Сюзън Джонсън
Чист грях
ГЛАВА ПЪРВА
Вирджиния Сити, Монтана
Април 1867 г.
Тя се запозна с Адам Сер през нощта, през която го остави съпругата му.
Той влезе във фоайето в дома на съдията Паркман точно когато тя подаваше пелерината си на един слуга. Двамата си кимнаха един на друг и се усмихнаха.
— Приятно време за април — каза той, докато приближаваха заедно украсения с тежки драперии вход на балната зала.
И лицето му отново се озари от мимолетна усмивка.
— Температурата необичайна ли е?
Флора вдигна поглед за миг, заета с изпъването на белите си кожени ръкавици, стигащи до над лактите й.
Адам сви едва забележимо рамене, скрити под елегантното му вечерно сако. Беше вперил поглед към препълнената бална зала, която се виждаше през декорирания в червено, бяло и синьо портал, в чест на неотдавнашното назначаване на домакина им във федералния съд.
— Пролетта дойде рано — отвърна той, търсейки домакина сред бляскавата тълпа. — Тукашните ветрове са непредсказуеми.
Двамата почти не се забелязваха един друг. Адам, за когото последните часове бяха изминали страшно бързо, беше все още разсеян. Флора Бонам, току-що пристигнала във Вирджиния Сити след дълго пътуване от Лондон, изгаряше от нетърпение да се види с баща си.
И двамата бяха закъснели за празничното тържество у съдията Паркман.
Внезапно настъпилата тишина в залата при появата им обаче нямаше нищо общо с късното им пристигане.
— Той наистина дойде!
— Боже мой, той е с жена!
— Коя е жената?
След първоначалната тишина от изумление последва учуден шепот, изпълнен с догадки и лейди Флора Бонам, единствено дете на известния археолог лорд Холдейн, се запита дали не беше забравила да си закопчее роклята и изложила на показ част от анатомията си.
След моментната паника тя си даде сметка, че погледите на гостите не бяха насочени към нея, а към нейния спътник. На свой ред и тя погледна към него, за да разбере причината за настъпилото смайване.
Мъжът беше невероятно красив, незабавно отбеляза тя, с великолепна, класическа скелетна структура и тъмни, чувствени очи, с изкусителна безумна искрица в тях. Преди обаче през мозъка й да пробягнат следващите възхитени от външността му отзиви, той се поклони с гъвкаво движение, каза „Извинете ме“ и се отдалечи.
Почти веднага тя забеляза баща си, който се приближаваше към нея с топла усмивка на лицето и с протегнати ръце. В отговор и нейните устни се разтегнаха в усмивка и тя се сгуши в обятията му.
Бяха минали две минути.
Може би и по-малко.
Това беше първата й среща с Адам.
— Изглеждаш чудесно — каза Джордж Бонам, като държеше дъщеря си между протегнатите си напред ръце, блестящите му сини очи като че не можеха да се откъснат от лъчезарната хубост на Флора. — Очевидно тежкият преход от форт Бентън не ти се е отразил зле.
— Наистина, татко — напомни му тя. — След безкрайните пътувания през какви ли не страни, Монтана ми се стори много цивилизована. Само десетина пъти се наложи да ходим пеш, за да помогнем на впряга да премине през дълбоката кал, пресичанията на реката минаха без произшествия, а кочияшът беше почти трезвен. Чувствам се абсолютно отпочинала след топлата баня в хотела.
Той се усмихна широко.
— Хубаво е да сме пак заедно. Чакай да те представя — през последните месеци се запознах почти с всички. Нашият домакин съдията Паркман е там — продължи да говори той, допълвайки думите си с жестове. — Хайде, нека да те представя.
Когато се приближиха към една от групичките и размениха приветствия с нея, Флора забеляза, че мъжът, който беше влязъл с нея в балната зала, продължаваше да бъде обект на невероятно внимание. Като че ли всички поканени следяха всяко негово движение по покрития с лакиран италиански паркет под.
Никой не беше очаквал, че Адам ще се появи тази нощ.
Затова докато се приближаваше към домакина си, поздравявайки тези, край които минаваше с любезна усмивка, някоя друга дума, лек поклон за старата мисис Олуърт, зяпнала от учудване, по цялата зала се разнесоха възбудени коментари.
— Съпругата му го остави днес.
— И вероятно е имала причина да го направи.
— Носят се слухове, че избягала с барон Лакретел.
— Следователно раздялата е по взаимно съгласие. Адам има десетки любовници.
— Достатъчно е спокоен, за да се покаже тази нощ, като че нищо в живота му не се е променило — отбеляза някакъв възрастен мъж.
— Това е от индианската му кръв — прошепна младата дама, застанала до Флора, опипвайки с поглед гъвкавото мускулесто тяло на Адам.
Гласът й издаваше силна възбуда.
— Те никога не показват чувствата си.
Той обаче сега като че показваше чувствата си, помисли си Флора, наблюдавайки оживения разговор между домакина и човека, привлякъл всеобщото внимание. Мъжът с бронзов загар се усмихваше често по време на водения диалог, а след това изведнъж се засмя. Тя изпита странно чувство заради незабавната си реакция към проявеното от него задоволство, като че радостта му беше заразителна дори от това разстояние.
— Кой е той? — попита Флора, силно заинтригувана от излъчването му.
Младата дама отговори, без да откъсва очи от красивия дългокос мъж:
— Адам Сер, граф дьо Шастлю. Метис — добави по-тихо тя, екзотичният му произход очевидно представляваше интерес за нея. — Сега, след като съпругата му си замина, той ще бъде дори още по- достъпен.
— Достъпен ли?
За брак ли говореше тя? Тъй като Флора никога не беше сигурна в женските намеци, а собственият й начин на изразяване беше доста директен, тя се осведоми любезно за смисъла на думите на събеседницата си.
— Нали се досещате… — заяви красивата блондинка, като най-после се обърна към Флора, за да й намигне. — Само го погледнете.
Погледът й беше само един от многото — явни или прикрити — които следяха придвижването на Адам из залата през тази нощ.
