Бащите поставяха нервно ръце на пистолетите си, когато Трей започнеше да проявява към дъщерите им своето безгрижно, недискретно внимание, а майките на дебютантките се молеха изумително красивият и богат син на Джон Хейзард Блек най-после да се задоми.
Информация за текста
© 1992 Сюзън Джонсън
© 1994 Ивелин Иванов, превод от английски
Susan Johnson
Blaze, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009
Редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Сюзън Джонсън. Блейз
Оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов
ИК „Бард“, 1994
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13607]
Последна редакция: 2009-11-21 01:17:03
1
За улеснение е използвано наименованието Монтана, въпреки че през 1861 г. то още не се е било наложило. През 1854 г. северната част на неорганизираната индианска държава е присъединена към Небраска, след това е включена в територията на Дакота, която през 1861 г. е откъсната от Небраска. След като границата на златодобива се премества към северните части на Роки маунтинс, територията на Айдахо се образува през 1863 г. от части от Уошингтън и Дакота, обхващащи днешните Айдахо, Уошингтън и Монтана. Монтана съществува от 1864 г. с временна столица Бенък. — Б.авт.
2
Абсароките са отцепническа група от хидатса, мигрирала на запад. Различни източници посочват, че това е станало около 500 години или най-късно през 1776 г. След преместването те са се нарекли абсароки или „деца на птицата с голяма човка“, вид, който вече не се срещал в страната им. В езика на хидатса „абса“ означава голяма, хитра птица. Оттам е дошъл и френският превод, gens de corbeaux, т.е. врана. Те никога не се наричали така, въпреки че това е името, използвано от всичките им съседи. В знаковия език знакът за индианец врана се прави с повдигане на ръцете напред на височината на раменете и движение като махане на птичи криле. — Б.авт.
3
blaze (анал.) — великолепие, блясък, светлина — Б.пр.
4
Транвил Стюарт, един от първите пионери в Монтана, който по-късно става влиятелен заселник и историк, прозаично разказва историята за обесването на някакви крадци на коне. След като ги хванали, изпратили съобщение за ареста във Форт Магинис и Самюъл Фишъл, съдия-изпълнител, веднага тръгнал, за да поеме затворниците я да ги експортира до Уайт, Салфър Спрингс. При Муселшел Фишъл бил пресрещнат от хайка, която му взела затворниците. Те ги обесили на дърво, поставено между две дървени бараки, а после изгорили бараките и телата. Стюарт спокойно споменава, че някои от тях били от заможни и влиятелни семейства и че се вдигнала „голяма врява в някои области“ заради това, което нарекли арогантността на Конските крале. Те били обвинени, че са наели стрелци, за да убият мъжете. Историкът добавя: „В това нямаше и зрънце истина“. С това той счита въпроса за приключен. — Б.авт.
5
Ако ищецът огради участъка земя, така че да обхваща корена на жилата, той може да я следва извън границите на участъка си. На практика това означавало, че милиони долари можели да зависят от геоложка особеност, която определя дали коренът на жилата се намира в участъка. С други думи, Хейзард може да следва богатата жила, която започва от неговата земя, през други парцели. Много съдебни спорове се пораждали от противоречиви показания за това, кое е единично натрупване, жила и компенсиращ залеж. — Б.авт.
6
Франсоа Ларок, търговец на коне от Северозападната компания, пътувал с абсароките през 1805 г. и оставил описание на техния живот. Ларок разкрива тайната на това, дали терминът „легинс“ е използван буквално за гамаши или набедрена препаска, или за панталон. Той оставил описание на начина им на обличане преди появата на белия човек. Мъжете обикновено носели тесни гамаши, горният край на които бил прихванат с колан или пояс. — Б.авт.
7
През пролетта на 1851 г. Конгресът отделил сто хиляди долара за свикване на Великия съвет на „дивите племена на прерията“. Подпомаган от агент Том Фицпатрик и известния мисионер-изследовател отец Пиер де Сме, Д. Д, Митчъл успял да събере осем хиляди души на 1-ви септември. Чейените, арапахите, змиите и няколко сиукски племена дошли в пълен състав, докато враните, арикарас, крос вентърс и асинибоните били представени от пратеници. Команчите отказали от страх да не би враните и сиуксите да откраднат конете им. През осемнайсетдневното лагеруване Митчъл пише: „Различните племена, въпреки наследствените вражди, разменяха всекидневни посещения както като цяло, така и поотделно, пушеха и се веселяха заедно, разменяха си подаръци, осиновяваха взаимно децата си“. Подписаният там документ дава право на държавата да строи пътища и военни бази в индианските територии, определя границите на племената и осигурява годишно плащане от 50 000 долара в стоки за срок от 50 години. След това сенатът намалява срока на 10 години. Само враните отказват да подпишат и затова договорът никога не е бил ратифициран. — Б.авт.
8
Няма нужда да се изброяват измамите на правителството в историята на преговорите с индианците, нито подробностите за покварените и зли хора, изпратени като агенти при индианците. Следващите редове са достатъчни. Имайте предвид, че това изявление е направено през 1864 г, преди въобще да е била уточнена политиката спрямо индианците или дори някакво законодателство. Новопристигналият агент за Черните стъпала, които живеели на север от абсароките, на територията на днешна Северна Монтана и
