час.
Ровейки из хаоса от дрехи по пода, той погледна свирепо към Раф.
— Би могъл да ми помогнеш малко, по дяволите!
Раф вдигна поглед от леглото, където си почиваше все още с бутилката вино в ръка.
— Ти изпразни сейфа, прерови всяко чекмедже и преобърна шкафовете. Къде искаш да търся?
— Би било добра идея да си вдигнеш шибания задник!
— Стига да помогне — отговори спокойно Раф. — Виж, пръстенът очевидно е изчезнал заедно с дамите и техния багаж. Можеш да разпердушиниш това място, но Лиза сигурно те е наблюдавала как отваряш сейфа. Бижуто не беше в багажа ти заедно с перлите. И двамата го знаем. Но тя не е взела всичко — само пръстена; можеше да е и по-зле. — Без да обръща внимание на подозрителния поглед на Юри, Раф продължи: — Вярно е. Ами ако беше взела целия комплект със смарагдови бижута? Виж, просто се обади на купувача, отложи доставката с ден-два и ще вземем проклетия пръстен. Ако мислиш, че наистина е у Лиза.
— Ако, шибано ако? Че кой друг, по дяволите, може да го е взел? Продажна кучка!
— Добре тогава. Обади се на твоя човек. Кажи му, че трябва да отложиш сделката.
— Боже — промърмори Юри, внезапно осъзнал неприятната действителност. — Баща ми ще се вбеси. Не е само пръстенът. — На лицето му се изписа страх. — Ключът от сейфа ни в Цюрих беше под подплатата на кутийката с пръстена. Мислех, че там ще е на най-сигурно място.
— Боже… — Дори Раф, който никога не се тревожеше за нищо, се надигна и остави бутилката. — Този ключ може да струва много ако попадне не в когото трябва.
— Мислиш ли? — тросна се Юри.
— Особено ако знаят, че е твой.
— Особено ако Лиза го даде на някое от своите дрогирани приятелчета, които винаги се нуждаят от пари и не биха се посвенили да поискат откуп.
— Добре, добре, трябва да запазим спокойствие. Само ще отложим сделката докато преценим какво да правим. Нямаме друг избор. Виж, аз ще се обадя на татко, а той ще се обади на твоя. Така няма да ти се налага да говориш с твоя старец и ще спечелим малко време.
Отпускайки се на стола, Юри прокара пръсти през четиристотин доларовата си прическа и захапа долната си устна. Списъкът му с възможности се изчерпваше. Баща му не беше разумен човек, макар че с разум не би могъл да стигнеш далеч в руската мафия. Насилието и страхът, безскрупулните отмъщения — това бе обичайният модел.
— И какво, по дяволите, ще кажеш на твоя старец ако му се обадиш? — промърмори той.
— Ще кажа, че кучката е откраднала пръстена и че ние ще си го върнем. Няма да споменавам за ключа. Трябва да бъде достатъчно просто, за да върнем и двете неща. Не че Лиза ще откаже да ни ги даде. — Раф се усмихна жестоко. — Особено с автоматичен пистолет, опрян в главата й.
Физиономията на Юри се отпусна. Ужасен от яростта на баща си, той се беше паникьосал. Но ако планът на Раф успееше, щяха да разполагат с няколко дни, за да преобърнат фиаското в триумф.
— Добре. Обади се на баща си. Кажи му, че сме на път да си върнем пръстена. Кажи му, че всички други бижута са на мястото си. Междувременно аз ще се свържа с приятелката на Лиза, Мартин, която живее в Малибу; двете с Лиза разговарят по сто пъти на ден. Тя ще знае къде е заминала кучката. — Юри вдигна палци с оживен дух.
— Много пъти си ми спасявал задника. Ще кажа на баща ми, че може би ще ни трябват няколко дни и ще го накарам да промени уговорката с купувача. — Раф се ухили. — Ще бъде по-официално ако баща ми се обади. И какво, по дяволите, никога не съм бил в Баку. Чувал съм, че е горещо по това време от годината.
Малко по-късно бе уговорено покупката да се осъществи в Цюрих, тъй като купувачът щял да бъде там следващата седмица. Бащата на Раф бе кротък както обикновено, а Мартин услужливо информира Юри, че Лиза и Шантел летели обратно към Ел Ей със самолета на Джони Патрик. На възбудения въпрос на Юри дали Джони е на борда, тя успя да го увери, че приятелките й летят сами.
Юри погледна перфектния си часовник, който показваше в различни цветове три часови пояса.
— Те са с четири часа пред нас, вероятно ще ни изпреварят с шест докато вдигнем нашия самолет. Много зле. Ще бъдем в Ел Ей до полунощ. Един час до тях и после… — усмивката му бе изпълнена със злоба — ще видим колко добра актриса е Лиза…
Двадесет и осем
Докато Юри и Раф се оправяха от дрогата и изчезваха от Риц, малката група на плажа в Ница се наслаждаваше на веселото си настроение, създадено от хубавото вино и добрата компания.
Върни ги забавляваше с истории за своите пътешествия, тъй като работата й на бавачка няколко пъти я беше запращала на различни места по света. Беше ходила навсякъде и бе видяла всичко. Джорди и Мари седяха в краката й, очаровани от описанията й на храмовете в Тайланд и сафаритата в Африка: за случая, когато била наводнена във Венеция, за другия, когато вечеряла с бившия управник на Тимбукту.
По време на разказа й Джони и Ники седяха един до друг в шезлонгите си и полагаха всички усилия да не се поглеждат.
И успяваха само частично.
Но Ники осъзнаваше връзката на Джони с дъщеря му, а може би беше и леко сплашена от Върни. Полагаше огромни усилия да се държи прилично, с дискретност и такт.
Междувременно Джони едва сдържаше желанието си да отвлече Ники. Само силната воля и постоянното напомняне, че в десет часа — или някъде там — ще бъде награден за добронамереното си въздържание, му дърпаха юздите.
За двама от петте души в колибата това бе един напрегнат и мъчителен интервал преди вечерята. За щастие другите трима изглежда не го забелязваха, увлечени в разказите на Върни за пътешествията й по света. Или може би актьорските способности на Джони и Ники очевидно бяха по-добри отколкото те си мислеха.
Не е нужно да се казва, че вечерята бе също толкова мъчителна по отношение на подходящото поведение. Особено когато с десерта отвориха третата бутилка вино.
На този етап Ники отказа да пие повече вино, макар че това бе златен мускат, който тя много обичаше. Ако пийнеше още едно, не можеше да гарантира за поведението си. Джони изглеждаше толкова сексапилен, отпуснат на стола си в края на масата — целият загорял и мъжествен в своята разкопчана риза от кремава коприна, тъмен като греха и красив като бог. Не помагаше и това, че от време на време той се заемаше с ролята на домакин, сякаш бе роден в къщата. Беше грациозен, чаровен и любящ баща, ерудиран и прозорлив буквално по всяка тема. Макар че в сегашното й възбудено и объркано настроение фактът, че той беше жребец от световна класа, бе най-големият коз пред всички изкусни домакини.
Единственото, за което Ники можеше да мисли, беше секс, секс и още секс. Завладяна от почти непреодолима нужда да докосне Джони, тя сви пръсти върху копринената пола на зелената си рокля, която изглеждаше толкова добре в Ница колкото и в Париж. Би било лесно да се пресегне; той седеше толкова наблизо. Но трябва да почакам, предупреди се тя, поради много причини… и повечето бяха свързани с това, че не трябва да се излага пред публика.
Може би трябваше да изпие няколко бързи чаши кафе. Те може би щяха да й помогнат да успокои изгарящите си, ненаситни импулси — още по-засилени от алкохола, без съмнение. Може би кофеинът щеше да задоволи мантрата
Дори с три чаши вино в стомаха, тя разбираше, че това е строго забранено.
Потискайки една тръпка на желание, тя погледна крадешком часовника си.
— О, боже — възкликна на глас. — Съжалявам — промърмори към цялата маса и погледите на всички се обърнаха към нея. — Батерията на часовника ми отново е паднала.
— Нали винаги се случва когато си на километри от магазина — попита Върни със съчувствие.
— Ще вземем една сутринта — предложи Джони. — Дай да погледна.
