Имаше бог! Тя усети как цялото й тяло се отпуска.

— Добре — отвърна ведро. — Това се отлага засега.

Палачинките не помогнаха, четвъртата чаша еспресо не помогна, дори когато остана сам след като Върни и Джорди заминаха на пазар, стана още по-неспокоен. Боже, чувстваше се така, сякаш бе взел доза испанска муха. Съзнанието му препускаше неумолимо в една посока, фокусирано върху една единствена мисъл. Полудяваше.

Дори си помисли да се обади на някоя позната и да я покани като сексуален заместител на жената, която наистина искаше. Но не можеше да си наложи да се обади. Не искаше някаква друга жена. Искаше нея.

Явно се бе прецакал.

Но нямаше начин да започне връзка.

Нямаше начин, нямаше начин…

Особено след като познаваше Ники от по-малко време колкото е нужно на един банан, за да узрее.

Боже, този копнеж бе напълно лунатичен.

Вземи се в ръце!

Част от причините, поради които постигна успеха си, бяха свързани с практичното му, трудолюбиво отношение, което не хранеше никакви илюзии. Тези черти го подкрепиха и сега, в час на нужда и, насилвайки се да се върне обратно в студиото, той седна и се захвана за работа.

Странно как в най-добрия от всички възможни светове работата е едновременно страст и отвличане на вниманието. Слънцето огря студиото му, напомняйки му за нови начала и по-добри времена, и не след дълго той потъна в света на музиката, която обичаше.

Ники също бе изцяло заета през този ден — наглеждайки хиляда и един детайли, присъщи на една архитектурна фирма с осем проекта в строеж. Тя и Бъди проучиха две частично завършени дървени къщички преди срещата си със семейство Томсън в единайсет.

Разговорът не започна добре, когато мисис Томсън заяви:

— Аз обикновено не обичам да работя с жени, но вас ви препоръчаха горещо. Предпочитам да работя с мъже. Те наблягат повече на детайлите, а аз съм човек, който много държи на детайлите.

На Ники й се искаше да каже: „Да ти го начукам на детайлите. Аз пък обикновено не работя с кретени.“ Но сдържа езика си и вместо това успя да каже:

— Защо не погледнем как вървят нещата? Не е нужно да решавате днес.

За щастие Бъди бе гладък като коприна през цялото време, защото, недоспала и вече заела отбранителна позиция, поне на десет пъти Ники едва се сдържа да не откъсне главата на досадната мисис Томсън. Дамата със списъка си мислеше, че знае повече от Ники за проектирането на дървени къщички и нямаше нищо против да го изтъкне.

— Беше много добра, шефке — похвали я Бъди когато влязоха в колата. — Виждах как от ушите ти излиза пара, но не избухна.

— Нерви от стомана и очевидният факт, че мистър Томсън ще е човекът, който ще взема решенията. Ако трябваше да си имаме работа само с тази жена, щях да откажа поръчката.

— Това е защото тази сутрин си напрегната. Ти никога не отказваш поръчки.

Бъди беше прав. До скоро бе твърде бедна, за да може дори да си помисли за отказ от поръчка.

— По-добре да се прибера и да си дремна — предложи тя.

— Добра идея.

Най-добрата идея би била ако можеше да отиде и да си дремне с много талантливия в леглото Джони Патрик. И тъй като това нямаше да стане, трябваше да се задоволи с половинка сладолед и един от онези шоколади, които си донесе от Франция.

Напълно незадоволителен компромис.

Наистина, това дори не беше компромис.

Само един напълно неудовлетворителен акт на сублимация.

И сякаш не беше достатъчно раздразнена, та едва бе влязла в къщата си, когато телефонът звънна.

Мамка му, беше сестра й.

След като не отговори на безбройните й обаждания, Ники нямаше избор и трябваше да вдигне или да поеме риска местните ченгета да се появят пред вратата й. Майка й направи този номер веднъж, когато не успя да се свърже с нея в продължение на пет дни. Семейството сметнало, че сигурно лежи в локва от собствената й кръв след като е била убита от някой превъртял убиец.

Простичкият факт, че в Блек Дък нямаше престъпност, освен хвърлянето на яйца по колите на Хелоуин, имаше значение. И така майка й, особено тя, смяташе всеки голям град за много опасен и изобилстващ с престъпници, независимо от това колко пъти Ники й обясняваше колко безопасен е нейният квартал.

Но очевидно тя не звучеше достатъчно оптимистично когато вдигна телефона, защото не беше успяла да изрече дори „Здравей“ и сестра й веднага я попита:

— Какво не е наред? Тревожехме се за теб. Добре ли си?

Накрая гласът на сестра й звучеше толкова тревожно, че в един кратък момент Ники се замисли дали да не каже истината: че животът й по никакъв начин не върви добре. Че е скапана, защото може би е влюбена в един тип, който дори не знае значението на тази дума. И още по-лошо, ако някой му обяснеше какво можеше да означава за него, той сигурно щеше да си умре от смях, шибанякът.

— Просто съм уморена — отговори тя вместо това, лъжейки безсрамно не за това, че беше уморена. А защо беше уморена.

— Това че си уморена не обяснява факта, че не отговаряше на обажданията ми в продължение на няколко дни — задълба сестра й Бел с проницателността на детектив. — Ще ти кажа, че мама едва не звънна на жандармите.

Нима това не е нещо фройдистко, след като наистина бях в страната на жандармите през последните няколко дни, отбеляза нервно Ники. Дали пък не беше знак, че трябва да разкаже последната част от истината? Дали бог не се опитваше да й подскаже нещо?

— Всъщност бях в чужбина за няколко дни — призна тя, преценявайки, че не може да си позволи да ядоса боговете с разклатените си нерви. Не се нуждаеше от още лоша карма. Особено пък от семейството й.

— Къде беше, за бога? — Толкова напрегнат въпрос, всяка дума бе произнесена с тревога.

— Строго делово пътуване — обясни Ники, лъжейки като циганка. — Строя дървена къщичка на едно семейство и те поискаха да видя нещо във Франция.

— Че кой строи дървени къщички във Франция, за бога?

Добре, трябваше да обмисли това по-добре. Бел знаеше толкова добре колкото нея самата, че нейната архитектурна специалност е изключително рядка.

— Не беше точно дървена къщичка, само обект и нещо, което искаха да ми покажат.

— Какво беше?

О, боже, тя сама се закопаваше все по-надълбоко.

— Нещо в провинцията, на запад от Париж. Сигурно не го знаеш това място. Как са мама и тате? Как са бебето и Ед?

— Добре са. Всички са добре. Значи няма да ми кажеш, на мен, единствената ти сестра, какво си правила? — предизвика я Бел. — Познавам кога ме будалкаш. Къде беше, по дяволите?

— Не съм длъжна да ти казвам — почти кресна Ники, приемайки защитна позиция, която бе по- подходяща за шестгодишно момиченце. Беше уморена и мозъкът й не можеше да работи с пълна пара.

— Тогава ще кажа на мама, че не искаш да ми кажеш къде си ходила, защото е било прекалено опасно, че за малко не са те отвлекли и…

— Не съм длъжна да ти казвам нищо и ти го знаеш много добре — промърмори упорито Ники, решавайки да се придържа към твърдото си отрицание. — И без това мама няма да направи нищо след като вече съм се прибрала у дома.

— Е, нужно е да ми кажеш, защото ми се струваш наистина много, много тъжна — опита да я прилъже

Вы читаете Френска целувка
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату