В мига, в който се качиха на кабриолета, след като слязоха от Мисисипи Куин, Рейд загледа развеселено как Грейс се настанява на седалката срещу него. Той бе потупат мястото до себе си.
— Не искаш ли това място? — попита той с надежда в гласа.
Тя се усмихна, когато се досети какво означава тази нотка в гласа му.
— Благодаря ти, но и това е доста хубаво.
След няколко секунди тя вече спеше.
Бузите й бяха порозовели от слънцето, макар че бяха прекарали по-голямата част от късния следобед на закрито. Главата й се облягаше на гърба на седалката, точно на мястото, където той се съединяваше със страничната стена на кабриолета. Позата й изглеждаше доста неудобна. Кабриолетът навлезе в коловоза на пътя и Грейс се премести, без да се събужда. Рейд си свали сакото.
Сви го на нещо като възглавница, после коленичи пред нея й вдигна главата й с едрите си ръце. Очите й примигнаха и се отвориха. Тя започна да протестира.
— Шшт — прошепна той и пъхна дрехата под шията й. — По-добре ли е така?
Той се усмихна.
Тя му се усмихна сънено в отговор и затвори очи. Тя му отказа. Той си рече, че е трябвало да очаква подобен развой на нещата. Но, както й заяви, той беше търпелив или поне бе принуден да стане такъв към нея. А имаше твърдото намерение дочака тя да изрече заветната думичка, която той желаеше да чуе от нея. Но как да я убеди да приеме предложението му? Досега беше разчитал на логиката и разума и не бе постигнал успех, но винаги му оставаше в резерв способността да съблазнява.
Започна да се чувства виновен. Рейд знаеше, че трябва да я забрави. Знаеше, че се е държал като мерзавец. Грейс беше права — той е един егоист. Да, тя имаше нужда той да я защитава, нуждаеше се и от неговите пари, но беше една не особено млада и прекалено благопристойна стара мома. Длъжен бе да я остави на мира. Проблемът беше, че това не му се удаваше. Всъщност сега я желаеше повече от всеки друг път.
В никакъв случай няма да напусне Начез точно сега, не и докато Грейс е тук. Докато тя спеше, той реши да я наглежда отблизо занапред. Спомни си вика й за помощ този следобед и потръпна. Припомни си и какво му каза тя за шерифа. Усещаше с кожата си, че тепърва предстоят нови неприятности. Форд беше мръсник, и то отмъстителен. И ако Грейс се опита да промени положението, ще си изпати сериозно. Възможно бе и да я убият. Форд не беше добродушен. Едно е да организираш дамите в християнско дружество на въздържателите. Съвсем друго е да се опитваш да преобърнеш града с главата надолу, като предизвикваш всеобщо недоволство и влизаш в разпра с шерифа.
Той си спомни как тя му се бе усмихвала този следобед и то неведнъж, а много пъти. И постигна това само с една обикновена речна разходка. Ти ще се отпуснеш, Грейс, помисли си той сърдечно, и аз ще те науча как да се наслаждаваш на живота и на самата себе си.
Грейс беше такава загадка. Тя постъпваше различно от всички други жени, които той беше срещал досега. Това му доставяше невероятно удоволствие.
Кабриолетът навлезе в нов коловоз и Грейс изпъшка леко в съня си и премести отново свитото му на кълбо сако, което се измъкваше изпод нея. Главата й се бе извила в доста неудобно положение, но тя още спеше. Явно бе напълно изтощена от продължителното търсене на работа през деня, от следобедните преживявания и шампанското.
Рейд внезапно се прехвърли на седалката до нея и замени облегалката и прозореца със собственото си тяло. Грейс примигна.
— Спи, спи — й зашепна той. Едната му ръка я обви, а пръстите му погалиха гърба й. Положи внимателно главата й на гърдите си. Тя се сгуши в него и несъзнателно затърси най-удобното положение. Най-накрая главата й се озова в скута му, а тя се сви на седалката. Рейд нагласи още по-добре шала около раменете й и прокара палец по слепоочието й. Нямаше никакво съмнение. Тази жена му въздействаше като никоя друга.
Тя спа през цялото пътуване. Нямаше начин самият Рейд да подреме малко, не и с топлата и мека Грейс до него, която караше тялото му да се втвърдява и затопля, караше го да я желае, караше го да си представя мислено първия път, когато те ще бъдат наистина заедно. Опита се да мисли за нещо друго и да гледа през прозореца, но това просто беше невъзможно.
Приближиха Начез чак след полунощ. Рейд разтърси леко Грейс.
— Събуди се, скъпа. След малко пристигаме.
Тя примигна и се изправи замаяно. Рейд й се усмихваше. Още я прегръщаше с едната си ръка. Когато се разсъни, тя забеляза къде седи той. Премести се на другата страна, за да бъде по-далеч от него.
— В твоя скут ли спах? — възкликна изненадано тя.
— Послужих ти за много удобна възглавница.
Тя почервеня. Обърна се и погледна навън през прозореца, в ярката, огряна от звездите нощ.
— Мили боже!
— Ти беше много уморена, а по пътя много друсаше. Боях се, да не би да ти се схване вратът, както се беше изкривила на една страна.
Тя го погледна. В кабриолета беше тъмно. Само един фенер хвърляше бледа светлина. Беше тъмно и интимно. Току-що бе спала няколко часа, а главата й бе в мъжки скут. Грейс не знаеше какво да мисли. А сега беше още по-лошо, защото се бе събудила, а разстоянието помежду им бе толкова малко, че тя долавяше мъжкия му аромат. Вече не я докосваше, но тя още си спомняше допира на кожата му. Усети, че сърцето й бие лудо. А той я гледаше втренчено.
Тя хвърли лек поглед през прозореца и прочисти гърлото си.
— Днес прекарахме много добре, благодаря ти.
Той не й отговори.
Тя се загърна решително с шала. Внезапно изпита голяма благодарност към него за това, че я остави да поспи последните няколко часа. Как иначе би прекарала обратния път към Начез? Не смееше да го погледне, но усещаше, че той не снема очи от нея.
— Къде ли е Мисисипи Куин сега? — попита тя. Не се сещаше за по-подходяща тема за разговор. Знаеше, че думите й звучат глупаво. Но защо той не й отговаря?
— Колко остава до Начез? — тя дръзна да го погледне бегло. Сините му очи я гледаха пронизително. Той бе златист и великолепен под леката светлина на фенера. Тя преглътна и се загледа настрана.
— Остават няколко мили — изрече той. Гласът му бе ленив, провлечен и доста страстен. Изведнъж Грейс установи, че дъхът й е спрял.
— Няколко мили — повтори механично тя. — Не мога да повярвам, че съм спала досега! Колко дълго спах? — тя извърна лава и го погледна.
Това беше грешка. Погледът му накара сърцето й да спре да спре. Прекрасната му уста се отвори и той докосна бузата и с единия си пръст. Докосването беше възможно най-леко, но Грейс потрепери.
Той издаде звук, звук на силна вътрешна потребност, дрезгав стон.
Грейс се озова в обятията му.
Докато я прегръщаше, той за миг се взря в очите й. В неговите пламтеше ослепителен блясък. След това я притегли към себе си, към твърдото си и горещо тяло. Устата му затърси с копнеж нейната. Още от първия миг Грейс вдигна ръцете си пред гърдите му и обърна лицето си настрани.
— Моля те — изпъшка той. — Позволи ми да те целуна, Грейс. Само целувка, само една целувка…
Тя едва съобразяваше какво става. Знаеше, че това, което правят, е грях. Устата му се движеше над извивката на бузата й и докосваше ухото й. Тя ахна, когато усети прилива на горещи чувства в душата си. „Само една целувка“, каза й едно гласче. Нищо няма да стане, ако го целуне веднъж!
За пръв път Грейс отвърна на неговия плам. Тя обърна лицето си към него и отвори очите си. При вида на неговото напрегнато и възбудено лице, тя загуби ума и дума. А когато устата му докосна нейната, тя се уплаши, че ще припадне.
— Грейс — изрече той тихо, но рязко. — Отвори, скъпа, отвори си устата за мен — и ме пусни.
Тя се подчини механично. Езикът му докосна нейния. Грейс я побиха тръпки. Свитите й на юмруци и притиснати в гърдите му ръце се отпуснаха и разтвориха. Гърдите й пламнаха и се втвърдиха, щом докоснаха неговите. Рейд я прегърна още по-силно. Устата му помръдна леко, но това беше заблуждаващо движение, защото езикът му навлезе в нея, отново и отново, в ритъм, който породи вълни от удоволствие, които заляха
