— Ти също — отвърна тя, задържайки се на водата без усилия. — И, мога ли да допълня — усмихна се тя, — довечера очаквам с нетърпение едно определено нещо, което правиш изключително добре.
— Като стана дума — чукала ли си се някога в Средиземно море? — Гласът на разума очевидно бе потънал в дълбините.
— Не. Макар да очаквам, че няма да е разумно ако питам същото за теб.
— Питай. Не съм. — Никога преди не се бе чувствал толкова отчаян.
— Изненадваш ме.
— Ела по-наблизо и ще те изненадам с нещо друго. Тук никой не може да ни види.
— Освен от онази платноходка ей там.
— Съмнявам се да е някой наш познат.
— Със сигурност не е мой познат.
— Е, какво мислиш?
— С огромно удоволствие.
Боже, как обичаше откровеността й. Никакви игри, никакви преструвки. Тя каза точно това, което си мислеше и говореше сериозно. Безпрецедентен феномен в неговия свят, където никой не мислеше онова, което казваше.
— Да видим какво можем да направим по въпроса за един-два оргазма. Ела тук и ще ти сваля банския.
Той дръпна банския й, сложи го под мишница, хвана я под ребрата и прошепна:
— Увий крака около кръста ми.
За човек, за когото се предполагаше, че не е правил това преди, той изпълни процедурата без да пропусне и миг. Но когато главата на неговата ерекция мушна окъпания й от Средиземно море пубис, тя нямаше намерение да възразява. А когато плъзна винаги готовата си твърдина в нея, й стана толкова добре, толкова точно и наистина — тя изпита такава огромно удовлетворение, — че забрави дори и за най-малкото негодувание.
Удивително бе как си пасваха, сякаш само след една нощ телата им се бяха съединили, синхронизирали и сега си пасваха до съвършенство. Също толкова удивителна бе силата му — той можеше да ги задържи и двамата над водата само с небрежно ритане с крака. А бавният ритъм на ритането му някак си пасваше с тласъка на бедрата му и от това се стигаше до много ефикасно и ужасно възбуждащо твърдо, стабилно проникване и отдръпване.
— Достатъчно ли е навътре?
Като добавка към въпроса си той проникна още по-надълбоко.
Тя въздъхна, краката й се стегнаха около него и някакво удоволствие, за чието съществуване не бе и подозирала преди, обля цялото й тяло.
— Още? — прошепна той сякаш не знаеше, сякаш тя не се топеше около него като гореща сплав. — Отговори ми — продължи хрипливо той, нуждаейки се от думи, нуждаейки се да чуе, че тя е толкова ненаситна като него.
— Да, да, да… дай ми още…
Това едва се чуваше, а лекият бриз пое думите и ги отнесе надалеч.
Той й даде още и тя го пое алчно, препускайки към финала, първия път толкова прибързано, че той едва смогна да я догони.
Но го направи.
След години чукане бе придобил известни умения.
Пляскайки по гръб след това, той я дръпна върху себе си в края на оргазма, а слънцето затопли морето и въздуха, докато тялото му се стопляше от друг вид топлина.
Колко възхитително беше, замисли се в блаженство Ники, отпускайки се върху личния си сал, за да се почувства надмогната, дори доминирана от такъв превъзходен пример за мъжка енергия. Макар и сексист, енергичен привърженик на равенството, тя трябваше да признае, че това бе секс от световна класа.
Не толкова интроспективен, Джони си помисли, че може да направи това още няколко пъти преди да се удави. Но точно сега му беше толкова добре, че давенето не беше голяма грижа — за разлика от онази платноходка, която току-що хвърли котва.
Но те и двамата бяха толкова възбудени, че всички други проблеми освен незабавното им свършване бяха отхвърлени небрежно в един незначителен статус. За щастие и двамата свършиха толкова бързо първия път, че хората на платноходката не успяха да извадят биноклите си.
Телата им все още бяха свързани, а Джони прокара нежно длани по гърба на Ники.
— Този път беше тиха — подразни я той, започнал да свиква с гласовитите й оргазми. — Върни не може да ни чуе от тук.
Ники кимна към платноходката на запад.
— Те са доста близо.
— Не се тревожи за тях — промърмори Джони, задържайки ги мързеливо над водата.
Ники сбърчи леко вежди.
— Ти си доста по-небрежен от мен.
— Повярвай ми, нямам навика да се чукам във водата като някой разгонен гимназист.
Тя се усмихна.
— Значи аз съм нещо специално.
— Дяволски права си. Като стана дума — задръж, скъпа. Скоро отново ще се почувстваме дяволски специални. — И той изрече малка молитва онова, което типът на платноходката държеше пред очите си, да е бинокъл, а не фотоапарат. Ако беше фотоапарат, още утре тази малка лудория щеше да се появи на първите страници. Не че имаше значение когато либидото му беснееше.
Но през следващото им бясно съвкупление той задържа Ники с гръб към платноходката, а след като свършиха отново, той сметна, че вероятно са насилили късмета си. Че и двамата бяха налудничаво бързи в похотливото си разгонване и така поне сведоха до минимум броя на снимките — ако онзи там на платноходката беше фотограф.
— Сега ще се почувстваш ли добре за известно време! — Веднага щом се върнеха щеше да накара Коул да провери платноходката.
Тя се усмихна.
— Колко дълго е известно време?
— Секс демон — прошепна той и я целуна с усмивка.
— Не ме обвинявай. Всичко това е по твоя вина.
— Не съм съгласен, но хайде да довършим този спор на брега. Уморявам се.
— О, скъпи, колко егоистично от моя страна — обади се бързо Ники и се отблъсна, за да го освободи от тежестта си. — Подай ми банския. Мога да си го облека и сама.
Ако не беше толкова дяволски изтощен, той може би щеше да възрази. Но на този етап не можеше да се сети кога бе спал за последен път. И макар морето да бе спокойно, а течението на завет в заливчето — почти минимално, той полагаше доста усилия да ги задържи и двамата над водата. Когато се облякоха, й предложи:
— Хайде, дай ритъма.
Ники заплува бавно, предимно по гръб защото така бе по-лесно.
Джони също заплува мързеливо по гръб до нея и от време на време я питаше дали не иска да спре да си почине.
Беше толкова дяволски учтив, толкова внимателен и отстъпчив, че й ставаше все по-трудно да избегне увличането си в нещо по-сериозно и, право да си кажем — абсурдно. Макар сега да разбираше защо толкова много жени тичаха подире му. Ако не внимаваше, щеше да преживее една огромна, огромна изолация, когато всичко това приключеше.
— Искаш ли почивка?
— Може би само за минутка. — Тя пое протегнатата му ръка.
Той я хвана спокойно, оставяйки я да почине, задържайки се над водата с минимум движения.
— Наистина беше чудесно — усмихна се той. — Ти и аз — там.
В тона му се долавяше нещо, което докосна сърцето й. Или може би всичко у него докосваше сърцето й.
