тъй като всичките й сетива бяха завладени от съблазнителния шоколад.
Чу Джони да казва извинете ме, но едва вдигна поглед когато той се отдалечи от масата. Беше изцяло погълната от първата хапка на десерта, който можеше да мине за пищна великденска шапка. Но освен това тя игнорираше сериозно Джони по време на целия обяд, за да сдържа желанието си, и продължаването по същия начин й се стори полезно упражнение.
И като гръм от ясно небе тя усети как една ръка се плъзга под мишницата й и я вдига на крака преди да е изяла и половината си десерт.
— Върни, моля те заведи Джорди обратно в хотела като приключите — нареди Джони, взе лъжичката от ръката на Ники и я пусна на масата. — Току-що получих делово обаждане, с което трябва да се оправя, а пък Ники ще трябва да ми превежда. Този тип не говори добре английски.
Ами десертът ми, възпротиви се на ум Ники, поглеждайки с копнеж към шоколадовия сладкиш.
— На връщане може да се отбием в залата с електронни игри — обяви Върни.
— По-добре не го правете докато не се върна. — Гласът на Джони беше мек, но той погледна доста сериозно Върни. — Като приключите тук, Бари ще ви закара обратно в хотела.
Върни кимна; щом Джони се беше обадил на Бари да дойде да ги вземе, очевидно нямаше право да задава въпроси.
— Е, ще поработим върху онази приказка, която пише Джорди.
— Тате, вече съм на десета страница. Върни ми помага с правописа, но иначе всичко останало си е мое.
— Наследила е твоя творчески талант. — Върни се усмихна на Джони. — Много увлекателна история.
Джорди посочи с пръст към баща си.
— Но не можеш да я прочетеш докато не е готова.
— Както кажеш, сладичко. Няма да се бавя. Скоро ще се върна.
Той махна с ръка и поведе Ники към изхода на ресторанта, когато се чу мъжки глас.
— Хе, Сърфиста!
Тя усети как стискането на Джони се стяга, но усмивката му си остана на място, когато се обърна към съседната маса.
— Хей, Майки! Светът е малък…
— Ние сме тук за състезанията. Ами ти?
— Здравей, Джил. — Джони кимна на жената, седнала на скамейката до Майки. — Аз само минавам. Това е Ники Леду. Ники, Майки и Джил Чеймбърс. Учихме заедно в гимназията.
Майки вдигна палец.
— Шампионският ни футболен отбор през последната година, нали?
— Благодарение на теб. Майки ни беше куотърбек — обясни Джони.
— Ако старите ловки пръсти не хващаха всеки мой пас, никога нямаше да успеем. Е, как вървят нещата при теб?
— Не мога да се оплача — отвърна Джони. — Нали знаеш, все здраво бачкане. Как е юридическата фирма?
— Държим се над водата. Трябва да се върнеш и да се пуснем по вълните на Каспър бийч.
— Боже, не съм сърфирал от години.
— Аз ходя с моите хлапета. — Майки се усмихна. — Нали знаеш, поддържам форма… или поне се опитвам.
— Боже, това звучи добре. Ще ти звънна. Имам среща, иначе щях да остана да си побъбрим. Беше страхотно, че ви видях.
Докато се придвижваха към вратата, Джони сподели:
— Двамата с Майки гледахме прогнозата за времето и чакахме големите вълни. Там няма сърфиране от световна класа, но е адски забавно. — Той въздъхна. — Боже, животът се променя така дяволски. На телефона беше Лиза и се е забъркала в някаква проклета каша. Трябваше да се обадя на Бари и Коул. Не че трябва да идват отдалеч — изръмжа Джони. — Бяха паркирали от другата страна на улицата.
Лично Ники се радваше, че те игнорираха нарежданията на Джони да останат в хотела. Разговорите за наркокартели и за пране на пари я изнервяха.
— Те просто се тревожат за теб, това е всичко — отбеляза тя.
— Предполагам — промърмори той когато излязоха навън. — Ще ме извиниш ли за минута! — Той тръгна към мерцедеса, паркиран до бордюра. Дясното стъкло се смъкна, а той се наведе напред и заговори бързо.
Гласът му бе толкова тих, че Ники не чуваше какво казва, но се усещаше, че е вбесен. Тонът му беше рязък, тъмните му вежди — присвити в гримаса, а после той извика достатъчно високо, че да го чуят всички:
— Шибаната Лиза! Тя е една постоянна беля.
Секунди по-късно Бари придружи Джони обратно. Когато влезе в ресторанта, Джони хвана Ники за ръката.
— Ще вземем колата. Бари, Върни и Джорди ще се върнат с такси.
Миг по-късно той помогна на Ники да се качи в мерцедеса и се настани до нея. Коул им кимна от предната седалка до шофьора, колата потегли и се включи в трафика. Коул се обърна.
— Накъде, шефе?
— Лиза бе в истерия както обикновено, но доколкото ми е ясно, имаме две възможности. Тя шептеше — очевидно гаджето й е вбесено, че е взела от неговите… думите й не бяха много ясни. Но очевидно имаше нужда от помощ; това поне разбрах. — Той се усмихна нервно. — Звучи ли ти познато?
— Изпитвал съм го и преди, шефе. Тази жена е в постоянна криза.
— Съгласен съм с това, но сега май че е загазила здраво. Типовете, с които се размотава, са некадърни гамени, но татковците им като нищо могат да изпратят един-два ударни отряда.
— Няма за какво да се тревожим. Взехме допълнително оръжие. Твоето е под моята седалка.
— Нови неща — допълни шофьорът с отчетлив акцент от Бронкс. — Първокласна стока.
— И така, къде отиваме най-напред? — попита Коул.
— Магазин в Петнадесети район. — Джони им даде адреса.
— Той не каза ли допълнителни оръжия? — промърмори Ники, удряйки Джони по ръката, само за да се увери, че й обръща внимание.
— Ти няма да си в опасност — отговори Джони, зает с разкопчаването на чантата, която извади изпод седалката на Коул.
— Защо тогава се нуждаете от оръжия? — въздъхна тя. Колите с оръжия в торби под седалките бяха адски далеч от нормалния й начин на живот.
— Отпусни се. — Джони вдигна поглед и й се усмихна окуражително. — Това е само една застраховка. — Той се облегна назад със смъртоносен на вид пистолет, изглеждащ като детска играчка в здравата му хватка.
Тя не се успокои когато той извади пълнителя, провери го и го пъхна обратно на мястото му. И наистина, ама наистина не й стана по-добре, когато той се наведе отново и извади друг, по-малък, пистолет.
— Това е прекрасно. По поръчка ли е? — Оръжието блесна в дланта му като бижу, но с някакъв отровен блясък.
— Най-новият модел на Берета — отбеляза шофьорът. — Не можах да го пропусна.
— Че кой може! Красота…
В нейния свят красотата не се свързваше със смъртоносни предмети. Те изобщо не бяха нейна стихия. Всъщност тя бе толкова далеч от всичко това и си мислеше, че може да се стопи в локва от страх точно там, където си седеше. Веднага — на секундата.
— Хей — прошепна Джони сякаш беше екстрасенс. — Всичко е наред. Не се стряскай. Отиваме до два магазина за шоколад, наоколо ще има много хора — няма как да си на по-сигурно място.
— Щом е толкова сигурно, защо бившата ти има нужда от спасители?
— Вероятно няма. Вероятно само си мисли, че има. — И дори това да беше вярно, гаджетата на Лиза —
