Когато тя му подаде китката си, той се наведе и прошепна.
— Задръж малко, скъпа — сякаш четеше мислите й. Разкопча верижката, пусна часовника в джоба си и продължи… — Хайде да изнесем кафето и десерта на верандата.
Това не беше случайно предложение. Тъй като му ставаше все по-трудно да сдържа ерекцията си, трябваше да се махне от ярките светлини на трапезарията. Осветената със свещи веранда би била по- подходяща за нуждата му да скрие смущението си.
Обикновено не беше толкова нетърпелив. Сигурно бе изпил твърде много вино. Или може би сексът при поискване бе нещо по-постоянно в живота му отколкото си мислеше. Може би Ники просто ангажираше интереса му по-силно от другите жени.
Не че му пукаше особено от тази мисъл. Но светлините трябваше да угаснат — в това беше сигурен. И то бързо.
Той махна на прислужника.
— Ще изнесем кафето на верандата — заяви той без да чака отговор от другите.
— Изнеси и десерта — настоя Джорди. — Моля те — промърмори след бърз поглед към баща си. — И благодаря — допълни за приличие.
Той изчака останалите от купона да минат пред него и ги последва на верандата, благодарен на мрачните сенки.
Лятната нощ бе идеална — благоуханна и топла, звездите блещукаха в кадифения мрак на небето, а пълната луна се издигаше като ярък портокал над спокойното море.
По време на десерта Джорди и Мари не престанаха да бърборят, но и Върни не остана назад. Докато, след като най-накрая си взе бележка от несвързаните отговори на Джони, Върни заяви:
— Трябва да си уморен.
— Да. Тази вечер ще си легна рано. — Той сдържа усмивката си от мамещата мисъл.
— Защо сутринта да не взема да изведа момичетата из града и да те оставя да се наспиш? — предложи Върни. — Те нямат нищо против да напазаруват.
— Добра идея — отговори Джони, но това в действителност му прозвуча като абсолютно, истинско блаженство. Имаше си планове за през нощта, а Джорди обичаше да става рано.
— Искате ли да отидем на пазар, момичета? — попита Върни, усмихвайки се на шумната реакция на въпроса й. После погледна към Джони. — Считам това за да. И не след дълго, макар на двамата възрастни, които си мислеха само за секс, да се стори цяла вечност, Върни се захвана със задълженията си. — Прекарахме един натоварен ден. Кажете лека нощ, момичета.
— Трябва ли? — изстена Джорди, поглеждайки към баща си.
— Вие двете можете да погледате някой филм — предложи Върни. — Не е нужно да си лягате. Само си облечете пижамите.
— Най-добре да послушате Върни — съгласи се Джони. — Ако се събудите рано, можете да отидете по- рано на пазар. Какво ще кажете за това?
— Може ли да гледаме Челюсти? Моля, моля. Върни никога не ми позволява да го гледам. Вече съм на девет. Не може да е чак толкова страшен. — Децата притежават шесто чувство кога нещо би могло да им се размине.
Върни погледна към Джони.
— Ти решаваш.
— Защо не — отвърна Джони, зарадван, че Джорди не поиска да гледа някой по-кървав филм, защото сега, когато цялото му съзнание се не фокусирало върху възможността да вкара Ники в леглото колкото може по-бързо, можеше да се изкуши да каже да.
След целувките за лека нощ и още няколко разрешения, изтръгнати от Джони, момичетата и Върни си тръгнаха.
Оставяйки зад себе си многозначително мълчание.
Джони остави кафето си, а звукът от чашата, докоснала чинийката, изкънтя като гръм.
Ники подскочи в стола си.
Джони въздъхна.
— Съжалявам.
— Малко съм напрегната.
— На мен ли го казваш… Сякаш са минали месеци откак се върнахме от плажа.
— По-скоро години.
Той се усмихна.
— Ще им дадем пет минути, а после се качваме. Толкова съм надървен, че хич не ми се ще да се сблъскам с някого.
— Освен с мен.
— Това е планът ми — промълви той много, много нежно.
— Само едно предупреждение — въздъхна Ники, тъй като нейният план бе същият като неговия. — Може да свърша още в секундата когато ме докоснеш.
— И аз съм на същия хал. Почти се побърках и то поне сто пъти по време на вечерята. Ти трябва да си някаква вещица — промърмори той. — Обаче определено си добра вещица. Не ме разбирай криво.
Тя подозираше, че той е бил обект на ласкателство толкова често и толкова редовно, че не знаеше дали трябва да добави и свой дял към плеядата от хиляди преди нея. Макар че, какво, по дяволите. Не че планираше някаква продължителна връзка.
— Знам само — заяви тя, при това абсолютно искрено, — че ти ме възбуждаш така, както никой досега не ме е възбуждал. Не знам дали е някаква магия или просто талант в леглото, но както и да е — сега съм по-възбудена от всякога. Е, мина ли достатъчно време?
— О, да. — След това категорично изявление никой мъж със здрав разум не би се поколебал. Той се наведе, хвана я за ръката, изправи се на крака и я вдигна.
— Трябва ли да се качваме горе? — прошепна тя, потрепервайки до него.
— Предпочитам. Можеш ли да почакаш?
— Не знам. — Гласът й едва се чуваше.
— Дай ми три минути — прошепна той и знаейки, че може да върви по-бързо от нея, я грабна на ръце. Пресичайки градината с дълги крачки, тръгна към задната част на къщата с максимална скорост. Някой можеше да ги прекъсне ако бяха останали на верандата.
А той не го искаше.
Поне не и до сутринта — и то до късната сутрин, благодарение на пазаруването, което измисли Върни.
Стигна до стаята на кралица Виктория за рекордно време. Ритна вратата и едва бе превъртял ключа в ключалката с връхчетата на пръстите си, когато тя изпъшка:
— Не мога да чакам повече.
— Една секунда.
— О, боже — въздъхна тя, неуверена дали ще задържи вълните, които я избиваха.
— Чакай, чакай — прошепна той, стигна до леглото с два бързи подскока, положи я по гръб, разкопча ципа си, вдигна полата й разтвори краката й. Събувайки опипом бикините й, се покачи между краката й и секунда след това се зарови до максимум точно там където и двамата искаха да бъде.
Очите му бяха здраво затворени след мъчителния пристъп на удоволствие.
Тя се вкопчи в него, все едно че се давеше — усещайки го отвътре и отвън с всеки назрял и готов, пламнал и пулсираш нерв на тялото си. Сърцето му биеше лудо като нейното.
— Отново, отново, моля те! — умоляваше го тя. Не беше въпрос дали ще го поеме напълно защото тялото й бе неуморимо и щедро в нуждата си. Тя пулсираше, пропита от копнеж, трескава и отчаяна.
Жестоко нетърпелива, той й се покоряваше охотно, измъквайки се бързо, втурвайки се отново вътре, забивайки се докрай, чувствайки се така, сякаш е хванат от някакво силно подводно течение, което го носи нанякъде независимо от желанията му.
Отново и отново, в безумна полуда, той я изпълваше докрай.
Отново и отново тя се надигаше, останала без дъх, за да го посрещне.
И никой не беше напълно сигурен дали са минали няколко секунди, минути или какъвто и да е изпратен
