— Толкова ме беше страх…
Ръката му помилва косата й.
— Знам.
Сухо хълцане се изтръгна от гърлото й.
— Молих се — прошепна тя. — Молих се да дойдеш.
Ролф я прегърна нежно.
— И аз дойдох. Дойдох, но не навреме, и безкрайно съжалявам затова. — Тя се притисна към него. В този миг на вратата се почука.
Три слугини внесоха ведро с гореща вода, напълниха дървената вана и излязоха. Ролф седна до Сейдри и й помогна да се изправи. Трябваше да я съблече. Когато откопча колана й, тя не се възпротиви.
— След банята ще се почувстваш още по-добре — обеща й той.
После я изправи на крака. Тя беше толкова слаба, че едва се задържа и трябваше да се опре на раменете му. Той свали мръсната рокля, после и ризата. Избягваше да гледа голото й тяло, тясната талия, пълните гърди, закръглените хълбоци, женствеността й. Отнесе я до ваната и я положи внимателно във водата. Сейдри въздъхна и затвори очи.
Ролф коленичи до нея. Тя се облегна назад, потопи се цялата във водата и бавно се изправи. След това се обърна към него и го погледна в очите.
Водата не скриваше напълно съвършено оформените й гърди и Ролф видя как зърната й щръкнаха. Той усети, че ей сега ще загуби самообладание. Болката в слабините беше непоносима и той копнееше да намери облекчение в нея. Ала погледът й все още беше тъмен и мътен. Ужасът, преживян в черното подземие, не можеше да бъде преодолян толкова бързо. В същото време очите й грееха от детско доверие. Той й подаде парче сапун и ръката му потрепери.
— Толкова съм уморена — прошепна тя и затвори очи. — Утре…
Ролф изми косата й. Дори не му хрумна да повика слугиня. После сапуниса ръцете и краката й, само там, където бяха покрити с мръсни корички. Когато вдигна изранените й ръце, тя изплака тихо. Когато я натри със сапуна, заплака, без да се противи. Ролф не посмя да докосне остатъка от тялото й. Тя му се доверяваше, но той съзнаваше, че не може да има вяра на волята си.
Той я уви в чисти кърпи и я отнесе до леглото. Положи я върху чаршафа и тя помоли с дрезгав, глас:
— Не ме оставяй сама.
— Няма да те оставя — обеща той.
— Дръж ме здраво.
Ролф се поколеба, после полегна до нея. И преди да е протегнал ръце към нея, тя се премести към него и се сгуши на гърдите му. В следващия момент беше заспала.
Ала Ролф не можа да заспи.
46
Когато Сейдри заспа спокойно и дълбоко в леглото му, свита на кълбо като дете, Ролф стана и излезе.
Прекоси с решителни крачки коридора и блъсна вратата към чардака с такава ярост, че тя се удари в стената. Алис, която си беше легнала, скочи и го погледна с разширени от ужас очи.
Без да се колебае, той вдигна ръка и й зашлеви силна плесница. Алис нададе остър вик и падна на възглавницата. Той беше вложил в удара си само толкова сила, колкото лицето й да се подуе, но не й да й счупи челюстта. Съпругата му изплака и пропълзя към края на леглото. Той застана пред нея, лъхтейки от гняв.
— Омразата към Сейдри те заслепява и този път отиде твърде далече, Алис. От днес нататък си затворена в тази стая и ти е забранено да я напускаш. При никакви обстоятелства. Разбра ли ме?
Тя седна на крайчеца на леглото и втренчи поглед в него; малките й гърди се вдигаха и спускаха.
— Разбра ли ме? — изскърца със зъби той.
Алис отвори уста.
— Милорд — прошепна тя и гласът й беше потъмнял от страст. Погледът й се впи в устата му, после се устреми към слабините. — Милорд — повтори задъхано тя и от гърдите й се изтръгна накъсан сладостен стон.
Ролф си припомни как го бе умолявала да я набучи на кол, да я прониже. Задави го отвращение. Обърна се рязко и чу как тя се втурна след него, скочи на гърба му и се притисна към коравата плът. Той я отърси от себе си като ненужна вещ. Тя падна на пода и отново простена. Грубостта му не я уплаши, а увеличи възбудата и опиянението й. Ролф затръшна вратата зад гърба си.
Той хвърли бърз поглед в стаята си, за да се увери, че Сейдри спи дълбоко и без кошмари. Постоя малко над нея и сърцето му отново преля от нежност и съчувствие. Трябваше да стисне здраво зъби, за да свърши онова, което си бе наумил.
В голямата зала бяха само Гай, Белтен й Ателстън. Саксонецът единствен се осведоми за състоянието на Сейдри, но Ролф забеляза, че Белтен е угрижен, докато Гай изглеждаше напълно безразличен.
— Мисля, че ще се възстанови бързо — отговори той на Ателстън и удостои съпруга на Сейдри с хладен поглед. — Ти не си ли загрижен за състоянието на жена си?
Гай избягна погледа му.
— Но разбира се.
— Тя спи в леглото ми.
Гай не реагира.
Ролф беше неспособен да скрие недоволството си.
— Искаш ли да я събудиш и да я отнесеш в стаята ви? Ако не, по-добре е да остане там, където е. Аз ще прекарам нощта на някой от наровете в залата.
Гай пристъпваше смутено от крак на крак.
— Не искам да ви създавам неудобства, милорд.
— Всичко е наред — отговори остро Ролф. — Добре, значи Сейдри остава тук. — Той махна на Гай да си върви и се обърна към Белтен.
Рицарят се отпусна на едно коляно, извади меча си от ножницата и го постави в краката на Ролф.
— Аз съм на ваше разположение, милорд — проговори с твърд глас той.
— Прибери си меча — изръмжа Ролф. — Ако не бях видял искреното съжаление в очите ти, щях да те уволня от служба. Подземието не е място за дама. Но ще ти простя, тъй като не си знаел какво може да се случи. Не си можел да знаеш, че тя изпитва смъртен страх от затвора. Вдигни меча си, изправи се и се учи от грешките си.
Белтен се изправи и се поклони дълбоко.
— Благодаря ви за снизходителността, милорд.
Ролф го освободи с властен жест. Белтен дори не подозираше, че само преди няколко часа беше на косъм от смъртта — щеше да има честта да загине лично от ръката на господаря си. Ролф остана сам с Ателстън.
— Бих ви посъветвал да изпратите Сейдри в Дъмстънбъроу веднага щом оздравее, милорд.
Ролф се обърна гневно към стария саксонец.
— Положението започва да става непоносимо! Гай не ревнува, и това е във ваша изгода. Той ви се доверява сляпо, което е още по-голямо предимство за вас, иначе бихте загубили един смел рицар и верен боен другар.
— Да не мислиш, че не знам? Какво те е грижа за моите дела?
— Вие сте почтен човек и добър военачалник — отговори спокойно Ателстън. — Съжалявам, че дойдохте при нас сред бъркотията на войната, а не в мирно време.
— Тези размишления са за глупаци и поети.
— Изпратете Сейдри и съпруга й в Дъмстънбъроу — настоя невъзмутимо Ателстън. — Ако загубите най- добрия си човек заради нея, ще я намразите.
— Аз съм Ролф дьо Варен — отговори високомерно норманинът. — Аз съм Ролф Безмилостният, най-
