— Да, разбира се. Но аз съм четвърти син, най-малкият — обясни търпеливо той. — Присъединих се към Уилям, защото единствено той можеше да ми дари собствена земя, която да предам на синовете си. Така върви светът. В Нормандия нямаше и няма нищо за мен. Съдбата ми е тук. В Елфгар.
Сейдри се изправи.
— Това е несправедливо. — Очите й потъмняха.
— Няма да се карам с теб.
— Аз също — отговори успокоено тя.
— Гърдите ти са прекрасни, знаеш ли?
— Да, и други са ми го казвали.
Ръката му спря да милва нежната плът.
— Кой?
Сейдри избухна в смях.
— Исках само да видя как ще реагираш. Никой, милорд.
— Гай не ти ли казва колко си красива?
Сейдри се поколеба, извърна лице настрана. Не знаеше дали да му каже истината.
— Сейдри? — В гласа му имаше недвусмислено предупреждение.
Тя го погледна открито.
— Гай никога не е виждал гърдите ми.
Ролф я погледна слисано.
— Не ти вярвам. Да не би да спи с теб в пълен мрак? Или те взема, когато си с риза? — Той се надигна. Очите му искряха от ревност.
— Гай не спи с мен.
— Какво каза?
— Гай не ме е докосвал. Той се страхува от мен, защото съм вещица и не иска да се забърква със сатаната. Той ми е съпруг, но задоволява страстта си с други жени. Имаме уговорка, която задоволява и двамата.
Ролф не можеше да повярва на ушите си. Сграбчи раменете й и я разтърси.
— Истината ли казваш?
— Да — отговори спокойно тя.
— И не е спал с теб нито веднъж?
— Не.
Ролф я притисна към себе си и я зацелува с дива страст. В началото тя се опита да се освободи от прегръдката, опря ръце в гърдите му и захленчи жално, когато той я притисна към таблата на леглото. Натискът веднага отслабна, устата му стана мека и нежна.
— Не искам да се бориш с мен — прошепна дрезгаво той. — Ти ми принадлежиш, Сейдри. Ти си само моя.
Той я зацелува отново и силното едро тяло се разтрепери. Тъкмо това противоречие, нежността, чувствените докосвания на устните, макар че желанието му бликаше на могъщи вълни, накара нещо да покълне и разцъфти в сърцето на Сейдри, нещо, което беше много повече от физическа страст. Тя се вкопчи в него и отговори на целувката с нежна отдаденост. Той разтвори краката й и проникна внимателно в утробата й. Сейдри беше влажна и готова за него. Само след секунди двамата застенаха задавено и се понесоха на вълните на страстта. И този път експлозията дойде едновременно, замайващо силна, и остави след себе си удовлетворение и нежност.
Ролф я прегърна като някаква скъпоценност.
— Ти ми принадлежиш, Сейдри. Съзнаваш ли го?
Тя вдигна очи към него. Синият поглед беше изпълнен с решителност и дързост. Очите му блестяха като диаманти.
— Разбра ли ме?
Тонът му я уплаши.
— Но аз съм съпруга на Гай.
— Никой няма право да те докосва — заяви той. — Аз ще се погрижа за Гай. — Погледът му беше пронизващ. — Предупреждавам те сериозно, Сейдри. И се радвам, че изпитваш страх. Ако някой мъж се осмели да те докосне, собственоръчно ще му отсека ръцете с меча си. Разбра ли ме?
Тя кимна, останала без дъх и трепереща.
— А ако някой посмее да те вземе в леглото си, ще го убия — а ти ще стоиш и ще гледаш. Разбра ли ме?
— Да.
— Добре. — Усмивката му беше студена. — Аз не деля е никого онова, което ми принадлежи. От днес нататък ти си моя.
Тя бе уплашена и блажена едновременно. Докосна меко бузата му и коравият искрящ поглед на завоевателя стана мек и нежен.
— Аз не искам никой друг — прошепна нежно тя.
Очите му блеснаха.
— Истината ли казваш?
— Кълна ти се.
Той се усмихна топло.
— Ти ме направи мек като памук, Сейдри. Ще ми отнемеш мъжествеността.
— Няма нищо лошо в това, да се чувстваш щастлив, милорд. Мъжете също имат право на щастие.
— Така ли? И какво означава щастие? В живота на един воин няма място за такива чувства.
— Лъжеш се. — Показалецът й се плъзна леко по бузата му. — В сърцето на един силен мъж има място за всички чувства.
— Мъжът, който се поддава на моментни настроения, престава да бъде мъж, Сейдри. Вече не е в състояние да дава всичко от себе си в битката.
— Но ти си щастлив с мен и въпреки това даваш всичко от себе си — засмя се дяволито тя. — Бих казала дори, че си превъзходен.
Топлият мелодичен смях я смая.
— Много добре знаеш, че не говоря за такова раздаване. — Той я притисна нежно към себе си.
— Толкова е приятно да чуя смеха ти — прошепна Сейдри и се сгуши в него.
Усмивката замръзна на устните му.
— Никога преди това не съм се смял с жена — обясни сериозно той.
Сейдри се усмихна.
— Наистина ли? Това ме ласкае. И много ми се иска пак да те разсмея.
— Аз пък си мисля за друго.
— Естествено. Ако зависи от теб, ще се поддаваш на едно-единствено моментно настроение, и то е свързано с онова, което е между краката ти.
— Можеш по всяко време да го усетиш, Сейдри. Най-добре още сега. — Той дръпна ръката й към плоския си корем, но тя успя да се освободи.
— Стига за тази нощ. Достатъчно си се поддавал на мимолетни настроения.
— Нали каза, че искаш да ме развеселиш? — ухили се той.
— Ще го направя. Искам да чуя отново чудесния ти смях — прошепна дяволито тя и започна да го гъделичка под мишниците.
Ролф блъсна ръцете й с добре изиграно недоволство. Сейдри се изсмя предизвикателно и атакува ребрата му. Той сграбчи китките й и вдигна ръцете й над главата.
— Не можеш да спечелиш — подразни я той.
— А пък аз си мисля, че вече спечелих, милорд — отговори нежно тя.
49
На вратата на обора Ролф спря и се вгледа в тъмното. Едва когато вдигна лампата над главата си, той я
