Десет
Първоначалното ги приеха доста добре.
Персоналът на рецепцията поздрави Джони като истинска знаменитост, каквато той определено си беше, обсипвайки го с усмивки и любезности, сякаш той бе някой отдавна изгубен приятел. По време на брака си бе прекарал значително време там и пръскаше по седем хиляди долара на вечер за апартамента на Коко Шанел, който бившата му половинка обичаше, така че му се полагаха подобни ласкателства.
— Бихте ли казали на мис Джордан, че се качвам — обяви той при първата възможност, която му се отвори посред възторженото гостоприемство, изигравайки лъжливата си карта
Лицата на всички замръзнаха.
Той се обърна незабавно към Ники, знаейки, че точно сега има нужда от известна тактичност и финес.
— Е, поне Лиза е тук — прошепна той, усещайки страхотна вълна на облекчение се изля върху него. — Обясни им — много учтиво — че просто искам да поговоря с нея. Тя може да им е наредила да не ме пускат или може би те помнят скандалите ни с Лиза в миналото. Накарай ги да разберат, че нямам намерение да създавам проблеми. Ще го разберат по-добре на френски.
Чувствайки се като посредник в ООН, Ники подбра внимателно думите си, извинявайки се предварително заради архаичния си акцент. Представи много тактично историята на Джони, обещавайки им, че мистър Патрик ще разговаря с мис Джордан само ако тя пожелае да се види с него. Предложи да се обадят на мис Джордан и да уговорят посещението.
Докато тя предаваше бързо коментарите си на Джони, той добави един чип за пазарлък, който държеше в резерва.
— Накарай ги да кажат на Лиза, че съм й донесъл подарък от чичо Йоги. Тя ще разбере какво означава това.
След като Ники предаде допълнителното послание, мениджърът се оттегли в задната стаичка, за да се обади. Когато се появи след няколко минути, той се усмихваше.
— Мис Джордан ще ви приеме, мосю Патрик — обяви той и по лицата на всички от персонала се изписа колективно облекчение.
— Благодаря — отвърна любезно Джони. — Апартаментът на Шанел?
Множество глави се поклатиха в отговор на въпроса му.
— Мерси — кимна Джони, използвайки една от малкото френски думи, които знаеше, а после докосна леко Ники и я поведе.
Докато персоналът на рецепцията наблюдаваше как Джони се отдалечава, мениджърът разбра, че потенциално скандалната сцена е била предотвратена. Мис Джордан посрещна сърдечно новината за появата на бившия си съпруг. Не че персоналът не бе обучен да успокоява опасните ситуации и да заглажда нещата. Но това не винаги бе лесно в пищния свят на развлекателната индустрия.
Последния път когато мистър и мисис Патрик бяха отседнали тук, темпераментната мис Джордан бе нападнала съпруга си във фоайето.
Беше невъзможно да не обърнат внимание на бурната сцена.
Все едно да гледаш железопътна катастрофа.
Ефирната слабост на Лиза Джордан едва се прикриваше от прозрачна червена шифонена рокля, която бе толкова къса, че не можеше да се сбърка цветът на жартиерите й. Крещейки с пълно гърло, ругаейки съпруга си заради това, че е проявил лошо възпитание, довличайки я обратно в хотела преди да е готова да си тръгне от клуба, тя го налагаше безмилостно, а дългата й руса коса се развяваше над голите й рамене при всеки енергичен удар.
Джони Патрик постоянно отстъпваше към асансьорите, отблъсквайки я с джентълменско изящество и само веднъж я сграбчи за китката, когато тя се опита да издере лицето му с нокти.
Стигайки до асансьорите, той я издърпа вътре и преди да се затворят вратите, персоналът го чу да й казва:
— Ти прогонваш шибаните забавления от живота, маце.
Не подозирайки за специалните спомени на хората от рецепцията, Джони преценяваше дали да не се качи сам. Нуждаеше ли се от Ники за повече превод? Дали появата му с бодигардовете нямаше да се изтълкува погрешно? Колко глупаво би било да се качи сам?
— Аз ще вляза пръв — предложи Бари, прекъсвайки размишленията на Джони.
— Така ли мислиш? Не съм сигурен. — Те приближаваха асансьорите.
— Аз ще съм сигурен и за двамата. Коул — Бари кимна към другаря си — поеми дамата.
Ники се озова на няколко сантиметра от мъж, който представляваше или защита, или заплаха — а според нейната преценка везните определено клоняха към заплахата.
Джони въздъхна. Никога не бе възприел напълно идеята, че се нуждае от бодигардове.
— Мамка му — промърмори той.
— Всичко ще мине много гладко — увери го Бари, задържайки вратата на асансьора. — Можеш да се върнеш към своето амплоа на човек от малкия град веднага щом излезем от тук. — И преди бяха водили този спор. Много пъти.
— Значи трябва да послушам професионалистите — промърмори Джони.
— Нали за това ми плащаш, шефе. — Той се усмихна. — Кога ще свикнеш с програмата?
— Никога. Какво ще кажеш за това?
— Междувременно… — Усмихвайки се, Бари махна на Джони да влезе в асансьора.
Бари знаеше адски много повече от Джони за спътниците на Лиза. Той предаде на Джони само част от мръсните подробности извън информацията в досиетата. За щастие Юри и Раф всъщност бяха богати неудачници, а незаконната дейност на бащите им се въртеше от хора, далеч по-умни от тях. Юри и Раф само се правеха на корави типове.
— Добре, слушам — промърмори Джони, отстъпвайки пред бодигарда си. Той въведе Ники в асансьора, а Бари и Коул се присъединиха към тях, прогонвайки един човек, който се опитваше да се качи.
— Само едно предупреждение — Джони се обърна към Ники когато асансьорът започна да се издига. — Не обръщай внимание на Лиза. Тя преживява драма — не е изненадващо, като се има предвид работата й, но ти знаеш какво имам предвид. Има зла уста. Не го приемай лично.
— Схванах — кимна Ники, макар че наистина щеше да го приеме лично ако попаднеше в престрелка. Жалко, че нямаше начин да го каже тактично.
Когато вратите на асансьора се разтвориха с нежно свистене, четиримата пътници излязоха и тръгнаха по пищния коридор с тапети от златна копринена дамаска, покрит с килими, които си бяха направо за музея, и осветен от позлатени и кристални стенни свещници.
Дори луксозната обстановка не успя да облекчи страховете на Ники.
Нейната душа на Страхливия лъв не се впечатляваше от дамаската и златото.
Не й помагаше и това, че двама огромни бодигардове, седнали на столове от двете страни на входа към онова, което тя предположи, че е апартамента на Шанел, се изправиха и ги изгледаха свирепо когато те приближиха.
Джони изглежда не забеляза страховитите им стойки. Може би съм гледала прекалено много кунг-фу филми, помисли си Ники. Хора като тези до вратата адски я плашеха.
Джони обаче само се усмихна когато приближи до тях.
— Ще информирате ли мис Джордан, че подаръкът на чичо Йоги е пристигнал? — попита невъзмутимо той. — Вярвам, че тя го очаква.
Нищо.
— Опитай на френски — обърна се той към Ники.
Пак нищо. Единият отговори на изключително недодялан френски.
— Име — дай ми.
Ники говореше много бавно, давайки пълното име на Джони, сочейки към него, а после обясни, че мис Джордан иска да го види и посочи към вратата.
Мъжът, който знаеше най-елементарния френски, заговори бързо на другаря си на родния им език. Ники
