Той си погледна часовника.
— Това е дяволски проблем за мен, но нямам избор. Така че хайде да се махаме от тук и да слезем на плажа. Трябва да се заема с нещо, защото иначе ще ти налетя. Плува ли ти се?
На нея много й се щеше да правят точно това, което той искаше да прави. Затъваше твърде дълбоко — само през последните няколко дни, през които се намираше покрай него. И то макар да знаеше, че е върхът на глупостта дори да си помисли, че може да се влюби в Джони Патрик с неговата мрачна репутация на сериен сексуален партньор на всички красавици по света.
— Плуването е привлекателна идея — отвърна тя, игнорирайки весело всички женски истории, които бе чувала за него. — Но нямам бански.
— Боже. — Той въздъхна. — Не ми е нужно да си го представям.
— Добре, ще си остана с дрехите и просто ще си седя на плажа.
— Не. Това е лудост, когато водата е толкова страхотна. Ще си сложа юздите и ще се държа добре. И без това трябва да го направя когато Джорди е с нас. Ще накараме Клер да ти намери бански.
— Добре. — Защо пък да не се възползва от това малко райско кътче? Вероятно никога вече нямаше да изпита нещо подобно.
— По дяволите, колко си готина — промърмори той и разроши косата й.
— А ти постоянно ме възбуждаш.
— И при мен е така. — Гласът му беше много нежен.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Вероятно ще трябва да си говорим за нещо друго.
— Без майтап. — Той се допря до нея. — Хайде да ти намерим бански.
Двадесет и шест
Ники си избра единствения цял бански в гардероба с оскъдни бикини, който предложиха. Мислеше да поплува доста. Колкото до другите жени, които се бяха наслаждавали на този плаж преди, тя предполагаше, че повечето от тях не са били там заради плуването.
Когато Джони я поведе по стълбите към плажа, той я предупреди:
— Толкова съм възбуден, че може да се изложа ако те видя по бански. Хайде моля те, остани с тази риза докато вляза във водата.
— И аз бях решила така, момче.
Той погледна през рамо и присви вежди от изненада.
— Този европейски бански не е създаден за най-скромните. — Беше облякъл оскъден черен бански, който се спускаше надолу по бедрата му и разкриваше до максимум великолепното му широкоплещесто, мускулесто тяло.
— Съжалявам. Тук няма нищо друго. Какво ще кажеш да стоя с гръб към теб.
— Не съм сигурен, че ще е по-добре.
Той пусна ръката й.
— Боже, говори за нещо друго. Едва се сдържам.
— Прекрасен ден, ако не завали.
— Как е портфейлът ти с акции?
— Нямам такъв.
— Аз също. А сега приключвам разговора. — Можеше да мисли само за това как да я изчука, но все пак част от мозъка му все още функционираше около онази първостепенна мисъл, действаща на минимални нива.
— Много харесвам U2.
Той я дари с усмивка.
— Само мъжете да можеха да мислят за няколко неща едновременно като жените.
— Това е дарба — отвърна тя. — С останалата част от мозъка си те събличам.
— Боже, престани — промърмори той. — Вече е невъзможно да скрия тази възбуда.
— Съжалявам.
— Да — въздъхна задушено той. — Аз също. Повече заради това, че е четири часа, а не десет. Добре, скъпа, имаме си компания.
Тя все пак намери време да му хвърли един последен поглед докато стигнат долу. Боже, боже, това бяха късове стомана, раменете му — като на докер, а тя даже не смееше да помисли за предните му атрибути. За които знаеше, че са твърди като стомана.
— Сега трябва да се държим прилично — промърмори той и се изправи на пясъка да я изчака. Махна на Джорди и Мари, които размахваха ръце като семафори от далечната изкуствена пещера насред стръмния склон, ограждащ частното заливче.
— Аз ще се държа прилично ако и ти го направиш.
— По дяволите — възкликна той. — Аз се надявах ти да ми даваш пример.
— Не съм сигурна, че мога да ти го обещая — въздъхна тя, заковала непокорния си поглед върху мамещата издатина на банския му.
— Хей, гледай напред. Върни ни наблюдава.
Погледът й се стрелна нагоре, тъй като властта и контролът на Върни бяха ефикасна спирачка.
— Хей, Върни! — извика Джони. — Първо ще поплуваме!
Върни махна, че е разбрала от седалката си в раираната колиба, която за щастие бе отдалечена на цяло футболно игрище разстояние.
— Да се надбягваме до водата — предложи Джони и, подтикван от необходимостта, той се втурна към сигурното прикритие на морето. Накрая, спирайки във вода до кръста, се обърна да види как Ники съблича дългата си риза и тръгва към водата.
Това му напомни за онази класическа сцена от 10 с Бо Дерек. Ники дори вървеше със същата плавна грация с гъвкавото си и здраво тяло. Когато тя му се усмихна, той изведнъж почувства най-финото разтърсване в своята вселена. Не нещо голямо — по-скоро сякаш изпитваше някакво ново усещане за живота. Или може би само някакво специално усещане за една определена жена с дълги, стройни крака, елегантни бедра, слаба талия и едни шибани страхотни цици. Едно усещане, което всеки нормален, надървен мъж би изпитал.
Не че му трябваше нещо повече от обичайните причини, за да я хареса, но му хареса и фактът, че тя избра функционален бански. Това я отличаваше от другите жени, които се интересуваха повече от декоративната си роля край водата. Не че целият бански беше чисто функционален. Той адски го възбуждаше и щеше да го съблече при първа възможност.
Което, за нещастие, нямаше да е скоро.
Изпъшка.
Може би трябваше да плува много дълго, за да успокои похотта си. Може би физическото напрежение щеше да укроти дивия звяр в него.
Добра идея, съгласи се гласът на разума му.
— Ще поплувам доста. Ще се върна след малко — извика й той.
— Ще дойда с теб — изкрещя тя. Нагазила до коляно, тя се гмурна и се появи на повърхността секунди по-късно, после продължи в плавен кроул.
Той веднага отскочи напред, решен да увеличи разстоянието между себе си и изкушението. Имаше много, много време до десет часа.
Но след половин миля той забави, за да си поеме дъх и се изненада да я види само на няколко загребвания назад. А пък бе добър плувец.
— Очевидно си правила това и преди — отбеляза той, задържайки се на едно място докато тя приближаваше.
— Минесота, Земята на десетте хиляди езера — отговори тя като стигна до него. — Започнах да плувам още на четири години.
Той се усмихна.
— Ти си добра в много неща.
