
Но изражението му се промени когато намесиха и Джорди в разговора; той очевидно бе притеснен.
— Аз те тормозя заради бодигардовете, а ти си адски разтревожен за дъщеря си — извини се Ники чувствайки се адски виновна. — Наистина съжалявам.
— Няма проблем. — Той опита да се усмихне, но не успя да го направи много убедително. — Все си казвам, че на борда трябва да има някакъв екип който да наглежда Джорди — да са сигурни, че е добре, че не е уплашена. Но не знам…
— Сигурна съм, че е добре. Джорди е общително дете. Тя може да се спогоди с всеки. — Всичко това бяха банални приказки, но грубата действителност не бе най-добрият избор.
— Има надежда. — Обаче това не прозвуча много оптимистично. Лиза се беше дънила толкова пъти, че и днес той не разчиташе тя да се държи като зрял човек. — Виж, ще отида при пилотите да сверя курса. — Той се изправи. — Благодаря ти за разговора — кимна, едновременно учтив и странно резервиран.
— Няма защо. Иска ми се да можех да направя нещо повече.
— Ще можеш да проведеш някой и друг бърз разговор вместо мен като стигнем в Париж и започнем да търсим Джорди. — Той спря до вратата. — Нали разбираш, да бъдеш едновременно дипломатична и настойчива.
— Ще направя всичко възможно. — Не беше моментът да казва, че не е сигурна дали умее да бъде и едното, и другото.
— Поспи ако можеш. — Той отвори вратата. — Ще те събудя преди да кацнем.
Тя не беше осъзнала, че е уморена, но само миг по-късно се озова в леглото и заспа.
Сигурно е изтощително да участваш в шоу толкова дълго.
Междувременно Джони нагледа пилотите, побъбри набързо с Бари и Коул и се обади за последен път до асистентката на Лиза, намръщвайки се когато тя му отговори по същия начин както при последния им разговор. Доколкото тя знаеше, Лиза пътувала към Париж. От там нататък нямала никаква представа.
Той и Манди Инграм имаха напрегнати, но работещи взаимоотношения. Тя, разбира се, бе лоялна към Лиза, но също като него знаеше много добре кой се грижи за Лиза когато тя се нуждае от помощ. Когато дрогата я превземеше или някое гадже предявяваше неразумни претенции, той, макар и бивш съпруг, беше човекът, който винаги се отзоваваше да свърши черната работа, ако това беше необходимо.
Но точно сега нищо не беше необходимо.
Защото всичко бе в една шибана бъркотия — включително и местонахождението на дъщеря му.
Ругаейки тихо, а после не чак толкова тихо, той закрачи напред-назад.
Девет
Беше сутрин, ясна и слънчева, когато кацнаха в Париж. Два черни мерцедеса седан ги чакаха на пистата, а униформените шофьори закрачиха до тях веднага щом слязоха от самолета.
Подавайки багажа си на единия шофьор, Джони се обърна към Ники:
— Ще се качим във втората кола. Идвам след минута.
След кратък разговор с бодигардовете Джони се настани на задната седалка до Ники. Той предполагаше, по-скоро… се надяваше, че бившата му е ангажирала обичайния си апартамент в Риц; накара секретарката си да запази стаи отсреща, през улицата.
— Хотел Кастил, рю4 Дьо Камбон — упъти той шофьора и миг по-късно колата набра бавно скорост.
Ниското гърлено мъркане на мотора е странно успокояващо, помисли си Ники. Или може би е заради копринения лукс на тъмния интериор и неизказаната сервилност на присъстващите, реши тя. В света на супербогатите всичко бе гладко и безупречно.
Като изключим отвлечените дъщери, разбира се.
— Поспа ли? — попита тя, сякаш не знаеше, сякаш тъмните кръгове под очите му не бяха достатъчен отговор на въпроса й.
— Малко — излъга той. — А ти?
Това бе такова очевидно усилие за учтивост, че тя усети внезапен пристъп на съчувствие.
— Чу ли нещо за дъщеря си?
— Получих съобщение от бавачката й, но връзката беше лоша. Слава богу, че Върни е с Джорди; тя ще внимава за нея. Или поне ще направи каквото може след като моята сбъркана бивша половинка контролира нещата.
— Ти харесваш бавачката. Това е плюс.
— Да, тя е твърда като скала. Но онези мъже с Лиза — той стисна зъби, — това е друга история. — Издиша шумно. — Ще проверим първо в Риц. Бившата ми обикновено отсяда там.
— Може би не след дълго Джорди ще е отново с теб — опита да го успокои Ники, надявайки се да е права. Човекът, отпуснат ниско на седалката до нея, ни най-малко не приличаше на публичната икона, свързвана със секса, наркотиците и рокендрола.
Просто изглеждаше съсипан и обезсърчен.
И невероятно разтревожен.
Петдесет минути по-късно, когато колата спря пред дискретен хотелски вход на една тиха парижка улица, Джони се обърна към нея с ръка върху дръжката на вратата.
— Ако Лиза е в Риц, не би трябвало да имаме много проблеми. Персоналът там знае как да целува задници. — Той кимна към входа на Кастил. — Искаш ли да отидеш първо до стаята си или си готова да отидем веднага в Риц.
Беше невероятно учтив, като се има предвид състоянието на нервите му.
— Да отидем първо до Риц — предложи тя.
Той слезе от колата и й подаваше ръка към задната седалка, когато бодигардовете му, които изскочиха от предната кола преди още да е спряла напълно, приближиха до тях. После, оградени от мускулестите им тела, те пресякоха улицата и влязоха през задната врата на Риц.
Хотелът, от който е излязла принцеса Даяна в онази съдбовна вечер, не преставаше да си мисли Ники.
Тя отправи към небето кратка молитва тяхната екскурзия да завърши по-щастливо.
