— Колко мило — прошепна Флора, все още замаяна от силата на страстта им, тялото й все още се съпротивляваше при мисълта да помръдне дори ръката си. — Но защо вместо нея да не използвам една от многобройните си фусти?
Тя се протегна лениво.
— Само че по-късно… — измърмори тя. — Когато се възвърне енергията ми.
— Още сега, биа — нежно се противопостави той, гальовната дума на езика на племето абсароки излезе от устните му като дрезгав шепот. — Нямаме време, не можем да чакаме да се съживиш…
Адам пъргаво възвърна безупречния вид на вечерното си облекло — способност, развита до съвършенство през годините на мимолетни връзки. Не по-малко сръчен при боравенето с дамските фусти, той успя да освободи Флора от една от тях, като я вдигна без усилие, за да улесни процедурата. Когато обаче започна да бърше следите, останали от любовната им игра, времето като че загуби важността си. Видът на гладките й бедра и щедрите обещания, които се четяха в ленивата й поза бяха доста повече от това, което беше способен да издържи. Той затвори за миг очи, разкъсван от непоносимо силното си желание, пое дълбоко въздух и каза „Съжалявам“ като издиша шумно, после я целуна нежно и внимателно я постави на седалката срещу него.
— Сега стой тук. Не си заслужава заради това да преживееш скандал.
Когато забеляза безсрамната й и същевременно очарователна усмивка, той се засмя:
— Наистина ми се иска да мога да го направя, — добави ухилено той, — но този път трябва да ми повярваш.
Въпреки възбудата и приятната умора, Флора разбираше дилемата му.
— Може би по-късно — каза тихо тя и започна да прави опити да придаде възможно най-приличен вид на дрехите си.
След десетина минути, като пооправиха облеклото си, двамата се приближиха към вратата на терасата. Пролетната нощ беше достатъчно студена, за да задържи останалите гости вътре — никой друг освен тях не беше предпочел не особено високата температура навън. Адам спря точно пред входа и огледа за последен път външността на Флора. Потупа една панделка, за да я намести, върна една къдрица на мястото й зад ухото на младата жена и й се усмихна като любещ баща:
— А сега стой до мен и никой няма да посмее да ти каже и дума.
— Толкова ли си опасен?
— Не и за теб.
Гласът му й се стори променен. Досега не беше чувала този предупредителен тон.
— Би ли наранил някого заради това?
Тази внезапно появила се мисъл беше наистина интригуваща.
— Баща си ли имаш предвид? Не.
Гласът му беше възвърнал предишния си безгрижен тон.
— Но тогава това означава, че пред други не би се спрял. Фактът, че бяхме известно време заедно, не е навредил никому.
— Разбира се. Не се притеснявай. Няма да имаме никакви проблеми. Досега никой не ме е предизвиквал директно.
Отново същият предупредителен тон.
— Защо?
Въпросът излезе автоматично от устните й — отговорът й беше ясен само като го погледнеше.
Адам замълча, чудейки се какво да отговори на една жена, която едва познаваше. Много бяха причините, поради които враговете му не бяха малко. Не на последно място сред тях беше индианската му кръв. Неприятелите му обаче рядко се осмеляваха да се изправят лице в лице срещу него и то никога без скрит някъде из дрехите си нож или пистолет.
— Не е лесно да се обясни — отвърна простичко той.
— Убивал ли си хора?
Флора набърчи чело, без да си дава сметка за това.
— Това е без значение точно сега.
Усмивката му беше забележително любезна. Времето не беше подходящо за разискване на различните светове, в които живееха.
— Единственото, което трябва да направим сега, скъпа — добави нежно той, — е да влезем, без да обръщаме внимание на вперените в нас погледи и да успокоим баща ти.
— Няма да имаме никакви проблеми с татко — отвърна спокойно тя, сигурна в необичайната за подобни случаи подкрепа от страна на баща си.
— Той вярва, че не можеш да направиш нищо нередно, така ли?
— Нещо подобно.
— На мене обаче може да не ми прости толкова лесно.
— Той извинява всичките ми приятели.
Оказа се, че Адам Сер е бил напълно прав, говорейки за авторитета си. Въпреки че десетки погледи забелязаха тяхното влизане, леко разбърканите коси на Флора и случайно смачканата панделка на роклята й, бавното им пресичане на залата мина без каквито и да било инциденти. Никой не ги заговори.
— Впечатлена съм — прошепна младата жена, когато поредният гост кимна в отговор на поздрава на спътника й.
Тя се усмихна широко.
— А ти дори не си въоръжен.
— Не съм въоръжен сега — отвърна невъзмутимо той. — Всички разбират добре разликата между двете.
Този път младият мъж не се усмихна. Флора се запита каква ли можеше да бъде репутацията на човек, който всяваше страх без да полага никакви усилия.
— Можеш ли да имаш всяка една от присъстващите тук жени все така безнаказано?
Той я погледна без изненада, а по-скоро с вид на човек, който чак сега я беше познал, като че междувременно мислите му бяха отлетели надалеч.
— Никога не насилвам жените.
Отговорът му беше семпъл, без никакви опити за разкрасяване.
— Сигурна ли си, че баща ти няма да е разтревожен? — добави той с такъв тон, като че ли продължаваше същата тема.
„Това наистина го вълнува“ — помисли си Флора.
— Може би ще успееш да уплашиш и него — подразни събеседника си тя, с намерението да го отвлече от неприятните мисли.
На красивото му лице се появи лека усмивка.
— Оставям това на теб, биа. Ти си достатъчно пламенна и за двама ни.
Тя усети, че се изчервява.
— Не се оплаквам — добави той, развеселен от смущението й. — Можеш да ми вярваш.
— Аз също нямам никакви оплаквания, мосьо льо конт — отвърна младата жена.
— В тази област не използвам титлите си. Но все пак благодаря.
Той докосна лекичко пръстите й, лежащи върху ръката му.
— Благодаря ти за всичко.
Когато откриха Джордж Бонам в билярдната зала, разговорът им с него нямаше нищо общо с временното им изчезване, а с намерението на графа да купи коне от Адам. След като обсъдиха предстоящите си ангажименти, те се уговориха да се срещнат в ранчото на младия мъж след две седмици.
Малко по-късно Адам напусна дома на съдията Паркман. Разбра, че няма успее да разговаря невъзмутимо със събеседниците си, тъй като не можеше да се отърве от впечатленията си от невероятното преживяване в екипажа. Не му се искаше да продължи да се усмихва и да говори за банални неща. Развълнуван от странната си реакция спрямо Флора Бонам, искаше да избегне присъствието й и породените от него смущаващи го чувства.
