— Да не би да смяташ, че всеки ден правя такива предложения? Ще си призная откровено! Никога по- рано не съм издържат любовница — осведоми я накратко Рейд. — Смятах своето предложение за комплимент, Грейси.
— Комплимент ли? — тя не вярваше на ушите си. — Вие, мистър Браг, сте най-старомодният донжуан, когото съм имала нещастието да срещна през живота си!
Той стисна зъби.
— Просто ми кажи да, Грейс. Зная, че ти трябват пари. Ще ти дам колкото ти трябват. За мен ще е удоволствие. И повярвай ми, нашата връзка ще доставя удоволствие и на теб. Мога да те направя щастлива, Грейс.
— Ти ли?…
Грейс искаше да му се изсмее в лицето, но беше твърде объркана.
— Много се заблуждаваш, ако си въобразяваш, че мъж като теб може да ме направи щастлива!
— Разбирам — Рейд изскърца със зъби, а очите му блеснаха студено. — Не ти беше трудно да обсипеш Алън с целувки. Обичаш ли го? — запита той. — Ще се омъжиш ли за него?
Тя примигна.
— Не съм обсипвала с нищо Алън.
— Не ме лъжи, видях ви двамата заедно.
Тя го гледаше, без да има сили да му отвърне.
— Грейс, зная, че не си глупава. Ти дори не си направи труд да обмислиш предложението ми. Има и други предимства при такова споразумение, освен парите.
— Други предимства!
— Например закрилата — изтъкна той упорито. — Ти имаш нужда от мен, Грейс. Днешният ден го доказа.
— Целият днешен ден доказа, че ти си един безчувствен, безочлив и тесногръд мъжкар, подтикван в действията си само от най-долни телесни потребности!
Рейд си пое дъх.
— Това не е вярно, Грейс! Най-долните потребности ли ме ръководеха този следобед? Опитвам се да ти помогна.
— Да ми помогнеш? Като ме вкараш в леглото си! Ха!
Той сграбчи брадичката й. Очите му бяха студени.
— Не съм ти казвал нищо обидно досега, Грейс. А може би трябва да го направя.
Тя се отърси от него.
— Махай се — каза тя, но дълбоко в душата си се изплаши. Знаеше какво ще й каже. Ти си една превзета, ма стара мома. Мразеше тези думи.
Рейд отвори уста, но след миг я затвори.
— Мога да събудя страстта в теб, Грейс.
Тя почувства дълбоко облекчение, че той не й каза онези ненавистни думи.
— Нямам намерение да ти дам възможност за това.
— А ще дадеш ли възможност на Алън?
— Това — отвърна дръзко тя — не е твоя работа!
— Ще стане моя работа. Ако не се бях намесил днес, Грейс, щяха да те изнасилят. Спомни си за това!
— Не съм забравила. И мисля, че много преувеличаваш.
— Именно затова се нуждаеш от мен — каза мрачно Рейд. — Това твое дръзко държане ще те погуби някой ден!
— Ще разчитам на късмета си.
— Грейс, мисля — изрече нарочно бавно Рейд, — че ти се страхуваш от мен.
Тя застина на място.
— Мисля, че се страхуваш от мен, защото съм всичко, което твоят скъп Алън не е.
Тя сви ядно юмруците си.
— Мисля, че се страхуваш от мен, защото ме желаеш.
Тя се разгневи толкова, че едва съзнаваше какво говори.
— Харесвам Атън, защото той е всичко, което ти не си!
— Сега говори разумът ти — каза Рейд, — не сърцето ти.
— Никога няма да пожелая някой като теб!
— Лъжеш.
— Не — в очите й напираха сълзи. — Ти лъжеш! Тази вечер беше лъжа! Нищо друго, освен лъжа — ти непрекъснато ме мамеше! — тя вдигна полите си и хукна надолу по палубата.
За миг Рейд остана неподвижен и я загледа с отчаяно изражение, а след това се обърна към перилото. Удари го с юмрук. Болката му се понрави. След това тръгна след нея. Длъжен бе да постъпи така.
Тя бе на кърмата и гледаше разсеяно в лопатното колело. Не обръщаше внимание на водната струя, която докосваше лицето, шията и ръцете й. Сърцето му се сви при вида на сълзите й. Искаше му се да я притисне в прегръдките си, но знаеше със сигурност, че тя няма да му позволи. Приближи се към перилото и застана на няколко крачки от нея. И той се загледа в реката.
— Съжалявам, Грейс.
Тя подсмърчаше.
Той й подаде носна кърпа, но тя не я прие.
— Тази вечер не беше лъжа, Грейс.
— Именно това беше — каза тя, без да го гледа.
— Не беше измама — повтори той категорично. — Исках да се позабавляваш. Тази думичка удоволствие е толкова проста. И ти изпита удоволствие. Не ми казвай, че не си.
Тя избърса една сълза и го погледна бегло.
— Ти се опитваше да ме накараш да се отпусна дотолкова, че да приема безсрамното ти предложение.
Рейд не съумя да се удържи и се усмихна.
— Ако днес не те бях помолил да ми станеш любовница, щях да те помоля утре или някой друг път.
Гласът му омекна.
— Исках да прекараме заедно този ден и да му се радваме. Не се отказвай от това, което преживяхме досега.
Тя стискаше здраво перилото и гледаше речния бряг, който бе покрит с блата и кипариси.
— Денят беше хубав — призна тя.
— Ще прекараме заедно още много хубави дни, Грейс.
— Няма.
— Защо не? Приятно ни беше заедно.
— Защото не е редно.
Той се приближи.
— Не? Защо? Защото съм честен ли? Защото ти казах, че те желая? Сега знаеш истината. Казах ти, че съжалявам, Грейс, и още съжалявам — за това, че те разстроих. Но не съжалявам за това, че те помолих да ми станеш любовница. Ще те моля за това още много пъти.
— И аз ще ти отказвам още много пъти.
Той се усмихна леко.
— Аз съм невероятно търпелив.
Тя го погледна. Искаше й се гневът й да не се бе изпарил. Той се усмихна и докосна брадичката й.
— Лицето ти е мръсно — каза той и внимателно й изтри сълзите. — Единственото нещо, което не желая никога да ти причинявам, Грейс — каза той съвсем сериозно, — е да те карам да викаш.
— Тя го погледна.
— В такъв случай се опитай да ме разбереш — каза тя.
— С удоволствие — отвърна той.
Той я гледаше как спи.
