Пъшкайки като удавница, тя тътна достатъчно въздух, за да възстанови функционирането на белите си дробове, после издиша бавно и буквално започна да се тресе въпреки факта, че сутрешното слънце се процеждаше през прозорците на антрето й, че птичките отвън пееха и започваше един красив летен ден. Без да обръщат внимание на красивия ден, коленете й изведнъж станаха като гумени и, едновременно задъхана и ридаеща, тя се строполи на пода. Никога не беше изпадала в истерия. Винаги беше уравновесена. Но също така никога преди не бяха й опирали пистолет в главата, така че поне веднъж можеше да си позволи да изиграе ролята на припадналата викторианска дама.
Вдишай, издишай — бавно, бавно… Разчитай на молитвите си и на чувството за отговорност на Юри, който непременно искаше да достави някакъв пръстен. Слава богу! Макар че ако Лиза Джордан можеше да държи крадливите си пръсти далеч от нещата на хората, всичко това нямаше да се случи.
Бушуващият й гняв че се е замесила в нещо, в което изобщо не трябваше да се замесва, много скоро сложи край на риданията й и с почти възстановено равновесие и с усещане за обида, достигнало до критичната си маса, тя се вдигна от пода и закрачи към кабинета си.
По дяволите, трябва да се обади по телефона!
Мамка му, трябва да го направи.
Беше подбрала няколко думи, които да каже на мъжа, който я постави в това изключително рисково, изключително опасно положение! Може би повече от няколко!
И този път не се тревожеше, че може да я застрелят.
Този път беше толкова вбесена, че й се искаше тя да държи пистолета и да стреля.
Сякаш господ бе решил, че тя все още не е наказана достатъчно, защото телефонът й звънна внезапно. И познайте кой звънеше? В шибаната ранна утрин, в шест часа.
Нямаше начин да не вдигне, особено след като снощи вече разговаря с Бел.
Тя вдигна слушалката на четвъртото позвъняване, точно преди да се включи гласовата поща.
— Здрасти, мамо. Рано е, така че ако ти звуча странно, просто съм сънена. — Нуждаеше се от предварително извинение, в случай че се объркаше по време на разговора, тъй като сърцето й все още биеше със скорост три пъти по-бърза от нормалната. А изживяването, в което бе толкова близо до смъртта, все още обсебваше съзнанието й.
— Мислех, че там вече е десет.
— Обратното, мамо. Ние изоставаме с два часа от вас. — Обясняваше това всеки път когато майка й се обадеше.
— О, скъпа… е, щом вече си станала — продължи майка й така стремглаво както говореше винаги когато искаше да се увери, че посланието й е било разбрано ясно, — просто исках да споделя, че Изабела ми каза за пътуването ти до Франция, за това, че си си прекарала чудесно. Клиентите ти били просто най- прекрасните хора. Така че не трябва да се тревожа и секунда заради това, че не вдигаше телефона в продължение на няколко дни. Просто исках да ти кажа колко се радваме, че си се прибрала у дома, скъпа.
При думата Изабела сърцето на Ники буквално спря, макар че преди това препускаше със сто мили в час. Боеше се да не би сестра й да я е издала. Но Бел беше измислила страхотна история за прикритие.
— Хубаво е да си у дома, мамо, но може ли да ти звънна по-късно? Тази сутрин отивам рано на работа. — Не беше настроена за дълъг разговор с майка си. Не, и когато й се искаше да се нахвърли върху една позната знаменитост заради лошия му избор на съпруга.
— Много упорито работиш, скъпа. Само работа без никакви развлечения — нали знаеш какво казват…
Ако майка й знаеше до каква степен се простираха скорошните й развлечения, щеше да почервенее като домат.
— Просто тази сутрин един клиент ще дойде рано, мамо — излъга Ники. — Ще ти звънна довечера, обещавам.
— Не довечера, скъпа. С татко ти отиваме на петдесетата годишнина от сватбата на Мейбъл и Бил Карлсън в Легион. Там правят първокласни ребърца. Ще се влюбиш в това заведение; всичките ти стари приятели ще дойдат с родителите си, с бабите и дядовците си. Буквално целият град ще бъде там. Обзалагам се, че и сега съжаляваш, че си чак в Сан Франциско — изтананика весело тя.
— Да, мамо, Сан Франциско не може да стъпи и на малкия пръст на Блек Дък.
— Това е така, защото ние сме туристически район, скъпа — особено за лов на мечки.
Сарказмът винаги бе безполезен пред майка й.
— Туризмът помага на икономиката — съгласи се любезно Ники.
— Липсваш ни, скъпа, и то не само за годишнината на Мейбъл. Помисли си и ни погостувай скоро.
— Ще го направя, мамо — отговори послушно Ники. — Веднага щом мога. И ти можеш да ми дойдеш на гости.
— Бриджорската група на баща ти има някакъв турнир, който ще продължи един бог знае колко, а после всички се захващаме здраво за работа през есенния сезон, защото коледните елхи трябва да бъдат откарани в началото на ноември. Може би след това с татко ти ще ти погостуваме. О, забравих, татко ти спечели пътешествие на лотарията в мелницата. Мисля, че ще трябва да отидем там.
Майка й винаги обвиняваше баща й за претоварения им социален живот, въпреки че тя бе първичният импулс за всяка церемония, на която присъстваха. Майка й процъфтяваше от провинциалния живот.
— Виж, мамо, със сигурност ще се прибера у дома за Деня на благодарността. Тогава ще ви видя всичките.
— О, това е чудесно, скъпа. Ще извадим шейната заради теб и ще почистим езерото, за да можеш да се пързаляш с кънките; ще вземем и онази твоя любима, какво беше то — някаква специална водка, която харесваш. Татко ти ти ги поръчва от магазина за алкохол.
— Добре звучи, мамо, но наистина трябва да тръгвам. Трябва да изкарвам пари.
— Само ако онова ужасно момче не беше ти взело всичките пари, сега нямаше да ти се налага да работиш толкова упорито — подхвърли ядосано тя. — Все още си мисля, че трябваше да предявиш обвинения.
Само ако можеха да А) открият Тео в Банкок и Б) да го открият преди да е похарчил всичките й пари за развлечения, тя можеше да си помисли и да заведе дело. О, да, освен това САЩ и Тайланд вероятно нямаха договор за екстрадиране.
— Права си, мамо. Трябва да заведа дело. Но сега трябва да тръгвам. Приятно прекарване в Легион довечера и много поздрави на Мейбъл и Бил.
— Утре ще ти се обадя, кажи ми пак каква беше разликата във времето, а аз ще ти разкажа как е минало тържеството.
— Обаждай се по всяко време. Аз винаги съм будна. — Например тази сутрин наистина я събудиха рано.
— О, скъпа, не спиш ли? Чичо ти Милт страдаше от безсъние, но той пиеше. Ти не пиеш, нали, скъпа? Вземаш ли си витамините, ядеш ли много пресни зеленчуци?
— Всичко е наред, мамо, спя като бебе, не съм пила от месец и ям зеленчуци като заек — излъга тя. — Но сега наистина трябва да тръгвам.
— Такъв натоварен живот! Не знам как го правиш. Давай, давай, давай, всяка минута. Но аз знам, знам, че така трябва. Приятен ден, скъпа!
— На теб също, мамо.
Адреналинът на Ники все още ускоряваше оборотите когато тя затвори телефона — как иначе, след скорошното посещение от измета на престъпния свят, а после пък й се наложи да лъже, лъже, лъже майка си.
Вероятно трябваше да преброи до десет, или до двайсет, може би дори до сто преди да се обади на Джони. Едно-едно, хиляда, две-едно, хиляда, петдесет и едно, сто. Мамка му!
С пламнали ноздри, тя вдигна слушалката и набра ядосано номера на Джони, който не фигурираше в указателя и който той й бе дал в момент на слабост.
Тридесет и две
