— Какво искаш? — изкрещя Алис.
Стана късен следобед, преди Сейдри да намери сгоден случай да се промъкне в стаята на сестра си. Тя затвори вратата и се облегна на рамката.
— Трябва да си поговорим, Алис.
— Пфу! Не искам да те видя, камо ли пък да разговарям с теб!
— Знам, че си ми ядосана, затова дойдох да ти обясня.
— Да ми обясниш? — Алис се изсмя злобно. — О, да, разбирам. Ти не можеш да устоиш на мъжествеността му, нали, Сейдри? Да не мислиш, че не знам каква наслада ти доставя? — Тя изпухтя презрително. Очите й плуваха в сълзи.
Сейдри видя Алис в обятията на норманина и я прониза болка. Тя преглътна мъчително.
— Той е ненаситен, не намираш ли и ти? — продължи с остър глас Алис. — Днес се върна малко преди разсъмване. Аз го чаках и се скарахме, но след това ме взе направо на пода.
Сейдри я погледна неразбиращо.
— Не ти вярвам — проговори беззвучно тя. Макар че онова, което й каза Алис, отговаряше напълно на характера му. Но нима той беше изпитал желание да се люби с жена си, след като беше прекарал цялата нощ в обятията й?
— Защо се учудваш? Да не мислиш, че е само твой? Ха! Би трябвало да знаеш, че този мъж не може да бъде верен само на една жена, камо ли пък на една курва!
Алис иска само да ме нарани, помисли си горчиво Сейдри. Въпреки това думите я пронизаха като остри ками. Тя скръсти ръце на гърдите си и се опита да се оправдае.
— Станах негова любовница по принуда — обясни тихо тя. — Ти знаеш, че никога не бих се отдала доброволно на мъжа, който отне Елфгар от нашите братя.
— Той… изнасили ли те? — попита Алис с любопитно святкащи очи.
Сейдри не можеше да лъже, но и не искаше да наранява повече сестра си. Затова се опита да не мисли за щастието, което преживяваше в обятията на норманина, да мисли само за първата нощ, за първия път, когато той я взе на пода.
— Да…
— Лъжкиня! — изграчи Алис. — Братът на Мери ви е наблюдавал в овощната градина — и това не е било изнасилване! Любили сте се като разгонени кучета! Лъжкиня!
Сейдри побледня. Значи ги бяха наблюдавали.
— Не знам какво е видял — прошепна смутено тя. — Може би… може би норманинът е бил с друга.
— Лъжкиня! Вещица! Лъжкиня! — изкрещя Алис и стисна ръце в юмруци. — Той ти доставя удоволствие, ти си курва като майка си, Сейдри. По нищо не се различаваш от нея… Мръсна курва!
— Това не е вярно — защити се Сейдри. — Едуин ми предложи да стана любовница на норманина! Направих го, за да бъда близо до него и да го наблюдавам. Не съм го сторила доброволно, така изискваше дългът ми!
Алис примигна неразбиращо. В стаята се възцари злокобна тишина. Алис започна да разбира и всяка частица на тялото й се напрегна. Сейдри се стресна. Не биваше да прави това признание.
— Значи ти спиш с него, за да го шпионираш? — попита дебнешком Алис.
— Не, не за да го шпионирам — измънка Сейдри. Трябваше да поправи грешката си. — Само за да открия какво възнамерява да прави. Има разлика. Норманинът никога не би ми поверил тайните си, той е умен мъж. — Думите избликваха като поток от устата й. Сърцето й биеше до пръсване. — Ти знаеш, че той никога не би ми доверил тайните си, Алис!
Сестра й беше изумена от чутото и едва скриваше възбудата си. Сейдри беше невероятна глупачка — защо й беше признала, че е шпионка? Тя използваше норманина, спеше с него, за да проникне в тайните му планове!
Сейдри много искаше да избяга.
— Не те моля за извинение — прошепна нещастно тя. — Но си мислех, че ти дължа обяснение. Той наистина ме взе насила, нямах друг избор.
Алис мълчеше, лицето й беше извърнато настрана. Когато Сейдри напусна бежешком стаята и блъсна вратата зад себе си, сестра й въодушевено запляска с ръце. Гореше от нетърпение да разкаже на съпруга си, че неговата курва е шпионка на братята си.
— Сейдри, трябва да си тръгвам.
Сейдри, която се беше сгушила на гърдите му, скочи уплашено. Двамата лежаха на сеното в плевнята, но утринната зора беше още далече.
— Какво? Толкова рано? Защо?
Ролф обхвана тежките й гърди.
— Не ми е приятно да те напусна — отговори той. — Но трябва. — Той я отмести настрана и стана. — На разсъмване тръгвам за Йорк.
— Отиваш в Йорк? — повтори слисано тя.
Ролф започна да се облича.
Връхлетя я буря от чувства и въпроси, съчетани с безкрайно разочарование.
— За колко време? Кога ще се върнеш?
Ролф беше облякъл панталона и жакета си и сега коленичи пред нея и взе лицето й между двете си ръце.
— Ще ти липсвам ли?
Тя потрепери.
— Много. Но има и друго. Дали… Гай ще се върне преди теб?
— Вероятно — отговори той и изтри сълзите й. — Не плачи, мила. След като се върна, ще си наваксаме.
Наистина ли плачеше? Защо вестта за заминаването му я бе разстроила така? След следобедната си среща с Алис тя беше объркана и дълбоко обезпокоена. Какво послание беше донесъл пратеникът? Защо Ролф трябваше да отиде в Йорк? Всъщност за нея беше добре дошло, че той заминаваше, след като тя бе сглупила да обясни на Алис причините, поради които му беше станала любовница. Сейдри се вкопчи отчаяно в ръцете му.
— Вземи ме със себе си — прошепна до устните му тя.
— Не мога. — Той понечи да стане, но тя не го пусна и трябваше да я изтегли със себе си.
Ролф беше облечен, Сейдри съвсем гола. Една свещ, грижливо поставена така, че да не причини пожар, хвърляше трепкащо сияние върху голотата й. Ролф я отдалечи малко от себе си, за да се възхити отново на златно блещукащите й гърди, плоския корем, къдравите кичурчета между краката и съвършено оформените бедра. Сейдри пристъпи към него, протегна се и помилва гърдите му със своите.
— Вземи ме със себе си — помоли тя. — Трябва да имаме повече време един за друг.
— Сейдри…
Ролф дишаше неравномерно. Възбудата от нежното й докосване нарастваше. Огънят в погледа му не й убягна. Тя се надигна на пръсти, вдигна едното си бедро на хълбока му, притисна слабините си към мъжествеността му и усети набъбването й.
— Ти ще заминеш и Гай ще се върне — заговори задъхано тя. — Той вече не се страхува от мен, сам ми го каза, но аз не посмях да ти разкажа. Разбрах го в нощта, преди да дойда при теб. Гай продължава да ме смята за вещица, но е убеден, че не съм в състояние да върша зло, а само лекувам хората. Това означава, че заплахите ми да го прокълна, ако поиска да се люби с мен, стават безсмислени. Мисля, че е въпрос само на време, преди да дойде в леглото ми. Знам, че ме желае — излъга в отчаянието си тя. — Когато се върне, ще поиска да спи с мен, ще ме насили! — Тя захълца сърцераздирателно. — Моля те, вземи ме със себе си! Искам да бъда с теб!
Ролф изруга и я стисна с такава сила, че тя изохка.
— Много бързо се научи да се възползваш от властта си над мен, малка вещице — процеди през зъби той. — Не мога да устоя на прекрасното ти тяло особено когато се притискаш към мен и трепериш така сладостно. Не мога да устоя на сълзите ти. И най-малко мога да понеса мисълта, че можеш да се любиш с
