Някои хора очевидно не оценяват гастрономическите удоволствия в живота като други хора, помисли си тя, но не посмя да се възпротиви когато малките й вкусотии бяха оставени в багажника.
Когато потеглиха от забранената за паркиране зона пред Далойо, настроението в колата беше мрачно. Дори без някой да обели и дума, колата бе наситена с неприветливата атмосфера на безмилостна решителност. Или може би това бе защото никой не говореше.
Свита в ъгъла на задната седалка, Ники се опитваше да не диша твърде шумно. Толкова тихо беше.
Не бяха пътували много, когато Вини извика:
— Ето ги. До Елисейския дворец. До онзи пазач с узито.
— Да-ааа. — Джони въздъхна, а в това съскане се долавяха победа и задоволство. — Спри на ъгъла. Бавно. Не искам никакви сцени.
Резиденцията на френския президент се намираше на бляскавата рю дьо Фобур Сент Оноре, където бяха разположени всички луксозни магазини. Когато Париж е бил по-малък, дворецът давал подслон на известни жени — мадам Помпадур, сестрата на Наполеон, императрица Джозефина. И тогава Далойо бил техният малък местен пазар.
А сега в квартала се намираше друга известна жена, застанала само на няколко ярда от почетния караул пред Елисейският дворец. Ослепителната Лиза Джордан в шеметния си костюм от Шанел и една чернокоса жена с не по-малка красота се наслаждаваха на фасадата като туристи.
— Тя е с Шантел.
— Че с кого друг да бъде? — потвърди Коул. — Сестри по наркомания.
— Виждаш ли онези боклуци наоколо?
— Онази лимузина в пресечката може да е тяхна.
Джони се усмихна.
— Трябва да отдадеш дължимото на дамите. Избрали са доста непристъпна позиция.
И точно в този момент мобилният телефон на Джони звънна.
Той погледна номера и се усмихна когато отвори капачето на телефона.
— Гледам те, бебче. — В гласа му се долавяше смях. — Стой на място. Идваме да те вземем.
Джони и Коул изскочиха от колата за миг и закрачиха към жените като филмови герои, помисли си Ники, намирайки сцената за леко обезпокоителна. Ето го, състрадателен и любезен към бившата си, той отива да я спаси като някакъв самоотвержен защитник на слабите и потиснатите. Може би Джони наистина не знаеше дали харесва бившата си или не. В крайна сметка може би все още беше влюбен в нея. Макар че не беше нейна работа дали Джони Патрик е щастлив да види бившата си или не. Тя нямаше абсолютно никакво право да изпитва и грам собственическо чувство след като бе спала веднъж с него. Вероятно половината от жените по света имаха точно толкова право колкото нея, поне според таблоидите.
Напомняйки си, че трябва да се държи като зрял човек, Ники се предупреди, че не трябва да чувства и най-малката капчица ревност. Би било лудост дори да й хрумва подобна идея. Връзките не се създават с преспиване за една нощ. Точка. Край на историята. Наистина. Не тръгвай натам, посъветва тя строго своята колебаеща се психика.
Шантел седна до Коул на предната седалка, докато Джони подаде ръка на Лиза и тя се настани отзад. Ники се мръдна доколкото можа върху широката седалка, премести чантичката си по-близо до краката си, вдигна от пода кутията с шоколадови бонбони, остави я в скута си и когато Лиза седна до нея, тя положи усилия да се усмихне. Ники дори успя да задържи усмивката си когато Лиза я с мушка рязко с лакти в ребрата и я изблъска по-плътно до прозореца.
Когато Джони затвори вратата и колата потегли, Лиза започна да бърника в чантичката си на пода. Миг по-късно се изправи с цигара и запалка в ръка. С безпристрастната поза на жена от елита, която разговаря със слугиня, тя посочи с цигарата към Ники.
— Виждам, че още се навърташ наоколо. Трябва да си много, много специална.
В очевиден опит да насочи разговора в посока, която не би предизвикала препирня, Джони се намеси и обясни, че освен че му върши работа като преводачка, Ники е проектирала фантастична дървена къщичка за Джорди.
— Ще бъде истинска красота.
— Майтапиш се! — В колата отекна звънливият смях на кинозвезда. — Дървени къщички? Това същото ли е като да строиш къщички за птици?
— Малко по-големи са — отговори Ники, чувствайки се напълно зряла за да не обръща внимание на дребнавостта на Лиза с изцяло Зен щедрост на духа. Строежът на дървени къщички в никакъв случай не беше нещо по-долно от преструвките на екрана. Но секунда по-късно трябваше да впрегне всеки грам дисциплина, който притежаваше, за да се въздържи и да не каже нещо неприлично, когато Лиза Джордан я стрелна с виолетовия си поглед и измърка:
— Това, че Джони спи с теб, не означава нищо. Той спи с всички, нали, скъпи — допълни богинята от Холивуд. Усмивката, която се появи по лицето на бившия й съпруг, бе сладка и разбираща.
— За бога, Лиза, стига толкова. Съжалявам — промърмори Джони, навеждайки се напред, за да погледне през бившата си и да се усмихне печално на Ники.
— Довечера можеш да се сдобриш с нея. Той ще се сдобри с теб довечера, Ники — изгука Лиза Джордан с нежен, но злобен глас, а погледът й към Ники бе ледено студен. — Много го бива в сдобряванията.
— Само не забравяй. Лиза, ние ти спасихме задника. Така че вземи съвсем вежливо да си затвориш шибаната уста — изръмжа Джони. — И не пуши в колата.
— Боже, боже, не сме ли докачливи… — Тя се наведе и пусна цигарата и запалката обратно в чантичката си. — Исках само да направя комплимент, скъпи — продължи тя и отново се изправи. — Ти си отличен в леглото.
— Боже, Лиза, успокой се — промърмори Шантел през рамо. — Джони е прав за това, че ни спаси, за което съм му благодарна. Макар че ако не беше взела онези черни перли, нямаше да сме в беда. Казах ти да не ги вземаш, но не, ти каза, че можеш да се оправиш с Юри.
— Какви черни перли? — попита Джони с остър като лазер поглед.
Лиза изгледа свирепо темето на приятелката си, после сви рамене пренебрежително.
— Юри има толкова много перли. Не мислех, че ще забележи — отвърна лекомислено тя. — Те дори не бяха в сейфа. Но благодарение на Шантел, която се огъва при най-малкия натиск, той разбра, че аз съм ги взела.
— Извини ме — намеси се с провлачен глас Шантел. — Заплахата да ни стовари насред Средиземно море ми се струва нещо повече от малък натиск.
Лиза въздъхна.
— Нямаше да го направят.
— За това ли ми се обади? Защото мислеше, че няма да го направят? — отбеляза Джони с деликатен сарказъм.
— Не. Не ти се обадих за това — отговори сърдито Лиза. — Просто исках да се измъкна от града.
— Мъдър избор — сопна й се Шантел.
— Да ти го начукам.
— Добре, дами, престанете с тези безполезни обвинения. Да поговорим за нещо по-продуктивно — прекъсна ги Джони тъй като не му се искаше да слуша безкрайните им препирни. — Ще ви пратя у дома с моя самолет и няма да се налага да се оправяте с възможните проблеми, които могат да ви създадат вашите приятели. Но за в бъдеще ще ви предложа да стоите надалеч от хора, които действат извън закона. Така и двете ще се радвате на дълъг и продуктивен живот.
— Нямам нужда от твоите поучения — сопна се Лиза. — Не и когато ти винаги си правил каквото ти харесва.
— Точно сега се нуждаеш от мен, иначе още щеше да стоиш пред Елисейския и да потропваш — отсече Джони. — Така че престани с глупостите. Пращам те у дома преди да си се забъркала в някоя друга беля. — Той се наведе към предната седалка. — Отиваме на летището, Вини.
— Първо трябва да си взема дрехите от Риц — озъби се Лиза.
Ако погледът можеше да убива, всички в лимузината щяха да са мъртъвци, помисли си Ники. С изключение на една руса, вбесена кинозвезда. Макар че всяка малка размяна на думи, която се случи след
