— И защо не? — извика вбесено тя.
— Защото не искам — гласеше резкият отговор.
Двамата се погледнаха в очите и Сейдри разбра, че бе изгубила битката. Сълзите й потекоха неудържимо. Прозрението за собствената й безпомощност бе толкова горчиво. Тя стана и се обърна към селото. Ролф беше протегнал ръка да я подкрепи и сега се обърка. Когато отпусна ръка, в жеста му имаше безпомощност. Сейдри вдигна поглед, видя объркването му и нещо, което много приличаше на съчувствие. В следващия миг мъжът се отвърна от нея.
— Щом искаш да вървиш пеша, не те задържам повече — проговори рязко той и се метна на седлото.
Сейдри остана на мястото си и скръсти ръце. Лицето му беше затворено и издаваше напрежение. Той й кимна, обърна жребеца си и се отдалечи в галоп. Сейдри остана дълго на мястото си, неспособна да отвърне поглед от отдалечаващата се фигура.
19
Новината й бе донесена преди обед от Теди. И беше толкова прекрасна, че Сейдри едва не подскочи от радост. Моркар беше дошъл и я чакаше в гората зад градината с плодните дървета.
Моркар идваше тъкмо навреме — защото на следващата сутрин норманинът щеше да се венчае за Алис.
Сейдри трябваше да се яви на обяда, за да не събуди подозрения. Може би Ролф щеше да си помисли, че тя е нещастна и се е оттеглила да си ближе раните в усамотение. Все още беснееше от гняв при спомена за позорното наказание, което й бе наложил, но изпитваше и облекчение, че той я бе пуснал навреме. За в бъдеще трябваше да бъде по-предпазлива. Не бе помислила, че заедно с гнева събужда и желанието му. През следващите дни щеше да се държи на разстояние и да не го предизвиква с необмислени думи.
Обядът продължи цяла вечност, но Сейдри издържа стоически. Избягваше да поглежда към годениците, но отново и отново усещаше горещия поглед на Ролф. Когато норманинът и хората му се върнаха на строежа, тя грабна кошничката за билки и се запъти с леки стъпки към градината, като през цялото време се озърташе. Слава богу, никой не я проследи.
Едрата фигура на Моркар се виждаше отдалеч. Брат й я чакаше на полянката край брега на потока. Сейдри изхълца от радост и се втурна насреща му. Мъжът засия, сините му очи блеснаха. Грабна я на ръце и я завъртя в кръг в изблик на луда радост.
— Добре ли си, Моркар? — попита тя, след като той я пусна, и взе лицето му между ръцете си.
— Аз ли? — отговори засмяно той и притисна ръцете й към бузите си. Но бързо стана сериозен. — Сейдри… как живееш?
— Добре съм.
— Онези кучета… направиха ли ти нещо?
Тя усети как лицето и пламна.
— Не.
Прегръдката му стана по-здрава, красивите черти на лицето потъмняха.
— Какво се случи?
Бузите й пламтяха. Тя познаваше добре избухливия нрав на Моркар.
— Нищо не се случи — увери го с твърд глас тя. — Наистина! Преди да разбере коя съм, норманинът искаше да ме насили. Но разбра навреме и оттогава ме е оставил на мира.
— За кого говориш?
— За норманина, разбира се.
— За Ролф дьо Варен? Безмилостния?
Сейдри кимна.
— Разкажи ми всичко — подкани я настойчиво Моркар.
— Нямам какво да ти разкажа. Бях в Кесоп, за да лекувам една свиня. Той ме сметна за селянка. Мъжете му бяха разгонили бунтовниците и когато поисках да избягам, той се втурна да ме преследва. Но селяните им казаха коя съм, преди той да… преди да е успял да осъществи намерението си. Тогава… — тя направи опит да се усмихне — тогава го оставих да вярва, че съм лейди Алис, и това ме спаси от нахалството му.
Моркар избълва няколко ядни проклятия.
— Ако бях там, щях да го убия!
— Всичко свърши, Моркар — отговори успокоително тя. — Къде е Едуин?
— Раната му е почти зараснала. Няма да допуснем да конфискуват имотите ни, Сейдри — извика страстно той. — Засега сме слаби, но щом съберем хора и оръжие, ще прогоним норманите.
— Преди четири дни в Елфгар пристигна кралски пратеник. За съжаление не можах да открия какво послание носеше. На следващия ден норманинът взе двадесет рицари и потегли още на разсъмване. Върнаха се след два дни. Нямам представа какво са правили.
— Онова копеле Уилям имаше затруднения с шотландците на север. — Моркар вдигна рамене. — Знаем, че е помолил Ролф за подкрепления, за да отблъсне онези разбойници. Явно този човек се ползва с пълното му доверие. Опитен воин е и не знае поражение. — Моркар смръщи чело. — Дяволски трудна задача е да се бием срещу него, Сейдри!
Младата жена помилва ръката му.
— Сам ли дойде?
— Двама от хората ми чакат зад хълма. Нямам никакво желание да се срещна с норманина. Не сега. Вярно ли е, че Алис ще се омъжи за него?
— За съжаление това не е слух, Моркар. Венчавката е определена за утре.
— И Алис е съгласна?
— Да, напълно.
Лицето му помрачня още повече. Сейдри се опита да защити сестра си.
— Опитай се да я разбереш, Моркар. Бои се, че е остаряла и няма да си намери мъж. А той е представителен и силен.
— Само да можехме да сторим нещо, за да предотвратим тази сватба! Алис трябва да откаже и да се обяви за болна!
— Би трябвало да я отвлечете, за да й попречите да се омъжи — отвърна тихо Сейдри.
— Поне да имах повече хора — изръмжа сърдито Моркар. — Но в момента нямам право да рискувам живота на спътниците си. Това би било самоубийство.
— Може би мъжката му сила ще откаже и двамата няма да станат съпрузи пред бога. — Сейдри не вярваше в тази възможност. Мъж като Ролф нямаше да се провали пред нито една жена!
— Сейдри, ти ми даде чудесна идея! — извика Моркар. — Не можеш ли да му пробуташ някакво питие, което да го разболее?
— Нима искаш да го убия? — попита ужасено тя.
— Не, разбира се — засмя се той. — Аз не съм убиец, а и знам, че ти никога не би сторила подобно нещо. Мислех за питие, което да го разболее, за да отложат сватбата.
— Слушай, Моркар, не мога да го накарам да боледува до деня, в който ти и Едуин ще си възвърнете Елфгар!
— Права си — промърмори замислено той. — Това вероятно ще го убие.
— Точно така. И не би било справедливо. Не мога да го направя. Никога не съм вършила зло.
Мъжът помилва нежно бузата и.
— Нямаш ли някое питие, което да намали мъжката му сила? — попита оживено той. — Така ще предотвратим консумирането на брака и когато си върнем Елфгар, ще го обявим за невалиден. По този начин норманинът няма да може да претендира за имуществото ни. Толкова ли не можеш да намериш някое безобидно питие?
— О, Моркар, не знам. — Мисълта беше отвратителна. От друга страна обаче, това нямаше да му навреди особено. Този човек беше силен и жаден за любов като разгонен жребец. Някое безобидно лекарство, което да намали огъня в слабините му… желанието му да спи с Алис…
