постижения. Беше чувала и това, че той трябва да хваща ранен полет, макар това да беше разбираемо. Срещна онзи тип по време на един престой в Маями. Но да трябва да става заради дете! Джони имаше перфектното алиби за бързо оттегляне.
— Хмммм — промърмори тя, неподготвена за един явно неискрен разговор. Но и все още бе полузаспала след една нощ на пламенен секс. И сериозно, все още възбудена от приятното внимание на Джони. Нямаше начин да каже нещо, което да го постави на мястото му.
— Ще се видим тук за обяд.
Полагайки лека целувка по бузата й, той излезе.
Да-ааа! Значи това не беше просто така — бум, една бърза нощ с горещ секс. Повдигайки клепачи едва-едва, тя го гледаше как излиза с някакъв поглед на обожание, предизвикан от една нощ с невероятно приказни оргазми. Той се облече толкова набързо, че тя дори не го чу. Но вероятно имаше голям опит за бързите измъквания. Не че тя се оплакваше след като получи такова изключително удоволствие от опита му. Този мъж беше добър в онова, което правеше — в това нямаше никакво съмнение. И тя нямаше предвид музиката му.
А сега щеше да се види с него за обяд!
Заспа отново с усмивка на лицето.
Часове по-късно тя се събуди внезапно. Поглеждайки бързо към часовника до леглото, опули очи. О, мили боже!!! Беше единайсет и трийсет!!
Което означаваше, че разполага само с половин час да вземе душ, да се облече и да се нагласи за обяда. Времето обикновено не беше проблем ако не се намираше извън обичайната си среда — с други думи в присъствието на мъж, който я съпровожда сред красотите на света. Определено имаше нужда от малко повече грим и внимание към детайлите. Или пък ако светът бе едно по-съвършено място, щеше да се обади на личния си фризьор и консултант по дизайн. Или пък още по-добре — щеше да разполага с достатъчно време да излезе и да си купи малко прилични дрехи.
По дяволите! Защо не си взе по-хубави дрехи…
Стига действително да имаше по-добър гардероб.
За нещастие гардеробът й представляваше бедствена зона е остатъци от колежански боклуци, винаги необходимия черен костюм и всичко бе най-вече от Геп — защото магазинът се намираше на такава удобна близост до къщата й.
Ааааах…
Когато почукването на вратата се чу точно по обед, Ники извика:
— Една минутка. — Пръсна още малко парфюм по шията и раменете си и разклати влажните си къдрици, за да дооформи прическата си. Сбърчвайки нос срещу отражението си в огледалото, показващо дрехите й от Геп, тя си грабна якето (Добре, това беше хубаво, защото си имаше една много талантлива приятелка, която правеше кожени дрехи) и чантичката (също от там). Но много се изкуши да отскочи до Шанел и да похарчи безразсъдно една месечна заплата за прилични дрехи.
Когато отвори вратата, Джони я огледа набързо от главата до петите.
— Изглеждаш много добре — избъбри той с нисък, секси и много двусмислен провлачен глас, който наистина й спести цяла пачка в Шанел. — Как бяха музеите? — допълни с многозначителна усмивка.
Тя също му се усмихна.
— Много поучителни.
— Лъжкиня.
— Е, опитах. Ти очевидно никога не спиш.
Той й намигна.
— Снощи имах по-добри неща за правене.
— Тази сутрин наистина ли ходи до магазина за играчки?
— Да.
Разбира се, той не би разочаровал дъщеря си. Какво си мисли тя!
— И изкупи ли ги всичките?
— Да. Включително и нещо за теб.
— Без майтап?
— Без майтап.
— Какво взе? — Не можа да се сдържи. Обичаше подаръци, а подарък от магазин за играчки не можеше да е толкова скъп колкото от Шанел или от Хермес, какъвто се опита да й подари. Можеше да се порадва на този.
— Трябва да почакаш.
— Защо?
— Така.
— Това не е причина.
— Защото ще ти го покажа довечера.
Той каза довечера, сякаш и довечера щеше да прави секс с нея. Потрепна в очакване. Тя усети как разтопяващото усещане изпрати вълни от топло удоволствие по цялото й тяло. В същото време обаче се опълчи срещу арогантния му подход, срещу това, че нямаше нужда да я пита дали тя иска да прави секс с него довечера, и зае позицията на женската независимост.
— Ами ако откажа?
В очите му проблесна огънче на изненада.
— Тогава ще се опитам да променя решението ти — отговори гладко той отново с неутрален поглед.
— Ами ако не успееш?
— Ще опитам по-настоятелно. — Не каза, че този разговор е безсмислен защото нямаше намерение да я дразни. Наведе се по-наблизо. — Ще опитам наистина, наистина настоятелно — прошепна тихо.
О, боже, о, боже… Тя си спомни колко настоятелен беше той, колко гъвкав и неуморим. Колко приятно огромен.
— Съгласна, може би довечера е добре — отвърна му приглушено. — Проклет да си.
— Аз се чувствам по същия начин, значи сме квит. — Знаеше какво проклина тя толкова добре, колкото знаеше, че не трябва по никакъв начин да се забърква с нея. Тя строеше дървена къщичка за Джорди. Строежът щеше да отнеме седмици. Той не си падаше по продължителните връзки, всъщност по никакви връзки. Можеше да нагази в една адска каша.
— Значи само си създаваме проблеми един на друг.
Той въздъхна.
— Вероятно. — Устата му се изкриви в печална усмивка. — Но майната му…
Тя се усмихна едва-едва.
— Това покана ли е или небрежно изявление?
Той се разсмя.
— Ако имахме време — огледа бързо коридора — определено щеше да е покана.
— Ще бъда щастлива ако отложим обяда.
— Питай ме защо ли не съм изненадан.
— Че защо да го правя?
В гласа й прозвуча малко раздразнение. Уха! Навеждайки глава, той докосна устните й в помирителна целувка, притисна я стъпка назад и двамата се озоваха в стаята.
— Постоянно мисля за теб. — Той затвори вратата. — Така че ако искаш отлагане още сега, ще се обадя да променя резервацията ни. Какво ще кажеш? — И прокара леко пръст по строгата линия на челото й.
— Не, не, недей… наистина, не трябваше да бъда толкова…
— Страстна за секс?
Тя го изгледа.
Той се разсмя.
