— Какво има?
— Трябва да идете при сестра си.
Алис седна в леглото и го погледна смаяно.
— Какво искате от мен?
— Идете при сестра си. Събудете я. Има кошмар. И проверете дали има болки. Хайде, какво чакате?
Алис смръщи чело. Стана, без да каже дума, и потърси шала си. Ролф запали свещ и я последва на чардака до вратата на стаичката. Алис отиде до леглото на сестра си и я раздруса също така грубо, както той я бе събудил.
— По-внимателно — изръмжа зад нея той. — Не виждате ли, че има болки!
Алис прехапа устни и преглътна резкия си отговор.
— Сейдри, събуди се. Събуди се веднага.
Сейдри чу смеха на Алис и се скова в очакване на следващия удар с камшика. Болките бяха непоносими, но тя не искаше да пищи; нямаше право да покаже слабост пред норманина. Плачеше, защото съзнаваше, че няма да издържи на страшните болки. Виждаше го пред себе си, горд и красив, и предателското й сърце копнееше той да я утеши и да я отнесе далече от мястото на ужаса. Не, изкрещя някой в съня й. Той е твой враг, той е, който ти причинява тези болки. Но тя не се вслуша в този глас. В объркания й кошмар Ролф беше нейният спасител. Странно, но тя знаеше как ще свърши сънят: той ще я вземе в обятията си и ще я отнесе някъде далече. Тогава болките щяха да престанат. Единственото й желание беше той да побърза, за да сложи край на мъчението.
— Ролф, моля те — изкрещя тя. — Моля те, Ролф!
— Събуди се, Сейдри — заповяда сърдито Алис.
При първия писък на Сейдри Ролф се сгърчи като от удар. Никога досега не го беше наричала по име. Нервите му се опънаха. И тогава тя изкрещя името му още веднъж. Той се озова с два скока до леглото и, наведе се над нея, сложи ръка на рамото й. Не обърна никакво внимание на Алис, която изхъмка презрително и се изправи. Падна на колене до леглото и прошепна дрезгаво до лицето на спящата:
— Събуди се, Сейдри, събуди се.
Ръката му се плъзна към тила й, помилва го нежно. Тя хленчеше и стенеше. Той не можеше да разбере дали продължава да спи, когато се премести по-близо и се сгуши в него. Ръката му сама се мушна под гърба й и я притисна към силното му тяло.
— Събуди се — помоли я той и топлият му дъх помилва челото й. В мислите си шепнеше утешителни думи, копнееше да изпие с целувки сълзите от лицето й. Едновременно с това осъзнаваше болезнено присъствието на съпругата си, която упорито не искаше да излезе от стаята. Да върви по дяволите тази фурия!
Топлите длани на Сейдри опипаха голите му гърди и се вкопчиха в раменете му. Лицето й се допря до неговото, сълзите й намокриха кожата му. Ролф я притисна нежно до себе си и се почувства щастлив, както никога досега.
Забрави Алис. Целуна косата на Сейдри, залюля я като бебе.
— Прости ми — помоли дрезгаво той, докато разумът му смаяно регистрира, че молеше една жена за прошка. Никого досега не беше молил да му прости, камо ли пък жена. Но в тази тъмна нощ разумът и законите бяха загубили силата си. Най-после усети момента, в който Сейдри се събуди окончателно.
Тя се раздвижи неспокойно, после затихна в прегръдката му. Ресниците й затрепериха до гърдите му като пеперудени крилца. Ролф разбра какво ще последва, стегна прегръдката си, притисна главата й към гърдите си. Престана да диша. Сейдри също не смееше да си поеме дъх.
Той усещаше колко е несръчен, тромав и глупав, но нямаше сили да се отдели от нея. Едновременно с това чувството за щастие, което го бе пронизало преди минути, се засили дотолкова, че му се зави свят. Беше преживял десетки победи, но никога не беше усещал тази блажена замаяност. Тя не се бранеше срещу него, притискаше се към гърдите му, издаваше тихи въздишки. Той отново я залюля нежно като бебе. Нямаха нужда от думи, от обяснения. А после чу равномерното й дишане и разбра, че тя отново беше заспала дълбоко и спокойно.
В гърдите му се надигна разочарование.
— Това е отвратително — проговори зад гърба му Алис.
Дали Сейдри е спала през цялото време? — запита се почти плахо мъжът. Но за какво беше този глупав въпрос? Той бе повярвал, че тя не се брани срещу прегръдката му, и тази мисъл бе замаяла главата му като тежко вино. Остави я внимателно на възглавницата, стана и се обърна към Алис. Гласът му прозвуча ледено:
— Ако я бяхте утешили, както подобава на сестра и жена, нямаше да се наложи да се намеся.
Очите на Алис се напълниха с гневни сълзи.
— Вие ме засрамвате пред подчинените ми!
— Не съм ви засрамил.
— А нима не ме унижавате, като вземате сестра ми за любовница?
— Тя не ми е любовница, Алис — отговори предупредително Ролф, хвана ръката й и я изведе в коридора. Щом влязоха в брачните покои, я стисна по-силно и я обърна към себе си. — Но е време да ви обясня нещо. Вие сте моя съпруга и аз ще се отнасям към вас с дължимото уважение. Но ако още веднъж посмеете да заговорите за отношенията ми с друга жена, ще заповядам да ви затворят. Аз съм мъж и смятам да се ползвам от всички права на мъжете. Права, които изобщо не ви засягат. Мога да имам всяка жена, която пожелая. Щом ви казвам, че Сейдри не ми е любовница, не смейте да ме наричате лъжец. Никога. Ясен ли съм?
— Да — отговори с вдигната глава Алис. — Позволете да кажа само още една дума.
Ролф пусна ръката й и кимна. Мислите му се върнаха в стаичката на чардака.
— Нямам нищо против да имате и други жени — заговори гордо Алис. — Даже ще се радвам, ако се забавлявате с тях. Аз съм благородна дама и предпочитам да бъда пощадена от досадното мъжко внимание. Никога не съм имала намерение да ви обвинявам в лъжа. Но като виждам как сестра ми ви се умилква и ви изкушава…
— Достатъчно. Темата е приключена. Аз отивам да спя, а вие правете, каквото искате.
Той й обърна гръб и се запъти към леглото. Мина доста време, преди Алис да го последва.
28
— Къде отивате, милорд?
— В Йорк.
Алис се постара да скрие учудването си. Ролф даваше нареждания на васала си, който оставаше да управлява Елфгар и воините му. Гай кимна и излезе от покоите на господаря. Ролф събра в една кожена торба дрехи за смяна, наметка от ръждивочервено кадифе със синя подплата и предаде торбата на пажа си. За пътя беше сложил черната си наметка. Брошката й беше украсена с огромен, обкован в злато, топаз. В този ранен утринен час беше доста хладно.
— Колко време ще останете там? — попита Алис, която беше много зарадвана от заминаването му. Така нямаше да се тревожи, че той ще си възвърне доброто настроение и ще пожелае да консумира брака им. Нямаше да се ядосва на високомерието и грубите му маниери. Свобода! Искаше й се да пее от радост.
— Не по-дълго от необходимото — гласеше резкият отговор. — Най много четиринадесет дни. Ако ме задържат, ще ви уведомя.
Алис кимна. Не посмя да го попита за причината за пътуването. Щом той не намираше за нужно да й я съобщи, тя нямаше да си отваря устата.
Ролф се запъти с енергични крачки към вратата, наметката се развя, шпорите издрънчаха. Ръката му почиваше върху дръжката на меча. Гордата войнствена походка й напомни за баща й и братята й. От една страна, тя не харесваше начина, по който съпругът й ограничаваше личната й свобода и високомерно я покровителстваше точно както правеха мъжете от семейството й. От друга страна обаче, беше й много приятно, че съпругът й е могъщ господар, защото това увеличаваше славата й като господарка на Елфгар. Един ден синовете й щяха да станат господари на тези земи. Обстоятелство, което й напомни, че беше длъжна да му роди наследник, за да запази мястото си като господарка на Елфгар.
