под мечовете на врага.
— Никога вече! — изгърмя Уилям. — Тези саксонски предатели ще увиснат на бесилката даже това да е последното, което ще направя в живота си! — Той се обърна рязко към Ролф: — Вашето място е в Йорк! — разпореди енергично той.
Ролф не позволи на присъстващите да забележат стъписването му. Какво щеше да стане с имотите в Съсекс и Кент, които му бяха присъдени след битката при Хейстингс за проявената смелост и вярната служба? Като четвърти и последен син на стария граф Дьо Варен той беше постъпил като наемник при Уилям — единствения му шанс да завоюва слава и земя. Титлата на граф Дьо Варен и всички земи в Нормандия наследи първородният син Жан. Вторият брат стана свещеник. Третият, Уилям, стана собственик на няколко малки имения в Нормандия, но също последва Завоевателя в Англия. След Хейстингс кралят го дари с Лейвс, а Ролф получи Брамбър, Монтгомъри — Арундел, Одо — Дувър, Уилям Фрицосбърн стана собственик на остров Уайт. Шепата верни васали наложи новия ред в графствата Съсекс и Кент. През тази година Ролф не се върна в Нормандия, защото имаше достатъчно работа по укрепването на границите си. За първи път във вече двадесет и осемгодишния си живот той разполагаше със собствена земя и можеше да подсигури бъдещия си син с наследство. Като всички васали, последвали Уилям в Англия — все едно дали от чувство за дълг, или от жажда за богатство, — той знаеше, че тази страна предлага почти неограничени възможности.
— Ще предам Брамбър в ръцете на Брейс — продължи Уилям. Ролф запази равнодушното си изражение.
Уилям се опита да се усмихне.
— На вас ще предоставя длъжността кастелан на новата крепост, която ще построите в Йорк.
Ролф стисна здраво зъби, за да не извика. Усмивката на краля се задълбочи.
— Ще ви дам и Елфгар.
Роджър Монтгомъри не можа да удържи учудения си вик.
Ролф се усмихна. Елфгар беше огромно имение, а когато станеше кастелан на Йорк, той щеше да бъде един от най-могъщите лордове в Северна Англия. Досега Елфгар беше притежание на граф Едуин от Мерсия, което означаваше, че двамата саксонски бунтовници ще бъдат лишени от цялото си имущество. Ролф беше наясно, че новите му земи имаха нужда от защита, че никак нямаше да му бъде лесно да ги опази; въпреки това изпита бурна радост от наградата.
— Границите ви не са установени. Можете да ги продължите на север, колкото ви харесва — прибави благосклонно Уилям. — И за да закръглим дарението, ще получите за съпруга Алис, сестрата на бунтовниците. В момента тя е единствената наследница на семейното богатство.
Ролф се ухили. Това откриваше неподозирани възможности! Освен всичко друго му даваха и сестрата, която щеше да затвърди положението му.
— Умен ход — похвали брат си Одо. — Задачата ви няма да бъде лесна, Ролф. Трябва да задържите граничните области и да не допускате нови бунтове. Но мисля, че именно вие сте подходящият човек за тази трудна работа.
— Да, с Ролф на север и с Роджър на уелската граница — дадох Шрюсбъри на Роджър — поясни Уилям, — аз храня сериозни надежди, че ще сложим край на саксонските въстания.
Ролф се отпусна на колене пред господаря си.
— Благодаря ви, месир.
Уилям отново се усмихна.
— Станете, Ролф. Знам, че ви наричат Безмилостния. Донесете ми главите на Едуин и Моркар, и ще ви дам Дърхам.
Сега вече всички присъстващи зяпнаха смаяно. Ролф се съмняваше, че кралят ще удържи на думата си. Ако получеше и Дърхам, властта му щеше да стане равна на кралската, а Уилям не беше толкова глупав да го допусне.
След няколко дни Ролф потегли към Елфгар, за да поиска земите и невестата си, и се сблъска с бунтовниците. Сега пък бъдещата му съпруга се оказа шпионка на саксонците и на всичкото отгоре я смятаха за вещица. Ролф едва не се засмя с глас. Той не беше суеверен. Повечето така наречени вещици бяха лъжкини и лековерните селяци лесно се хващаха на въдицата им. Вещица ли? Тя не беше вещица, беше жена от плът и кръв. Даже да беше магьосница, на първо място беше жена.
Като я гледаше, беше готов да повярва, че е способна да шпионира в полза на братята си. Тази мисъл го разгневи. Беше на път да поеме новите си владения, и то като чужденец и натрапник, заобиколен от врагове. Моркар и Едуин бяха още живи, скрити в непроходимите мочурища. Братята нямаше да останат бездейни и да гледат как норманинът завладява земите им. Те щяха да се бият за Елфгар, за бащиното си наследство. Двамата бунтовници бяха извънредно опасни противници. Ролф съзнаваше, че му предстои тежка и продължителна борба, но беше убеден, че ще спечели; ненапразно го наричаха Ролф Безмилостния. Досега беше излизал от всяка битка като победител. Щеше да победи и тази жена, определена да му стане съпруга, и да завладее Елфгар.
Но първо трябваше да я опитоми, защото, неопитомена, тя щеше да бъде болезнен трън в плътта му. Незнайно защо, мисълта, че трябва да опитоми невестата си, му хареса. Отново усети как похотта нахлу в слабините му. Мястото й беше до него, задачата й беше да му служи, да удовлетворява потребностите му. Мястото й беше в дома му, в леглото му. Тя щеше да се научи, може би не бързо, но щеше да се научи да му угажда. Тя не знаеше, че кралят я е определил за съпруга на новия господар на Елфгар. Вероятно тази новина щеше да я шокира. Но трябваше да преодолее шока. По-интересно беше как щеше да реагира на новината, че Ролф дьо Варен е новият господар на бащините и земи. Той си представяше живо реакцията й. Малката саксонка щеше да запламти от гняв.
Тя беше негова годеница — но и негов враг.
Никога не биваше да забравя това.
4
Алис бе осъдена да се ожени за норманина.
Сейдри се разхождаше възбудено в тясната палатка. Какво означаваше това? Как можа да се случи? Тя се опасяваше от най-лошото. Ако Уилям наистина бе обещал сестра й Алис на този норманин… Леденостуден ужас пролази в стомаха й. Къде бяха братята й? Защо не й пращаха вест? След тежкото поражение при Йорк преди една седмица не се знаеше дори дали са останали живи.
Тя отказваше да мисли най-лошото.
Може би норманският натрапник и братята й отново бяха сключили примирие. Както преди една година. Тогава Уилям бе простил на бунтовниците; Едуин и Моркар повторно бяха положили клетва за вярност. Може би Едуин бе обещал Алис на норманския военачалник и срещу това бе получил норманска годеница.
Сейдри се надяваше пламенно обстоятелствата да са именно такива. Защото другата възможност беше толкова страшна, че тя не смееше дори да си я представи: конфискация на имуществото… смърт…
Тя си представи Алис редом с норманина в селската черква. Той: златнорус, едър и силен, широкоплещест великан, а тя крехка и тъмна. За съжаление между двете сестри не съществуваха добри отношения. Въпреки това Сейдри не можеше да се примири с мисълта, че Алис ще бъде обвързана с норманина. Този брак беше противоестествен. В главата й изникна неканеният спомен как норманинът беше мушнал ръка между бедрата й. Тя тръсна гневно глава и се опита да го прогони, за да си представи сестра си в същата ситуация с него.
Венчавката още не се беше състояла. И макар че Алис копнееше отчаяно за съпруг, откакто годеникът й Едуард падна при Хейстингс, Сейдри щеше да направи всичко възможно да предотврати този брак. Тя не можеше да допусне малката й сестра да застане пред олтара с този груб и нагъл тип, с техния смъртен враг.
Сейдри продължи неспокойната си разходка. Палатката беше от животински кожи, опънати между отрязани млади дървета; на входа също бе спуснато платно от кожа. Имаше достатъчно място за постеля от кожи и одеяла, и от трите страни оставаха по няколко свободни стъпки. Това беше неговата палатка,
