безкрайни, но за нещастие не бяха. Тя си спомни как той я целуна преди няколко часа. Устните му бяха твърди, но нежни и дори сега, докато си спомняше, нещо дълбоко в нея се стегна и изви на спирала.
— Грейс — каза той. Гласът му вече не бе лекомислен, а дрезгав. — Ти си прекрасна.
Тя знаеше, че това не е вярно. Беше готова да протестира. Вместо това не каза нищо, а се остави да я завладее магнетичният чар на мъжа пред нея.
— Още шампанско?
— Не, благодаря — каза тя и се облегна на масата. — Усещам леко замайване от него.
— Замайване ли? — подсмихна се той. — Харесвам начина, по който говориш, Грейс. На мен също ми харесва, че си се отпуснала.
Погледът му се плъзна нехайно над нея.
Отне й миг, за да се досети за какво намеква той. Не само непринуденият им разговор и другарското отношение, но и фактът, че тя седи по един неуместен начин — стойката й бе приведена! Дали не беше седяла така целият следобед? Смаяна от самата себе си, тя изправи рязко раменете си. Хвърли бегъл поглед наоколо в залата, но никой не им обръщаше никакво внимание.
— О, скъпи!
Той стисна раменете й и я бутна назад в стола.
— Отпусни се. Днешният ден е за теб, Грейс, само за теб. За твое удоволствие. Никой тук не го интересува дали гърбът ти е изправен или не. Не ти ли харесва да стоиш така?
Тя се подвоуми.
— Да — призна тя. — Добре се чувствам така. Да си седя така без грижи. Но, Рейд, това не е реално. Животът, който оставихме в Начез, е действителен.
— О, не, Грейси — каза тихо той. — Този живот е също толкова действителен и също толкова важен. Приятно е да водиш кампании за правата на жените. Но също толкова приятно е и бездействието и ти трябва да се научиш на него.
Тя примигва към него. Отначало реши да спори, но после се отказа. Не само защото се чувстваше прекалено добре, а и, тъй като допусна за миг, че е възможно той да има право.
Той разглеждаше внимателно покривката. Лицето му беше наведено надолу, дългите му пръсти поглаждаха ленения плат. Грейс гледаше гъстата му златиста коса и изпитваше неудържим порив да я докосне. Взря се в ръцете му, в силните му пръсти, които се движеха сега с такава лекота и си играеха с лъжицата. Познаваше силата, която криеха в себе си тези ръце. Но знаеше, че те могат да бъдат много нежни. Изведнъж й се прииска той отново да покрие дланта й със своята.
— Грейс — каза Рейд и вдигна очите си към нея. Напрежението в гласа му привлече цялото й внимание. — Ти ме привличаш силно.
Тя го гледаше озадачено. Той се наведе напред.
— Всичко в живота ми се промени от мига, в който те срещнах.
Цялото й тяло се напрегна, но в същото време сърцето й заби с внезапна радост.
— Искаш ли да узнаеш нещо, Грейс? — Въпросът му бе настоятелен. — Знаеш ли, че приключих работата си в Начез през миналата седмица? И знаеш ли защо останах?
Тя го гледаше с широко отворени очи.
— Да не искаш да кажеш… — тя дори не успя да го произнесе. Той пак се превърна в познатия чаровник. Независимо от това, нещо дълбоко в нея се изпълни с копнеж.
— Да, останах заради теб.
Грейс притисна ръка до гърдите си.
— Не мога да спя нощем, мисля само за теб.
Тя успя да се съвземе.
— Не можеш да спиш нощем заради многото си любовници.
Той се засмя въпреки волята си, после стана сериозен и посегна към нея. Докосна с пръст бузата й.
— Не съм бил с друга, откакто те срещнах.
Грейс знаеше, че по цялото й лице е изписано недоверие.
— Точно това искам да кажа — каза настойчиво той. — Желая те, Грейс. Искам да те прегръщам и да се грижа за теб, ден след ден и нощ подир нощ. Искам да те облека в най-фините копринени и сатенени рокли и да те окича с най-прекрасните бижута. Искам да те браня от опасностите и да те защитавам. Искам да те взема с мен в Ню Орлиънс, в Ню Йорк, в Париж… — той се усмихна. — Искам да се загубя в любовта ми към теб.
Сърцето на Грейс заби неудържимо в гърдите й. Тя не вярваше на ушите си, не вярваше на това, което й предлагаше този забележителен мъж.
— Ти искаш да се ожениш за мен? — чу се тя да пита недоверчиво.
Рейд се обърка от изненада.
— Скъпа — изрече дрезгаво той и незабавно възстанови равновесието си, — не съм готов още за брак, все още не. Но съм луд по теб, напълно съм полудял по теб. Позволи ми да се грижа за теб. Искам да се грижа за теб.
Объркването й нарастваше неудържимо. Внезапно едно зашеметяващо прозрение зае мястото му.
— Да не би да имаш предвид…
— Обещавам, че ще те направя много щастлива — каза Рейд и хвана с две ръце лицето й. — Виж колко хубаво си прекарваме днес. Ако ми станеш любовница за постоянно, никога нищо няма да ти липсва, никога. А ще имаш и моята мъжка закрила, която е даже още по-важна. Няма да съжаляваш, Грейс.
Грейс усети, че е стиснала здраво ръба на масата, сякаш за да потърси помощ от нея. Искаше й се да не е изпивала шампанското, което й беше непривично. То притъпяваше рефлексите й и забавяше реакциите й.
Той се наведе напред. Все още държеше лицето и. Очите му бяха блестящо сини.
— Кажи да — изрече пресипнало той.
Въпреки гнева и объркването, които я обзеха, нещо дълбоко в нея се стегна. Той се дръпна, за да я погледне изпитателно. Ръката на Грейс обви дръжката на чашата с вода.
— Мръсник! — изсъска тя. Сълзи изпълниха очите й. — Как смееш! Никога няма да стана твоя любовница!
А след това лисна съдържанието на чашата право в лицето му.
11
Грейс излезе тичешком на палубата. Едва не падна по стълбите от бързане. Внезапно изтрезня. Заговори високо. Беше напълно разстроена. Инстинктивно погледна над рамото си и видя, че Рейд хуква по стълбите и я следва решително по петите. Вместо да продължи да бяга, Грейс се закова неочаквано на място и се обърна. Ръцете й бяха свити в юмруци. Беше готова да води битка.
— Не смятам — изрече напрегнато Рейд, — че имаше сериозна причина да лисваш водата в лицето ми!
Веждите й се стрелнаха нагоре.
— Нямаше ли? Та ти ми нанесе обида! Направи ми възможно най-неприличното предложение! Никога през живота ми не са ме оскърбявали така!
Кой знае защо Рейд се съмняваше в думите й.
— Аз да съм ти нанесъл обида? — гласът му беше недоверчив. — Точно обратното.
Те се гледаха разярено. В очите им бяха избухнали сини и виолетови пламъци. Лицата им се намираха на сантиметри едно от друго. Бяха толкова близо, че носовете им почти се докосваха.
— Няма нищо оскърбително, Грейс, в това, че един мъж желае някоя жена, особено ако я желае така, както аз желая теб.
— Не се чувствам поласкана — отсече рязко тя.
— Трябва ли да се държа като някой лицемер и да се откажа от чувствата си? Да се преструвам ли пред теб и дори пред себе си, че те не съществуват? Това не ми е присъщо.
— Това, което е присъщо на вас — заяви леденостудено тя — не е присъщо на мен, мистър Браг!
Лицето му потъмня.
