от небесата интервал.
За мъж, който си мислеше, че вече е виждал всичко, сега очите му се отваряха към един цял нов свят на чувствеността. Свят, който чукаше на врати, които не бяха отваряни никога преди. Може би дори свят, който го караше да се замисли за нещо повече от тази вечер.
Тя се изви свирепо при движението му надолу, връщайки го към действителността, а той насочи ума си към работата след това, защото му харесваше да я задоволява. И да задоволява себе си от цялата сделка.
След първоначалния бяс от оргазми той я остави просната на леглото, съблече дрехите си, отиде до френските прозорци и ги отвори към нощта. Застанал на прага, остави въздуха да охлади потното му тяло, даде си няколко мига преди да се върне, оглеждайки осветеното от луната море с ново разбиране за красотата му.
Сякаш първокласният секс изостряше сетивата.
— Не изчезвай за дълго.
Той се усмихна и се завъртя.
— Сякаш бих могъл.
Разтваряйки широко ръце, тя размърда пръсти.
— Донеси ми малко лунни лъчи и себе си, и побързай.
Обикновено той би се възмутил от такава команда.
— Мен вече ме има — отвърна й нежно. — Колко лунни лъча искаш?
— Достатъчно, за да ме стоплят.
— Аз мога да се справя по-добре — усмихна се той, връщайки се до леглото. — Мога да те сгорещя повече от всеки лунен лъч.
— Знам… знам, знам — отрони тя, радостна и игрива. — А още е рано.
— Така е, защото съм адски ненаситен. — Той се наведе и целуна усмивката й. — А като говорим за ненаситни удоволствия, тази рокля трябва да изчезне — промърмори той и я надигна в седнало положение.
— Мислех, че ти харесва.
Долната й устна се отпусна в очарователна муцунка, сладка и секси едновременно.
— Обожавам я. — Той се усмихна. — Но не и в леглото.
Тя се усмихна, внезапно успокоена.
— О, това ли имаш предвид? — Обърна гръб към него. — Разкопчай ме тогава.
Начинът, по който го изрече, сякаш това беше нещо обикновено, сякаш той постоянно разкопчаваше роклите й, сякаш бяха прекарвали много време преди тук, под тази лунна светлина — беше странно приятен. Спокоен, интимен момент. Може би той смяташе думата „интимен“ чужда за своя свят. Но сега му се стори очарователна. Разкопчавайки роклята й, наведе глава и я целуна нежно по врата.
— Мога ли да направя още нещо за теб?
— Глупав въпрос — прошепна тя, обърна се назад и се усмихна. — Като за начало свали това. — И вдигна ръце.
Той издърпа роклята й, захвърли я настрани и внезапно се ухили.
— Нямаш сутиен. Това ми харесва.
— Практично е. С теб винаги бързам.
— Но само с мен. — Мамка му! Защо го каза?
— Искаш истината?
За секунда му се искаше да каже:
— Да.
Тя се поколеба, погледна встрани, погледна назад.
— Не трябва да го казвам.
— Кажи ми. — Очевидно беше побъркан.
Носът й се сбърчи като на зайче, неуверено в коя посока да поеме. После тя си пое дъх и заяви с предизвикателно тръсване на брадичката си:
— Само с теб се чувствам така. Доволен ли си?
— Определено. — И това от мъж, който винаги се гордееше с това, че никога не ревнува.
— Е, сега знаеш. — Тя направи недоволна гримаса. — Положих толкова усилия да бъда резервирана, но ето на — сега те обожавам както всички други жени, на които си попадал.
— Изобщо не си като тях — отвърна нежно той. — А и аз също те обожавам.
— Шибан сладкодумец — усмихна се тя.
— Смятам, че това го пише в автобиографията ми. — Той се разсмя. — Но в този случай не е измислица. А като видиш подаръците, които съм ти купил — допълни игриво той, — ще ме обожаваш още повече. — Предпочитайки игривите закачки пред разговора, който ставаше дяволски сериозен, той отиде до шкафа и взе двата пакета, които слугинята бе донесла преди това. Връщайки се след момент, той ги подаде на Ники. — Обожавай ги, бебче… — И се просна в леглото до нея.
Двете малки кутийки бяха увити в сребриста хартия.
— Ето тук трябва да кажа, че не беше необходимо — промърмори тя и му се усмихна.
Той обърна глава върху възглавницата и срещна погледа й.
— А ето тук аз трябва да кажа, че се надявам да ги харесаш.
— Как може да не ги харесам щом ти си ги купил…
Той се изненада, че за него имаше значение дали тя ще ги хареса. След като бе купуват безброй подаръци за безброй жени, тези прости и евтини предмети не трябваше да имат кой знае какво значение. Но той продължи да наблюдава лицето й докато тя отваряше първата кутийка.
— О… чудесно е — възкликна тя, изваждайки миниатюрна порцеланова къщичка, кацнала на едно дърво. — Ето какво си купил от магазина за играчки!
Той се усмихна, доволен от удивлението й.
— Помислих си за теб когато я видях. Вратата се отваря; вътре има хора.
Открехвайки внимателно малката вратичка, тя наведе глава и погледна вътре. Детайлите бяха изумителни, изработката — феноменална. Мъж, жена и малко момиченце се бяха настанили край масата, ръцете и краката им се движеха, дори очите им се отваряха и се затваряха.
— Разкошно е! — Тя се наведе и го целуна. — Не знам как да ти благодаря!
Той се усмихна.
— Мога да измисля няколко начина, по които да ми благодариш. Но първо отвори другия пакет.
— О, боже! — смая се тя, разпечатвайки малка кутийка с шоколадови бонбони Русел. — Как го направи?
— Едно телефонно обаждане и куриерски услуги. Харесваш ли ги?
— Рибата плува ли? Ще трябва да почакаш докато ги изям — заяви тя, остави къщичката на масичката до леглото, бухна си възглавницата нагоре и се наведе обратно към бонбоните в ръката си. — Сега не ме прекъсвай — промърмори вече с бонбон в устата.
— Какво ще стане ако го направя?
— Даже няма да забележа.
— Наистина?
Тя вдигна поглед заради дяволития му тон.
— Добре де, ще забележа.
— Благодаря. Не бих искал да бъда предпочетен пред няколко бонбона.
Но тя като че ли не го чу и той се усмихна на себе си. Не че егото му не можеше да приеме малко конкуренция, не че не можеше да изчака няколко минути и после да я изчука. Не че не изпитваше удоволствие само така, като си лежеше до нея и я наблюдаваше.
Може би просто бе толкова съсипан от изтощение, че се предаваше по-лесно пред милия й чар.
Или може би чарът бе свързан повече със страстния секс отколкото с миловидността и той бе запленен от някакво необикновено, развратно магьосничество.
Или може би му беше много добре да си лежи там и да я гледа как яде бонбони.
