сестра й с искрено съчувствие в гласа си. — Няма да кажа на никого, Ник. Знаеш, че няма. А ако искаш — допълни тя, увеличавайки мизата — ще ти разкажа клюката за Джени Грогин. Това със сигурност ще те развесели.
— Разкажи ми първо. — Сестрите познаваха слабите си места; те бяха изключително близки, макар да не се виждаха толкова често колкото по-рано.
— Е, за начало — обяви Бел, — забъркала се е с някакъв женен съдия, можеш ли да повярваш? Повярвай. Вярно е, Ева чула за това от надежден източник.
— Без майтап! Мис Лицемерна Добродетел, която върши всичко както трябва, го прави с женен съдия?
— Става още по-интересно. Съпругата на съдията се е развилняла кръвожадно и иска да вземе всичките му пари. Така че блестящата кариера на Джени, която бе планирана и изпълнена точно до последната подробност, може да се отклони или поне да бъде забавена за малко. Макар че говорим за Вашингтон, където скандалите и корупцията са нещо обикновено, така че кой знае? Но си помислих, че ти вероятно ще искаш да разбереш как Мис Лицемерна Добродетел е нагазила в някакви говна.
Ники се разсмя.
— Права си. Това е дяволски интересна новина. Осведомявай ме за кръвопролитията.
— Не се безпокой. Ева Монтели е опряла ухо о земята, а ти знаеш, че тя може да вижда дори и през сгради. Така че ако Джени каже на майка си нещо повече — колкото и преправено да е, — Ева ще разбере.
— А след това и целият свят.
— Точно така. А сега изплюй камъчето, сестричке, а аз ще те посъветвам да не се тревожиш и може да престанеш да тъжиш толкова.
Тя и Бел винаги си предлагаха една на друга това общо уверение за вечно щастие, което не решаваше нищо, но въпреки това ги караше да се почувстват по-добре.
— Не е точно проблем — започна Ники. — Ясно ми е, че не трябва да си пожелавам Луната или да очаквам хепи енд за връзките си като в приказката за Пепеляшка, но съм нещо раздразнена защото някой ми липсва. Това е всичко.
— Някой когото аз познавам?
— Може и да знаеш за него. Ако четеш таблоидите.
— Майтапиш се! Познаваш някоя знаменитост!
Ники отстъпи и взе да обяснява как са я помолили да проектира дървена къщичка за Джорди Патрик, а след това и да разказва всичките събития, които се бяха случили през последните няколко дни.
— И макар да знам, че от човек като Джони Патрик не мога да очаквам нищо повече от нежно сбогуване — завърши тя, — все пак съм… нещастна — предполагам, че това е точната дума.
— Наистина ми се струваш нещастна, поне така звучиш — съгласи се Бел. — А онзи тип е адски и невероятно прекрасен, разбира се. Коя не би се влюбила в него. Боже, той беше най-секси мъжът поради хиляди очевидни причини! Не можеш просто така да игнорираш такъв мъж.
— Ти сега помагаш ли ми? Не мисля така.
— Съжалявам. Но, уха, трябва да признаеш, че той е играч от висшата лига. Не че това има значение когато сърцето ти е разбито, знам. Но помисли си, сестричке, колко жени са имали шанса да живеят живота, който ти си живяла през последните дни. Това е нещо, което ще помниш цял живот. И нали знаеш какво казват — времето лекува всичко. Знаеш, че е вярно. Спомняш ли си как ти се наложи да ходиш на терапевт след като Тео те напусна? А сега дори не се сещаш за него. Не помня откога не си споменавала името му. След няколко месеца името Джони Патрик също няма да означава нищо за теб.
Ники въздъхна.
— Права си. Благодаря. И аз го знам, но все пак помага когато някой друг ти посочи очевидното. — И докато говореше с Бел, тя почти повярва, че всичко ще се оправи. Почти си повярва, че ще може да превъзмогне мислите си за Джони за няколко дни или най-много — за няколко седмици.
Но щом затвори телефона, избухна в сълзи.
Боже, ако плачеше за това, трябваше да се изправи с лице към фактите. Нямаше никакво просто решение за нейното нещастие и за дори още по-сериозното й състояние на сексуални лишения.
Определено беше време да заложи всичко.
Отиде до кухнята, избра един от големите шоколади, които си бе купила от Ница, мина край хладилника, извади половинка сладолед, намери лъжица и се оттегли в спалнята си със своето временно утешение.
Съблече работните си дрехи и облече по-удобни — тениската Simpson, която си имаше още от колежа, и едни шорти, които пък бяха вероятно още от гимназията. Струпа възглавниците на леглото си, подреди шоколада и сладоледа, така че да са й под ръка, взе дистанционното на телевизора и се подготви да избяга от този свят на страданието и неволята.
Само да пуснеха новата серия на Антураж през следващите пет минути, и животът й щеше да се подобри значително.
Доволна, че си има това чудо на технологията, тя прерови твърдия си диск и се спря на запис на Daily Show.
Беше в настроение за лъжливи новини с нейното лъжливо убеждение, че може да преживее без отново да прави секс с Джони Патрик.
А пък смехът трябваше да е добро лекарство за депресията.
Всеки го знаеше.
Тридесет и едно
Докато двамата най-зажаднели за секс в Бъркли полагаха всички усилия да синхронизират отново живота си, Юри набутваше протестиращата Лиза Джордан в самолета си в Ел Ей.
— Не знам защо трябва да идвам с теб! Върнах ти пръстена и ти казах какво съм направила с кутийката, за бога! Пусни ме, проклето животно! — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от болезнената му хватка. — Пусни ме!
— След като си върна кутийката, можеш да се пръждосваш където си искаш — промърмори Юри и я блъсна на седалката. — Но до тогава оставаш с мен. Не ми пука колко дълго, кучко. Закопчай си колана. Излитаме.
Под заплахата от насилие Лиза Джордан си призна, че е взела пръстена, но се закле, че го е направила само на майтап и че е планирала да го върне. Това че Юри е дошъл да търси пръстена, не я бе изненадало много, макар че тя бе взела само един малък пръстен от всички онези бижута в сейфа. (И наистина, тя се надяваше той да не забележи.) Но бе изненадана, че той се интересува от празната кутийка. Не че щеше да го пита защо, след като беше толкова вбесен. Но беше странно.
Странно или не, точно сега тя наистина се надяваше, че кутийката все още е в чантичката на малката другарка на Джони, където тя я пусна.
Никога не беше виждала Юри толкова бесен.
Той всъщност позволи на Раф да опре пистолет в главата й. Най-напред тя се опита да се отърве с викове. Когато това не помогна, симулира припадък. За нещастие, когато отвори очи отново, пистолетът бе все още там.
В този момент разбра колко сериозно е положението й и им даде пръстена, както и малкото име на Ники.
— Не мога да си спомня фамилията й — проплака тя, — но строи дървени къщички. Това е всичко, което знам, кълна се.
Юри кимна към Раф. Той прибра оръжието си и след като проведе няколко разговора с офшорния им офис, който бе оборудван с експедитивен персонал, те скоро получиха служебния и домашния адрес на Ники.
Изпратиха им и сателитни снимки на двете места.
Гугъл и GPS в действие.
