— Нищо.
— Обзалагам се, че си уморен. — Тя го докосна нежно по бузата. — Изобщо не си спал.
— Не, добре съм. — Той се усмихна. — Кажи ми какво обичаш най-много в секса. Запази нещата така, небрежно. Продължавай за чукането. Не излизай от релсите.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Вероятно няма да ти хареса да го направиш.
Сега пък той се заинтригува.
— Разбира се, че ще ми хареса. Дай ми жокер.
— Накарай ме да направя нещо.
— Какво например?
— Да направя нещо, което ти ми кажеш.
— Като садо-мазо?
— Боже, не. Да речем, че няма да ме чукаш ако не те целуна или…
Той се усмихна.
— Къде да ме целунеш?
Тя се надигна и разтвори бедра.
— Забрави. Не трябваше да казвам нищо. Но ти попита и… — Тя сви рамене. — Не знаех… наистина ме караш да се чувствам секси, това е.
— Повече от обикновено?
— Да, сякаш пък твоето его се нуждае от ласкаене. Много по-секси, ако искаш да знаеш, разбра ли? Сега можеш да добавиш още един белег на колана си и да забравиш името ми след няколко дни. Не че очаквам да запомниш името ми. — Тя се изчерви. — Боже, защо не взема да млъкна докато му е време?
Той я гледаше, мислейки си, че тя е най-готиното парче, което беше виждал от дълго време насам. Начинаещите актриси, групита и малките богаташки търсеха нещо, с което да разсеят скуката и не можеха да се справят с тази искрена, понякога пряма, винаги честна дама от някакво си малко градче в Герисън Кейлър.
— Говори си каквото искаш. И само за сведение, ти си доста незабравима. А сега, ако искаш да те накарам да направиш нещо, какво ще кажеш да опитаме нещо като мъж и девойка.
— Наистина, нямаш нищо против? Тази история ме възбужда толкова много.
— Знаеш я, нали? — попита дрезгаво той.
— Какво? Сърдиш ми се, че правя секс? И това от мъж, който не помни колко жени е изчукал?
— Е, съди ме. Не съм в настроение да си представя как правиш секс с някой тип, разбра ли? Това ми прецаква концентрацията.
— Тогава ще трябва да се преструвам, че и ти си девствен или може би няма да мога да свърша отново.
— Търсиш си белята, бебче.
Тя се усмихна.
— Обещания, обещания.
— Ето какво ще ти обещая — изръмжа той, вдигна я сякаш беше безтегловна, завъртя я под себе си и се хвърли в нея без да чака кондом, без нейно съгласие и без всякакви нейни насоки.
— Ще ти пръсна мозъка от чукане. И дано вземаш хапчета защото няма да спирам.
— Може да вземам, а може и да не вземам. — Тя го погледна в очите. — Какво ще правиш по въпроса?
— Ще те чукам докато вече не мога да чукам.
— Не съм сигурна, че това ми харесва.
— Много зле. — Той не наруши ритъма си.
— Ами ако ти кажа да спреш.
Тя започваше да пъшка и той прецени, че всичко си е на мястото.
— Няма да го направя.
— Мога да те накарам.
Той се разсмя.
— Хей!
— И как ще ме спреш да направя това — промърмори той, вдигна единия й крак, после и другия на раменете си, заклещи бедрата й в груба хватка и продължи да блъска в нея.
О, боже, о, боже, той не си трае, той наистина прави каквото си иска, а тя се възбужда така, че ще свърши… Веднага!!!
Той се усмихна и забави колкото тя да може да усети цялата трептяща вълна и след като оргазмът й замря, ускори ритъма и започна всичко отначало.
— Не, не, не още — прошепна първо тя за няколко кратки секунди, но той знаеше по-добре и съвсем скоро тя пъшкаше и въздишаше, и се вкопчваше в него сякаш той бе спасително въже в ураган. И този път те свършиха заедно.
Онази първа сълза, плъзнала се изпод затворените й клепачи най-накрая го върна към реалността. Изпълни го с чувство за вина. Той я взе в ръце, изправи се, дръпна я по-близо до себе си и започна да й се извинява, отново и отново. Докато очите й се отвориха развълнувани и тя прошепна:
— Аз също те исках толкова много. Просто ти си по-силен, това е всичко. Мажеш да издържиш по- дълго.
— Трябва да извикам лекар. — Той се разяждаше от угризения. Полудя. Нямаше друга дума за това.
Тя се усмихна немощно.
— Остави ме да си почина една минута.
— Няма начин — промърмори той. — Свършихме. — Боже, може би наистина я беше наранил.
— Можем да поговорим за това. — Усмивката й бе като чист слънчев лъч. — Толкова съм ненаситна, нали виждаш. Сигурно губя контрол защото ти си толкова красив.
— Както и да е — не искаше да се съгласява той. Макар че собствените му чувства бяха също толкова необясними. Мислеше, че е заради това, че си върна Джорди или беше адски уморен. Може би и двете в някаква странна, чудновата плетеница, а под студената светлина на деня всичко щеше да си дойде на мястото. — Ще говорим за това по-късно — допълни, нуждаейки се от време да оправи кашата в главата си.
— Кога по-късно?
Гласът й бе прелъстителен шепот, зеленоокият й поглед — адски провокативен.
— Не сега — обясни той. Последното, което му трябваше, бяха заглавия, че някаква дама е постъпила в болница заради него.
— Пет минути? — помоли го тя.
Той въздъхна, вдиша дълбоко и се опита да мисли рационално.
— Ще поговорим след половин час.
— Добре — съгласи се тя.
Върху невъзможната й уста, създадена само за целувки, се оформи усмивка и той внезапно бе потресен до дъното на душата си. Нямаше да може да каже не. Дали след пет минути или след половин час, или утре, той адски я желаеше.
Двадесет и едно
— Трябва да тръгвам, понякога Джорди се буди рано.
Тя усети нежния звук като топлина в ухото си, гласът беше толкова приятно познат, а думите — първите за нея мъжки извинения от този род. Те по-скоро бяха такива — трябва да вървя на работа, или на училище, или да разходя кучето. Не че самата тя нямаше тонове сутрешни извинения, но си имаше своите
