имаме рибена чорба, Върни — допълни тя, — така че си пази апетита.
Върни се усмихна.
— Трябва да съм умряла и да съм се преселила в рая. Предполагам, че за десерт няма да има Льо Вашерин11.
Клер се разсмя.
— Но разбира се.
— Не разбирам защо не можеш да организираш едно студио тук — подхвърли предизвикателно Върни. — Помисли си колко работа ще можеш да вършиш без никой да ти пречи.
— Помисли си колко трудно би било за някой да работи тук при всичките тези красоти, които те разсейват — нудистки плажове, страхотни барове, страхотни вина — отбеляза Джони и се усмихна едва- едва.
— Разбира се, разваляй ми плановете.
— Вър-ниии! Да вървим! Искам да видя Мари! — изписка Джорди, дърпайки ръката на Върни. — Тате, престани да говориш с нея!
— Добре, добре, тръгваме. — Бавачката намигна на Джони. — Само си помисли за това, не те моля за нищо повече.
— Добре. Ще се видим в пет. — Той се обърна към Клер. — Ники е в стаята на Виктория, нали?
— Да. Всичко е готово.
— Стаята на Виктория! — промърмори Ники, мислейки си, че това е невъзможно.
— Кралица Виктория е прекарвала известно време тук.
Гласът му беше толкова небрежен, все едно говореше за времето.
— Искаш да ми кажеш, че това е жилището на кралица Виктория?
— Вече не е.
— Но е било.
— Да.
— О, боже! Бих могла да остана тук завинаги.
— Не е голяма работа. Тя е идвала тук всяка година около Великден. А и това е било адски отдавна.
Какво можеше да каже? Нямаше да спори с него за историческите персонажи. Нямаше да попита:
— Предполагам, че си прав — отбеляза адски учтиво тя.
— Ще ти покажа разположението, а после ще слезем на плажа.
Клер кимна към багажа им.
— Андре ще занесе чантите ви след като занесе виното на Върни.
— Аз мога да си нося чантата — възрази Ники. — Наистина, не е проблем. — Вини, Коул и Бари бяха пристигнали напред с другата кола. Не че се нуждаеше от тях да й носят багажа.
— Ще си ги занесем сами — съгласи се спокойно Джони. — Благодаря ти, Клер.
— Е, тогава ще се видим на вечеря. — Домакинята срещна погледа на работодателя си. — В седем или в осем?
— По-добре да е в седем. — Той й подаде чантичката на Върни. — Джорди огладнява рано.
Докато Джони водеше Ники през дворцовите коридори и антрета тя вдишваше атмосферата на бившето кралско величие. Че кой наистина би могъл да си помисли, че тя ще спи в спалнята на кралица Виктория! Това не бе й хрумвало и в най-дивите й мечти. Не че кралица Виктория някога бе присъствала в мечтите й, но самото величие на идеята беше зашеметяващо!
Тъй като Джони носеше и двете им чанти, когато той спря, кимна с глава и каза:
— Това злато ли е? — изтърси тя.
— Не съм сигурен.
Боже, не каза не. Дали да я докосне?
— Аз ли да я отворя?
— А? — Излизайки от транса тя го погледна с празен поглед.
— Вратата. — Той вдигна двете чанти.
— Съжалявам. — Хващайки украсената брава, оформена като някаква риба, тя натисна надолу, отвори вратата и моментално замръзна на място. Цялата фасадна стена бе в стъкло от пода до тавана, давайки изумителна гледка към лазурното Средиземно море, блещукащо на слънцето. — Уха — прошепна тя.
— Помислих си, че тази стая ще ти хареса — отбеляза Джони.
Трябваше й момент да възприеме огромното подценяване на нещата и още един, за да си поеме дъх и да отговори.
— Страхотна е.
— Ако искаш, по-късно можем да пийнем кафе или нещо друго на балкона.
Още един от онези стряскащи моменти. Тя беше в тази автентична кралска вила, на живо с най-секси мъжа според списание People и всичко това само защото проектираше дървени къщички. Какви бяха шансовете да се случи подобно нещо! Но пък защо да оспорва добрата карма?
— Питие или кафе на балкона звучи супер — отвърна тя, сякаш всеки ден или всяка седмица й предлагаха подобни неща.
— По-късно ще кажем на Клер. — Той присви вежди. — Искаш ли да влезем вътре?
— Разбира се — бързо отвърна тя, сякаш не се държеше като страхливо зайче. Мамка му! Може би в крайна сметка беше свежа като роса. Когато направи няколко стъпки в слънчевата стая, краката й потънаха в светъл килим на цветя, който очевидно бе правен по поръчка за тази стая, в която тя със сигурност не смееше да докосне нищо. Мебелите бяха в деликатно рококо — по-малки от обичайните размери. Но нали Виктория е била толкова ниска. Дори леглото с балдахин не беше огромно като другите, макар че все пак си беше доста голямо, отбеляза тя на ум — мястото на многообещаващи планове за нощта в програмата й.
— Ще оставя чантата ти тук. — Джони остави чантата й върху най-близката мраморна масичка. — Добре ли си?
Тя не помръдна, погълната от изучаването на блестящата стая и от размишленията си за предстоящата нощ.
— Добре съм — отговори, отхвърляйки горещите си мисли, за да се концентрира върху настоящето. — Обаче имам един въпрос. Действително ли спиш тук?
Той поклати глава.
— Обикновено спя в спалнята на терасата долу. От там е по-лесно да се излиза навън. И е по-близо до стаята на Джорди. Тя обича да бъде край басейна.
Не напълно сигурна в отговора му, тя се поколеба дали да огласи мислите си. Но, какво по дяволите, помисли си тя — майната й на учтивостта. Имаше си планове за стаята на кралица Виктория.
— Е, тази нощ ще останеш ли тук или какво?
Той се усмихна.
— Ще остана, стига да не ме изриташ.
Тя се усмихна и светът й отново стана розов.
— Няма такъв шанс.
— Чудесно. Макар че ще трябва да почакам Джорди да заспи. Когато е наоколо, внимавам за поведението си.
Загрижеността за дъщеря му само засилваше неговата сексуалност. Макар че може би всичко в него беше секси. От начина, по който поемаше нещата в ръцете си, до начина, по който ръсеше захар в кафето си, всичко това бе един голям афродизиак.
— Не е проблем. Мога да почакам.
