като Лиза Джордан влезе в колата, позволяваше на Ники да разбере по-добре чувствата на Джони към бившата му. Той може би искаше да я спаси — поради някакво чувство за дълг или заради доброто старо време, или може би защото беше готин тип. Но това не беше любов.
— Ще се разпоредя да ти изпратят дрехите — заяви рязко Джони. — Коул, обади се в Риц и им кажи да опаковат дрехите на дамите веднага, а после да ги изпратят в жилището на Лиза в Щатите. Юри беше в онази лимузина от другата страна на улицата, нали? — Той погледна Лиза строго и изпитателно.
— Да — отговори бързо Шантел, осъзнавайки опасното им положение, въпреки че приятелката й отричаше опасността.
— Добре. Това означава, че има време да си вземете нещата от хотела, дори ако тръгнат директно натам. В което се съмнявам. — Юри беше разглезено хлапе. Щеше да отиде някъде да се цупи — за предпочитане на място, където може да се дрогира и да намери жени, които да го утешат.
Макар Ники да беше раздразнена от гадното отношение на мис Надменност към нея, сценарият, който се развиваше в лимузината, бе прекрасен за наблюдение. Все едно че си на първия ред в театъра. Само че този път представлението беше истинско. Една нацупена малка кинозвезда, която очевидно живееше в своя свят на фантазиите, създаден от външния й вид и известността й, спасена от големите лоши злодеи от своя бивш съпруг.
И тя дори не му благодари.
Какво, по дяволите, бе намерил той в Лиза Джордан? Защо се беше оженил за нея? Дали тя не пропускаше нещо? Или Джони Патрик бе като всеки друг мъж по света — омаян от една секси, величествена богиня на екрана?
Това даде на Ники храна за размисъл по голямата, тиха алея към летището. Представи й различни възможности, които да обмисли за това кой, какво, къде, кога и защо тези двама толкова различни хора се бяха оженили. И най-вече — накара я да се чуди колко е била глупава да се увлече по един мъж, който всъщност се е оженил за кучка като Лиза Джордан.
Глупости.
Нима от това и тя не ставаше кучка?
Двадесети четири
По пътя Джони се обърна тайнствено към Коул.
— Кажи на Бари да ни посрещне там.
Коул кимна и това беше всичко.
Мъжка телепатия, реши Ники.
След като Лиза и Шантел слязоха от колата и бяха ескортирани до самолета от Вини и Коул, Джони се премести по-наблизо до Ники. Облегна се назад, въздъхна с облекчение, обърна глава да я види и се усмихна.
— Проблемът е решен. Тя ми се махна от главата.
— Щастлива съм да кажа, че бе решен без нито един изстрел. — Ники вдигна палец.
Той се разсмя.
— Това бе само една далечна възможност.
— Можеш да ме заблудиш.
— Съжалявам, че те накарах да преживееш това, но не знаех къде ще се озовем. — Той издиша. — А се нуждаех от някой, който говори френски — ти беше човекът.
— Щастлива съм да бъда от полза. — Сега, след факта, тя се усмихна. — Имаше моменти когато не бях толкова сигурна.
Усмивката, която получи в отговор, бе непринудена и приятна.
— Не се безпокой — всичко е наред. След като Лиза се завърне в Щатите някой друг може да опере пешкира ако тя се нуждае от защита. Холивуд е пълен с охранители. — В изражението му се появи внезапна сериозност. — Обаче ще трябва да те помоля за една услуга.
— Каква услуга? — попита тя с малко бдителен тон след скорошните събития.
— Ако не си много против, бих искал да отидем за няколко дни до Ница. Само докато се върнат пилотите ми. Знам, че е голямо бреме с твоята строителна програма, но ще видиш, че ще си струва. Сериозно. Ще имаш каквото си поискаш.
Голям годежен пръстен? Сватба в Капри? Вечна вярност? Боже, откъде, по дяволите, се взе всичко това? То само доказва как страхотният секс, кинозвездите и тоновете пари могат да замаят главата на едно момиче. По-реалистично погледнато, тя зададе въпроса, който можеше да развали сделката им.
— Няколко дни или два дни? Или си мислиш за повече?
— Не, два дни трябва да са достатъчни. Пилотите ми ще се нуждаят от малко сън преди да полетят обратно за Ница.
Коул се появи внезапно на прозореца на колата и Джони натисна бутона да го отвори.
— Те са тук и чартърът е готов.
— Доста бързо. Веднага излизаме. — Джони се обърна към Ники. — Джорди и Върни са тук с Бари.
Ники го изгледа с обвиняващ поглед.
— Значи въпросите ти са били риторични?
— Не. Виж, ако не можеш да дойдеш, ще те изпратя у дома. Просто си помислих, че ще искаш да видиш Ница — обясни той с обещание за удоволствия от всяка мека сричка.
Сигурно знаеше, че никоя жена не може да му откаже.
Тя можеше да е първата.
Можеше да се откаже да види вилата му и плажния живот на богатите и известните.
Можеше да е пълна идиотка.
— Добре. Два дни. После трябва да се прибера у дома — заяви тя, защото щеше да е пълна идиотка ако си позволеше да я уговорят да остане по-дълго само защото божият дар за жените е адски талантлив в леглото. Обаче някакво далечно ехо на загриженост я подтикна да каже на Бъди. Дори още два дни щяха да го накарат да се разкрещи до небесата. За да може да прибави два дни сексуални спомени от световна класа към албума си със сувенири, тя трябваше да обещае на Бъди нещо хубаво. Може би малко отпуск за риболова, който той искаше да си вземе толкова отдавна.
— Това е страхотно. Благодаря. Говоря сериозно.
След като чу Джони Патрик да й благодари сериозно, на нея й стана много по-лесно да каже каквото искаше да каже.
— Обаче има нещо неустановено. Наистина ще трябва да се консултирам с Бъди — нали разбираш… да видя дали той ще може да се справи с работата още няколко дни. Имам чувството, че направо ще побеснее.
— Ако има нещо, с което мога да помогна…
— Дай ми телефона си. Ще му се обадя. — Когато набра номера, тя попита. — Колко е часът сега у дома?
— Пет сутринта.
— Добре. Станал е. — После изчака позвъняването, казвайки си, че тя е шефът, тя е собственикът на компанията и ако иска да прави феноменален секс още няколко дни, значи си го е заслужила. — Хей, Бъди, аз съм, а ти сигурно ще се побъркаш, но оставам още два дни. — Тя задържа телефона далеч от ухото си в продължение на няколко секунди преди да каже: — Какво ще кажеш да отидеш на онзи риболовен излет като се върна? Да си вземеш една седмица отпуск? Аз ще те покривам.
— Кажи му да отиде на моето място в Тахо ако иска — намеси се Джони.
— Джони казва, че можеш да използваш неговото място в Тахо. Добре тогава, това няма да стане. Да, да… абсолютно. Няма да те моля за повече услуги. Веднага щом се прибера, ти излизаш в отпуск. Направи си резервации. Да, да, абсолютно сигурно е. Направи си резервациите. — Ники закима с глава и отговори с да или не на няколко въпроса, предложи малко по-дълги отговори на другите и след като обеща още веднъж, че няма да се бави повече от два дни, затвори. — Бъди отива на дълбочинен морски риболов, но благодари за предложението.
— Значи сега всичко е наред? Бъди не е много вбесен?
