Седнала до прозореца, Върни махна с ръка.
— Върви когато искаш. Аз ще удържам крепостта с Джорди.
— Може да започна довечера. — Той отпусна глава. — Ако нямаш нищо против.
— Изобщо.
— Ами ти, хлапе? Ще можеш ли да живееш без мен ден-два?
Обградена от цяла менажерия препарирани животни в леглото си, Джорди погледна страдалчески към баща си.
— Сякаш пък се нуждая от теб всяка минута, тате. Аз си имам свой живот.
Джони се разсмя.
— Не съм сигурен, че ми харесва да чуя, че съм за еднократна употреба.
— Щом трябва да работиш, значи трябва да работиш. Знам какво е когато имам купища домашни. А и без това ние с Върни отиваме да пазаруваме. — Тя погледна към бавачката си. — Искам онези пурпурни ботушки, нали? — Погледна скръбно към баща си. — Върни мисли, че съм твърде малка, но аз не съм. Ейби Престън има същите.
— Вземи й ботушките, Върни. По-късно ще можем да спорим за приличието.
— Както кажеш, шефе.
— Искам и онази розова риза, която искри.
— Хей, хлапе, не насилвай нещата — усмихна се Джони. — От физиономията на Върни разбирам, че розовите искри не влизат в картинката.
Същата нощ, докато Ники лежеше будна на няколко километра, Джони се заключи в студиото си и се захвана за работа. Дори успя да задържи концентрацията и мотивацията си през първите четири песни от албума, като почти не мислеше за Ники и за секс. Но не след дълго спомените за Париж и Ница започнаха да подкопават защитните му съоръжения и той взе да се прецаква. Когато почти изгуби основната нишка, защото щеше да натисне погрешен клавиш, той реши да изостави работата. Последното, което му трябваше, бе едно голямо прецакване на този етап от продукцията.
Наля си голямо малцово уиски, отвори вратите към градината, изнесе стол в нощния въздух, седна, изпъна се удобно и отпи от златистата течност. Опитваше се да забрави и да намери утешение в първокласното уиски, да отвори съзнанието си към звуците на тишината. Странно обаче, че не можеше да се отпусне. Този метод вършеше работа само когато не си навит и стегнат по-здраво от пружина.
А той беше дяволски напрегнат.
Твърде неспокоен и раздразнителен.
Макар че нямаше да признае защо.
Остави я само преди няколко часа, за бога! Това беше лудост.
Изпи второ питие, после трето, но вместо мир и утешение, той огладня в два часа през нощта.
И за нещастие не само за сандвичи и пържени картофки.
Той и Ники можеха да сравнят апетита си в два през нощта.
Ники размразяваше замразен сандвич от Макдоналдс и сирене в микровълновата.
Джони си поръчваше храна за в къщи от едно от малкото заведения, отворени по това време. И яде мексиканска храна. И яде, и яде.
Може би това бе компенсация за онова, което не можеше да има.
На известно ниво той дори бе склонен да си го признае. Но не достатъчно, че да вдигне телефона и да помоли за онова, което наистина искаше. Защото не ставаше въпрос само за секса с Ники. В това беше проблемът. И нямаше начин да помисли и да реши да направи следващата стъпка. Мисълта за дълготрайност смразяваше кръвта му.
Нямаше начин и Ники да му се обади. Макар че вече вкара в действие вибратора си два пъти. Просто едно обаждане, което не можеш да се престрашиш да направиш.
Не и ако не се чувстваше като застреляна в два през нощта.
Тридесет
Следващият ден започна почти нормално.
Ако смятате, че двама души, които не са спали, са способни да действат почти нормално.
Ники пристигна в офиса преди всички останали. Седна и се втренчи в стената.
Джони поздрави дъщеря си и Върни, с мътен поглед, небръснат, носейки чаша еспресо на масата за закуска.
— Трябва да си работил цяла нощ — отбеляза Върни, оглеждайки го набързо докато сядаше срещу него.
— Нещо такова. — Нямаше начин да каже истината.
— Мога ли да си взема палачинки, Мария — извика Джорди.
— На мен също — допълни Джони. Жадуваше за въглехидрати, но не ги получи. Ставайки да си налее третото еспресо, той се учуди как ще изкара деня. Мислеше си само за чукане — една конкретна жена с най-сърдечната усмивка и с тяло, което караше мъжа да се чувства щастлив, че е мъж. Той определено затъваше надълбоко, защото нищо не го спираше да се измъчва от едни и същи мисли, да вижда едни и същи образи в съзнанието си, да иска едно и също нещо. Сякаш се препъваше.
А той не беше правил това повече от едно десетилетие.
Бъди хвърли един поглед към Ники когато влезе в офиса и попита:
— Тежко пътуване, а?
— Всъщност, не. Просто нощес не можах да заспя. Мислех си за работата. —
— Върни се у вас и си поспи малко. Срещата ни със семейство Томсън е чак в единайсет. А за нея е по- добре да си бодра. Съпругата е като шибан списък с изисквания.
Ники се намръщи.
— Богатите съпруги разполагат с твърде много време.
— На мен ли го казваш! Постоянно го виждам. Младата Марта Стюартс с постоянната й враждебност. Но, сериозно. Изглеждаш ужасно. Аз тръгвам чак утре. Върви си и се наспи.
— Бих го направила ако можех, разбра ли? Няма да стане.
— Върви на масаж при Джоузи. Ще изглеждаш по-отпочинала.
— Откога започна да ти пука дали изглеждам отпочинала или не?
— Преди не ми се е налагало.
— Просто ще свикнеш да понасяш онова, което виждаш — промърмори Ники, знаейки дяволски добре, че няма да може да заспи, въпреки всичко.
— Твоя работа. Това си е твоята компания.
— Благодаря — отговори кисело тя.
— Оооо, отмъстителност — усмихна се Бъди. — Ето тук трябва да кажа нещо шовинистично, ако разбираш какво имам предвид.
Ники изпъшка.
— Мъжете имат такова опростено разбиране за живота.
— Може да помогне.
— Не може ли да сменим темата? Преди да съм те уволнила за сексуален тормоз.
— Разбрано. Темата е закрита. — Не че Бъди се тревожеше да не бъде уволнен, но Ники изглеждаше раздразнителна и той не искаше да й вгорчава живота още повече. Двамата се разбираха. Казваха каквото мислят, но и двамата знаеха кога да се отдръпнат. А това бе един от тези моменти. — Е, какво е най-напред в дневния ред?
— Семейство Томсън и всичко останало, което си запланувал. Ще трябва да проучим и Джорди Патрик. — Не че искаше, но не можеше да се дърпа като малко дете.
— Точно сега там сме позагазили. Дървеният материал, който ни трябва за платформите, е в по-късна поръчка. Така че това може да почака.
