Южна Канада, през 1864 г. нарича подопечните си „най-безочливите и нахални индианци“, които е виждал, и отбелязва, че ако не е договорът, който изтича другата година, би препоръчал следващата вноска да се плати с „барут и гюлета“. — Б.авт.
9
Туше — отбелязана точка във фехтовката — Б.пр.
10
Далила — библейска героиня, прелъстила според легендата Самсон — Б.пр.
11
Абсароките били необичайно снизходителни към децата си. Търговците на коне мразели недисциплинираните им деца. Чиновник от Форт Юниън отбелязва, че „младите врани са диви и невъздържани като вълчета“, друг казва, че „най-досадните същества са децата на враните, момчета от 9 до 14 години“. Имало е случаи, когато плачещи бебета са прекъсвали сериозни заседания на комисиите по преговорите. Една особено мила история разказва за баща абсароки и малкия му син на едно ранно празнуване на 4-ти юли в Хелена. Детето вече имало по една захарна пръчка във всяка ръка и видяло някакъв друг сладкиш, който пожелало. Баща му безмълвно му го купил и предано държал едната пръчка, докато синът опитвал сладкиша. — Б.авт.
12
Кули — човек, прехранващ се с теглене на рикша или с тежък труд в Индия, Япония и др. източни страни. — Б.пр.
13
Шеф — главен готвач — Б.пр.
14
Днешният Прайър Гап получил своето абсарокско име от легенда за момчето Поразяващ със стрела, което се сприятелило с джуджетата, живеещи там. Абсароките, минаващи през тези планини, били съветвани да правят жертвоприношения на тези джуджета, като изстрелват стрели в един процеп. Затова пролуката била наречена Поразяващ със стрела, Прайър Крийк — Ароу Крийк, а планините Прайър са известни като Ароухед Маунтинс. — Б.авт.
15
Около два дена след раждането на детето майката пробивала ушите му с нагорещено шило и слагала намазнени пръчици в дупките. Когато ушите заздравеели, им слагали обици. Церемонията по пробиване на уши не е обичай на абсароките. — Б.авт.
16
Воините на враните рискували живота си, за да направят определени подвизи по време на нападение. Най-ценено, било да улучиш враг с пушка, лък или стрела; следвало да отвлечеш вражи кон, завързан за вигвама; после пленяване на оръжие в битка и накрая прегазване на враг. Този, който извършел и четирите подвига, можел да украси ризата си от еленова кожа с четири ленти от мъниста или игли на таралеж, като по една имало от рамото до китката на всяка ръка и по една през рамото — от гърдите до гърба. — Б.авт.
17
Местната дума за клан е ак-амбаре акси а, „място, където има плавей“, и очевидно идеята е, че хората в рода се държат едни за други като плавеи, спрели на определено място. — Б.авт.
18
Денич, търговецът, който отговарял за Форт Юниън, главен търговски център по Мисури, установява, че народът на враните има 460 селища през 1855–56 г. и че били разделени на няколко групи, начело на всяка от които стоял вожд. — Б.авт.
19
Денич отбелязва: „Около половината от враните имат много жени, останалите само по една. Собствеността на съпрузите е разделена. Всеки има част от конете, стоката и украшенията. Те не разчитат особено на взаимна вярност (Денич смятал любовният им живот за скандален), съзнателно се подготвят за раздяла веднага щом възникне голям семеен скандал. Когато по определени поводи решат да се разделят, съпругът поема отговорността за децата от мъжки пол, освен ако не са твърде малки, за да се отделят от майката; а момичетата отиват със съпругата. Оръжието, амунициите и всички оръдия на войната и лова принадлежат на мъжа, докато чайниците, тиганите, кожите и другата покъщнина се падат на жената. Вигвамът е неин. Тъй като конете и другата собственост са били разделени преди години в очакване на това събитие, те не се затрудняват да отделят кое на кого е“. Разказът на Денич за тази различна от неговата култура е от гледната точка на неодобряващия я бял човек. Но като се изключи неодобрението, дневникът му осветлява някои детайли. Абсароките не успели да го спечелят като търговец, защото както той пише: „търговията с враните никога не е особено доходна. Купуват само най-хубавите и най-скъпите стоки“. (Всъщност от всички племена те най-малко търгували с белите). Друг известен търговец отбелязва, че те били достатъчно разумни да не позволят да бъдат развратени и подкупени чрез алкохол — най-доходната от търговските стоки. Те наричали уискито „глупавата вода на белия“ и не се докоснали до него до настаняването си в резерватите. — Б.авт.
20
Когато някой мъж искал да посети друг мъж във вигвама му, той спирал до входа и викал: „Тук ли си?“. Ако приятелят търсел компания, той поканвал посетителя да влезе, предлагал му тлъсто месо, пушели и разговаряли. Жена, която искала да отиде на гости, винаги повдигала покривката на входа и надничала вътре. Но ако не ги поканели, посетителите отивали да си вършат работата, без да се сърдят, че не са влезли във вигвама. — Б.авт.
21
Кама — растение, разпространено в Северна Америка и използвано предимно като подправка. — Б.пр.
