съзнание. Не забравяй защо си тук, предупреди се тя. Защото говориш френски и защото Джорди те харесва. Поради никакви други причини. И най-уместно във връзка с едно възможно унижение е да си спомниш колко много жени са тичали по петите на Джони Патрик през последното десетилетие или малко повече.
Той не търси връзка на десет хиляди метра височина. Нямаше да я търси дори и при нормални обстоятелства.
А те не бяха такива.
Те бяха толкова далеч от нормалното в целия този нереален сценарий, който приличаше повече на фантастика отколкото на реалност.
За секунда тя помисли да се ощипе — само за да се увери, че не сънува.
Но той й подаваше чаша чай и тя не искаше да я разлее. Нито пък можеше да се ощипе тайно докато той стоеше на не повече от половин метър.
Наливайки си чаша кафе, той седна срещу нея, отпи половината на една дълга глътка и заяви с продължителна, проточена въздишка:
— Сега трябва само да чакаме.
— Колко часа?
— Пилотите пришпорват и нашият самолет е по-скоростен от
Докато се опитваше да прогони неприличните мисли, свързани с Джони Патрик, тя откри, че готовите отговори на намеците за легла са дяволски неуместни. Докато умът й отхвърляше всички неподходящи, общи сладострастни коментари, които се появяваха там, тя се престори, че си пие чая и се опита да изглежда — ако не замислена и спокойна, то поне не малоумна.
— Може би по-късно — успя да отговори тя.
— Е, разкажи ми за семейството си — усмихна се Джони. — След като ще бъдем заедно известно време. Знам малко за баба ти и за старата връзка с Квебек, но какво ще кажеш за майка си, за баща си, братя, сестри? От малък град ли си или от голям? Обичаш ли котки, кучета и така нататък?
Щеше да й бъде по-лесно да запази самообладание ако той не се беше навел напред, облегнат лакти върху коленете си, така че широките рамене под тениската
— Мама и татко, брат ми и сестра ми живеят в Блек Дък, Минесота. Може и да съм споменавала това преди. Не казах ли, население — шестстотин деветдесет и пет души? — Имаше нещо в това да останеш насаме с това лице-убиец, с това гъвкаво тяло на Джони Патрик, което я караше да изпитва привличане, каквото предпочиташе да не изпитва.
Имайки предвид причината, поради която беше тук.
И още около хиляда други причини, които правеха всяка връзка помежду им — освен делова — долу- горе толкова невероятна колкото бракът с един опитомен Ръсел Кроу.
— Има ли училище в един толкова малък град?
Върната рязко към действителността, тя бързо разви въпроса на Джони и изведнъж си помисли — откъде знае?
— Ти от малък град ли си? — изтърси тя. Обединяването на училищата в Блек Дък и Бемиджи в началото на гимназията бе една от най-големите травми в живота й.
— Да. Население седем хиляди. Мелничарско градче в северна Калифорния, което е виждало и по- добри времена. Постоянно се говореше за закриване на гимназията и превозването ни през хълма до Юкиа.
— Значи корените ти от малкия град са те задържали край Залива вместо в Ел Ей.
— Нещо такова. — Той не разказа за историята с наркотици, която за малко не го провали още когато правеше първите си стъпки в музикалния бизнес. Бъркли му даваше дистанцията, от която се нуждаеше, за да води един нормален живот.
От тази перспектива тя усети по-близка връзка с него, а общият им произход от малки градчета преодоля част от блясъка на шоу бизнеса, която я стряскаше откак се качи на разкошния частен самолет. Макар че да остане насаме с Джони Патрик в това мъничко пространство също си беше фактор за сближаването.
Но тя усети, че се отпуска докато сравняваха спомените си от малките градчета и си разменяха кратки истории за своите семейства — майка му и баща му сега живееха в Напа, а брат му — в Колорадо.
— Събираме се по празниците — обясни той. — У дома или в Напа — през ски сезона ни е по-добре да ходим у брат ми в Денвър. Той има деца; те са по-малки от Джорди, но се погаждат. Ами ти? Прибираш ли се у дома по празниците?
— Доста често. Родителите ми, брат ми и сестра ми имат ферма за дръвчета, така че Коледа е голяма работа. След като докарат дръвчетата в началото на ноември, всички се успокояват и започват да готвят. Цялото семейство готви, а Денят на благодарността и Коледа са огромните ни празници.
— Ти също ли готвиш?
— Разбира се. Аз правя сладкишите.
Той сбърчи нос.
— Без майтап!
Тя се усмихна.
— Това беше останало от редовното меню. Не че приготвянето на сладкишите е тягостно. Но татко прави колбасите и опушва бекона, мама се занимава със скандинавските кифлички и треската, по-голямата ми сестра е избрала коледните бисквитки преди да порасна достатъчно, за да мога да се оплача, а брат ми прави най-вкусните яйчени рула и печени картофи в поне три области наоколо. А всъщност инженерската диплома помага когато трябва да приготвиш сладкиши. Това е едно много прецизно изкуство. Другите от семейството ми са биолози и ги правят по-импровизирано.
— Значи ти си изключението.
— Като къщите, които строя — подкачи го тя. — Кажи ми, ти приличаш ли на другите от семейството ти?
Той се разсмя.
— Всъщност не. Татко работеше в мелница и пускаше радиото, за да слуша бейзбол, не музика. Мама е библиотекарка, вече пенсионерка, и нейната престава за музика са химните. Брат ми е учител по математика. Но никой не ми е мърморил заради пътя, който си избрах. Дори когато беше доста напечено. — През онези дни когато той купонясваше толкова яко, че чак забравяше кой ден е.
— И как създаде собствена компания?
— Вероятно така както ти си създала свой собствен бизнес. Просто се реших да го направя. — Той се усмихна. — Имах една гаражна група, която бе дяволски добра, за начинаещи.
— И как разбра, че са добри?
Той се отпусна назад в стола си и й пусна онази тренирана усмивка — която можеше да си слага като маска — без никакво усилие.
— Интуиция. Повярвай ми, музикалната диплома от Бъркли не е ключът към това, макар да не я отхвърлям напълно. Но повечето неща ги разбрах, учейки се от грешките си.
— А кога в живота ти влязоха бодигардовете? — Е, може би това не беше най-добрият преход, но тези типове си бяха страшнички.
Той се опули за част от секундата и после се усмихна:
— Смущават ли те?
— Ами, има нещо такова.
— Бари и Коул са тук за подкрепление.
— Точно от това се боя.
