Сейдри кимна, Моркар избухна в смях и я прегърна.
— Ти си моята смела сестричка — проговори гордо той. — Имаш повече смелост в малкото си пръстче, отколкото Алис в цялото си мършаво тяло.
Сейдри не бе убедена в необходимостта от подобно действие, но мисълта, че норманинът няма да може да обладае сестра й, й достави задоволство. Тя прегърна брат си и скри лице на гърдите му.
Ролф беше проследил Сейдри, когато излезе с кошничката си за билки и се запъти към овощната градина. Стори му се подозрително, че тя често поглеждаше през рамо, сякаш искаше да се увери, че никой не я следи. Явно замисляше нещо. Но какво? Той видя как тя мина между плодните дръвчета и изчезна в гората. Обзе го лошо предчувствие; беше му крайно неприятно, когато тя скиташе сама в гората. Ролф пришпори коня си и препусна след нея.
Застанал на безопасно разстояние, той проследи срещата й с един едър на ръст, тъмнокос мъж. Явно двамата не се бяха виждали отдавна и радостта им беше взаимна. Ролф проследи стъписано как Сейдри се хвърли в прегръдката на непознатия. После двамата заговориха сериозно, настойчиво. Ролф потисна гнева си и се приближи към полянката. За съжаление не беше достатъчно близо, за да чуе за какво си говорят. Накрая мъжът избухна в смях и отново я грабна в прегръдката си. Сейдри скри лице на гърдите му и той я залюля като бебе.
Ролф извади меча си и препусна в галоп към полянката.
Сейдри изпищя пронизително. Моркар я блъсна настрана, извади меча си и зачака неприятеля. Саксонецът имаше светкавично бързи рефлекси, но едва бе успял да заеме позиция, когато Ролф връхлетя върху него и замахна да го прониже. Оръжията се сблъскаха и се чу оглушително дрънчене. Ударът на Ролф беше толкова силен, че Моркар падна на земята, но десницата му стискаше здраво тежкия меч. Гъвкав като котка, саксонецът скочи на крака и зае позиция за отбрана.
Ролф дръпна юздите на коня си и скочи от седлото с вдигнат меч. Очите му се разшириха от изненада.
— Моркар!
Противникът му се усмихна мрачно.
— Какво удоволствие, норманино — изскърца със зъби той. — Отдавна си мечтая за този ден!
— Престанете! — изпищя пронизително Сейдри, осъзнала, че единият от двамата щеше да загине в предстоящата битка. — Моля ви, не се бийте! В името на небесния отец, престанете!
— Хайде, саксонецо, приближи се — изръмжа Ролф.
Моркар замахна срещу него и норманинът парира светкавично.
Мечовете се стрелкаха като светкавици, кръстосваха се и се удряха със звън. Ехото на двубоя отекваше в околните скали. Противниците се дебнеха, нападаха и се оттегляха, парираха и удряха. Острието на норманския меч разпори ръкава на туниката на Моркар и му нанесе рана под лакътя. Моркар улучи Ролф над дясното око. От раните потече кръв, но това не разтревожи особено противниците. Те продължиха да се дебнат, изчаквайки удобния момент за нападение. Ролф връхлетя пръв и улучи бедрото на Моркар. Саксонецът отговори със светкавичен удар, който принуди Ролф да се отбранява; норманинът направи няколко крачки назад, престори се, че се препъва, размаха меча и безмилостно подгони противника си.
На полянката се чуваха само дрънченето на желязото и пъшкането на биещите се. И двамата бяха облени в пот, ризите бяха залепнали за мускулестите гърбове. Кръвта капеше в окото на Ролф и го затрудняваше, но той не посегна да я изтрие. Постепенно силите им отслабнаха. Движенията им станаха по-бавни и тромави. Моркар нападна, Ролф отрази удара. Очевидно бяха равностойни противници.
Сейдри наблюдаваше двубоя със затаен дъх. Ужасът я сковаваше. Не можеше да се намеси, защото това би означавало сигурна смърт за Моркар. Брат й трябваше да победи, за да избяга. Ала норманинът напрегна и последните си сили и доби превъзходство.
Кракът на Моркар се заплете в едно коренище. Той се олюля и норманското острие се устреми безмилостно към сърцето му. Сейдри изпищя като безумна, обзета от смъртен страх. Моркар се отпусна на едно коляно и тялото му се скова. Острието на вражеския меч се опря в гърдите му, но не го прониза.
— Защо се бавите, норманино? — попита глухо Моркар, който все още стискаше меча в ръката си, но позицията му беше твърде неудобна, за да нанесе удар. Това щеше да означава неминуема гибел. — Аз не се боя от смъртта.
— Пуснете меча си, саксонецо — заповяда дрезгаво Ролф. — Пуснете го или ще удари последният ви час.
— Не! — изпищя отчаяно Сейдри и се втурна към брат си. — Моля ви, господарю, не го убивайте!
Ролф не я удостои с внимание.
— Пуснете меча, ако ви е мил животът. Иначе ще ви пронижа.
Моркар срещна безстрашно погледа му.
— Моля те, предай се! — изплака Сейдри. — Моля те, Моркар, моля те!
Моркар отпусна меча си.
Ролф го изрита с крак по-далече от ръката му, без да сваля острието от гърдите на противника. Натисна по-силно с меча си и Моркар падна на колене.
— В името на крал Уилям — обяви тържествено норманинът, — вие сте мой пленник.
Сейдри стоеше точно зад Ролф. Сега беше моментът да се намеси! Без да се замисля, тя се наведе и сграбчи най-близкия камък, готова да го стовари върху главата на норманина.
Ролф се обърна светкавично, сграбчи я грубо за китката и едва не й счупи костите. Камъкът падна от изтръпналите пръсти и норманинът я блъсна грубо на земята. Моркар скочи, но преди да е успял да стигне до меча си, победителят отново го държеше в шах с оръжието си. Двамата мъже се погледнаха втренчено. Точно в този миг пристигнаха петима рицари, водени от Гай, очевидно алармирани от пронизителните викове на Сейдри.
Ролф се усмихна ледено, без да сваля поглед от саксонеца.
— Хвърлете го в подземието, Гай — заповяда той и добави по-тихо, без да поглежда към коленичилата Сейдри: — С нея ще се занимая по-късно.
20
Гай отведе Сейдри в къщата и двамата влязоха в голямата зала. Алис, която играеше с двете си рунтави кученца, вдигна учудено глава. Гай се обърна към Сейдри:
— Чакайте го тук.
Сейдри сведе поглед. Сърцето й беше пълно с отчаяние. Моркар беше хвърлен в подземието зад къщата. Освен това беше ранен. Някой трябваше да се погрижи за раните му. А тя беше длъжна да му помогне да избяга!
Алис, която милваше копринената козина на кученцето си, попита пронизително:
— Какво става тук? Защо моят господар е пожелал да го чакаш?
— Появи се Моркар, Алис — отговори беззвучно Сейдри. — Норманинът го взе в плен.
Алис пое шумно въздух.
— Ами Едуин?
Сейдри хвърли мрачен поглед към Гай.
— В този момент Едуин препуска към Елфгар начело на сто воини, за да прогони норманина в морето!
Ролф влезе в залата със звънтящи шпори. Лицето му беше напрегнато, очите искряха.
— Разкажи ми повече, скъпа — проговори учтиво той.
Сейдри се извърна рязко.
— Нали ме чухте!
— Вярно ли е това? — изкрещя Алис и закърши ръце.
Сейдри се обърна към нея.
— Как не те е срам! Единственото, което те притеснява, е, че връщането на братята ни би могло да осуети сватбата ти. Винаги ли мислиш само за себе си?
— За кого другиго да мисля, Сейдри? Може би за теб? Ти, която мърсуваш с годеника ми! Да не мислиш, че не знам? Ти искаш да попречиш на сватбата ни само защото го искаш за себе си. Не заради Едуин!
