— Аз вярвам във вас — произнесе тя толкова тихо, та Ролф помисли, че не е чул правилно.
— Какво каза?
— Аз вярвам във вас — повтори тя и сведе поглед към нервно потръпващите си ръце.
Тя искаше той да я придружи на реката и да я наблюдава, докато се къпе? Думите й отекнаха в ушите му. Прелъстяване или капан?
— Искаш аз да те охранявам, докато се къпеш гола в реката?
— Нне, искам да кажа… да.
Той я хвана с два пръста за брадичката и вдигна главата й към лицето си.
— Каква игра играеш? — попита рязко той. Трябваше да се включи в играта, за да я изпита. Трябваше да отиде с нея на реката. Дали малката вещица щеше да посмее отново да извърши предателство?
— Това не е игра — отговори възмутено тя.
Така му се искаше да я придружи, да я наблюдава, докато се къпе, да я вземе… Не. Тя със сигурност беше замислила нещо.
— Да не би да искаш да ме прелъстиш? — изръмжа той и разхлаби хватката си.
— Нне.
— Желаеш ли ме, Сейдри? — попита с опасно мек глас той.
— Не! Да! Пуснете ме! — По бузите й потекоха сълзи.
— Кажи ми истината. Да или не?
— Оставете ме на мира, оставете ме на мира! — изкрещя сърдито тя.
Ролф я пусна. Сърцето биеше като чук в гърдите му. Тя премълчаваше нещо; без съмнение желанието не беше единственият мотив за действията й. Ролф изпита див гняв към хитростта, която вероятно се криеше зад поканата й.
— Върви! — произнесе дрезгаво той. — Върви да плуваш или не ходи, не ме е грижа.
Той и обърна гръб и се отдалечи. По-късно щеше да разпита пазача й как е минало къпането. Не, нямаше да позволи на вещицата да го примами в капан.
Сейдри преглътна сълзите си и се обърна към Уилфрид, който вървеше на две крачки след нея. Отпусна се в сянката на едно ябълково дърво и се опита да се овладее. Планът й беше глупав, осъден на неуспех от самото начало. Тя беше най-несръчната изкусителка в целия свят. Чувстваше се унизена, обидена. Но… ако той наистина я желаеше, защо бе отказал да я придружи?
Денят беше горещ и задушен. Сейдри примигна към слънцето, без да обръща внимание на Уилфрид, който рееше поглед в далечината и се стараеше да не се обръща към нея. Тя мразеше норманина. Беше много ядосана на Едуин, който очакваше от нея да играе ролята на прелъстителка. Беше ядосана и на себе си, че се държа като последна глупачка.
Беше горещо, тя се потеше и кипеше от гняв. След като изкуството й на прелъстителка беше отказало, значи вече не се налагаше да играе роля и можеше спокойно да поплува в реката. А ако пазачът посмееше да я нападне, щеше да му разбие черепа с някой камък. Сейдри стана решително, прекоси овощната градина, но изведнъж спря и Уилфрид едва не я блъсна.
— Ще ида да плувам — обяви властно тя. — И ще остана на реката не само десет минути, а целия следобед. Ако посмееш да гледаш към мен или се опиташ да ме докоснеш, ще те прокълна. Ще прокълна и майка ти, баща ти и братята ти. Ще ти пратя чумата и ще умреш!
Уилфрид побледня и отстъпи крачка назад.
Беше толкова приятно да излее гнева си, макар че бедното момче с нищо не беше заслужило такова отношение. Тя продължи към реката, твърдо решена да се държи така, сякаш той не съществуваше. Нямаше да му позволи да й развали удоволствието.
И щеше да забрави, че първият й опит да прелъсти норманина бе претърпял провал.
36
Трябваше да си изясни нещата. След вечеря Ролф отиде право при Уилфрид.
— Ходихте ли на реката?
— Да — отговори младият войник. — Не съм я докоснал, милорд.
— Не се съмнявам — отговори успокоително Ролф. Значи Сейдри наистина е искала да се окъпе? Искала е да поплува, да се позабавлява — и е проявила доверие към него, като го е поканила да я охранява. Ролф изпита безкрайно облекчение, но дори то не беше в състояние да прогони напълно подозренията му. Извърна се и погледна към Сейдри. Тя се хранеше с апетит. Прясно измитата коса беше сплетена на дебела плитка.
Можеше ли да й има доверие?
На следващия ден точно когато рицарите се упражняваха на площадката, а Ролф наблюдаваше двубоите, Уилфрид пристигна тичешком. Мъжете всеки ден мятаха копия и се учеха да отбиват удари с щитовете, хвърляха чук и въртяха меч. При вида на Уилфрид Ролф се обезпокои. Защо беше напуснал поста си?
— Какво се е случило? — извика насреща му той, опасявайки се, че Сейдри е извършила поредната глупост. Сърцето му заби ускорено. Това момиче беше непредвидимо!
Уилфрид дишаше тежко от бързото тичане.
— Пак отиде на реката. Не ви е помолила за позволение и аз й обясних, че не може така, но тя не пожела да ме послуша. Изсмя ми се в лицето, нарече ме жалък глупак. Какво да правя?
— Не бива да я изпускаш от очи нито за миг — укори го строго Ролф. — Това е заповед, Уилфрид. Върни се веднага при нея.
Той се ядоса ужасно, че момъкът я бе оставил сама. Утре щеше да го накаже за този пропуск. Никой от хората му нямаше право да занемарява задълженията си. Най-добре да го прати да чисти оборите или да му послужи известно време като паж. Уилфрид се обърна и хукна да бяга. Ролф го проследи и запомни мястото, където влезе в гората.
Не можеше да съсредоточи вниманието си върху бойните упражнения. Погледът му отново и отново се връщаше на мястото, където Уилфрид бе изчезнал между дърветата. Някъде там беше вирчето, където се къпеше Сейдри. Не, със сигурност не беше капан. Тя не е имала намерение да извърши предателства. Колкото и невероятно да звучеше, тя действително е искала да се окъпе в реката, нищо повече. Дали се къпеше гола? Ролф си представи съвършената й фигура и пропусна да види как Белтен атакува яростно Гай, изби копието от ръката му и нададе тържествуващ вик.
— Ако не се защитаваш по-добре — скара му се Ролф, — главата ти скоро ще бъде набучена на копието на някой саксонец.
Гай сведе глава и лицето му потъмня. Ролф отново се разсея и пропусна новото нападение и сблъсъка на копията. Погледът му беше привлечен като с магия към гората, където неговата нимфа лудуваше във водата. Той изръмжа гневно и вдигна копието си. Гай и Белтен приключиха втория сблъсък. Този път никой не загуби копието си.
— Белтен! — извика предизвикателно Ролф, нахлупи шлема си и посегна към тежкия щит. Рицарят се приготви за нападение. Гай насочи коня си към края на турнирната площадка. Белтен препусна към господаря си в див галоп, Ролф пришпори бойния си жребец и полетя като вихър срещу нападателя. Усещаше могъщия гръб на животното между бедрата си, следеше с мрачно удоволствие как земята летеше под копитата му и знаеше, че в този миг и Белтен изпитва същото опиянение от бързата езда. Копието му се удари в оръжието на противника, който имаше намерение да пробие щита му, но улучи само края му. Ролф обърна рязко коня си и нападна светкавично, преди Белтен да е успял да се овладее. Този път устремът му беше толкова мощен, че Белтен се строполи от седлото. Рицарите избухнаха в ликуващи викове. Ролф се намести по-удобно на седлото и изпъшка. Погледът му отново отлетя към гората. След това се обърна към Гай. — Ти си наред.
Ролф предизвика поне една дузина рицари на двубой един след друг и хвърли поне половината от тях от седлата, строши копието на Роджър и щита на Бю. Чарлз си изкълчи глезена при падането от коня. Мъжете престанаха да ликуват. Ролф често се включваше в упражненията на рицарите си; това дори се очакваше. Необичайното беше, че днес водачът им се биеше като обезумял, изправи срещу себе си дузина от хората си
