Шампанско. Грейс никога не беше пила шампанско. Едва осъзнаваше какво й казва и не откъсваше поглед от него.
— Обичаш ли шампанско?
Тя усети, че ще се изчерви.
— Да, разбира се.
— Добре — каза той. Изглеждаше развеселен. — Защото и аз го харесвам.
Той посегна и покри ръката й със своята. Цялото тяло на Грейс се напрегна. Погледна в очите му и видя пак сърдечност — не похот, а нежна сърдечност. Объркването и лекият пристъп на паника се смесиха с други чувства, които бяха твърде сложни, за да ги определи.
— Грейс? — Рейд прекъсна размислите й. Кимна към прозореца. — Не изпускай гледката.
Грейс погледна покрай Рейд и се усмихна. Слънцето беше слязло ниско на запад, а две момчета караха сал надолу по Мисисипи. Не бяха на повече от тринадесет или четиринадесет години. Бяха боси, без ризи и в дочени комбинезони. Кожата им бе помургавяла от слънцето. Явно бяха излезли на риболов, защото въдиците им плуваха след тях. Когато Грейс ги погледна с усмивка, те седяха лениво и си бъбреха, смееха се и ядяха нещо от кошница. След това едното от тях скочи и извика. Грейс забеляза, че едната от въдиците му се е опънала от тежестта на някаква риба.
— Ох, те хванаха нещо!
— Наистина.
Тя се обърна с цялото си тяло, за да вижда по-добре. Момчето се опитваше да навие влакното на въдицата, за да извади улова си. Беше се превило от усилието и приятелят му сграбчи пръта, за да му помогне. Целите тела на момчетата почервеняха.
— Мили боже — възкликна Грейс. — Сигурно са хванали кит!
Рейд се изкиска.
Момчетата изтеглиха един пън. Объркването им беше пълно. Усмихнатата Грейс се обърна пак към Рейд.
— Жалко. Толкова исках да видя, че хващат нещо. Изглеждаше толкова забавно.
Рейд я погледна и се засмя беззвучно. Сините му очи блеснаха.
— Какво има? — попита тя.
— Почакай и ще видиш — каза той със закачлив глас.
Наляха шампанското. Грейс гледаше с любопитство и възбуда светлозлатистата течност, по чиято повърхност имаше малки мехурчета. „Шампанско“, помисли си тя с благоговение. Рейд вдигна чашата си. Грейс усети, че той очаква тя да постъпи по същия начин.
— За една необикновена жена — изрече тихо той, когато погледът му улови нейния. — За теб, Грейс. За теб, за този ден и за бъдещето.
Той чукна чашата си с нейната.
Сърцето на Грейс заби силно. Тя се постара да си напомни, че той е опитен развратник, и че тези думи му прилягат. Но изглеждаше толкова искрен. Тя отпи малко от шампанското. То й се стори леко и приятно.
— Одобряваш ли го? — попита той, като прикри смеха си.
— Много е добро.
— В тази бутилка е един от най-хубавите сортове на света — каза той. — И то любимият ми, признавам си.
Грейс пробва още веднъж и го сметна за твърде хубаво. Погледна към Рейд и се усмихна.
— До края на деня ще станеш познавачка на шампанското — каза той и сподави смеха си. — Какво ти се яде, Грейс? Какво ще кажеш за малко прясна риба?
— Добре, звучи ми чудесно — отвърна тя и отпи още малко шампанско. Рейд беше прав, то беше възхитително. И много отпускащо. Усещането беше божествено. Вдигна очи и забеляза, че Рейд отново я гледа. Тя отвърна на усмивката му. Очите му се разшириха от изненада и той светна от радост.
— Какво не бих дал да ми се усмихваш повече — прошепна той.
— Просто ме води на още речни разходки — каза тя.
Той онемя от изненада и се разсмя.
— О, мис О’Рурк! Да не би да флиртувате с мен?
Грейс се изчерви и закри устните си с ръка. Беше ли флиртувала? Започнаха да слагат някакво блюдо пред тях. Това я спаси от неловкото положение. Пред нея стоеше нещо подозрително на вид, което приличаше на желе и беше червеникавожълто. Когато видя изражението й, Рейд се разсмя.
— Това е черен хайвер, Грейс. Истинско лакомство за чревоугодника.
— Черен хайвер ли? — тя прочисти гърлото си. — Яйца от риба?
— Не мисли за него по този начин — той сложи малко върху бисквита. Грейс гледаше очарована. Той й я подаде, но Грейс се дръпна.
— За мен ли е?
— Не е възможно да пиеш от това шампанско, без да пробваш от черния хайвер — имаше нещо в очите му. То бе прекалено интимно. Грейс погледна бисквитата. Тя бе толкова близо до устата й — достатъчно близо, така че, ако разтвори устните си, той би могъл да я пъхне вътре. Тя я взе от него и отхапа предпазливо. Вкусът беше ужасен. Не искаше да наранява чувствата му, затова изяде това, което той й подаде, а после отпи голяма глътка вода.
— Е?
— То е много ъ-ъ… интересно.
— Трябва да свикнеш с този вкус.
— Несъмнено. А защо някой ще иска да свиква с вкуса на толкова ужасно нещо?
Рейд се засмя.
— Нямам представа. Ще ти разкрия една малка тайна — аз самият не успях да свикна с него.
Грейс се засмя.
— Тогава защо…
— Исках да го опиташ — в погледа му се четеше несигурност. Лекомислието в очите му изчезна.
Грейс също спря да се усмихва. Досмеша я от вида му.
— Благодаря ти.
— Станала си по-приветлива.
Погледите им се срещнаха.
— Трябва да направя едно признание — каза след малко Грейс, когато се бяха навели над великолепната сьомга соте.
— О, признание. И какво ти се налага да признаеш? — закачи я той. — Не, чакай! Желаеш нещо от мен, нали?
Тя се засмя.
— Не, не желая нищо от теб.
— О, но ти наистина каза, че желаеш нещо от мен. Да смея ли да помечтая, че такова желание съществува?
— Рейд, искаш ли да чуеш моето признание или не?
— Умирам от нетърпение да го чуя.
Тя се наведе напред.
— Никога не съм пила шампанско преди.
Той се засмя, взе ръцете й в своята и ги стисна здраво. Този път Грейс не се опита да ги издърпа.
— Знаех — изрече той тихо.
Тя се изчерви леко.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Изглежда знаеш прекалено много.
— Това е преимуществото да си с мъж от висшето общество.
Тя не отмести поглед, макар че знаеше, че е длъжна да го направи. Лесно можеше да си представи преимуществата му — чудесни, вълнуващи следобеди като този, следобеди, които би трябвало да са
