— Не съм подозирал, че ще видя нещо подобно някой ден.
Рейд се намръщи.
— Джордж, не мога да се отърва от усещането, че много ти се иска да ми кажеш нещо. Какво е то?
— Някой ден една от многобройните ти жени ще те сложи под чехъл.
Рейд бе целият в слух.
— Какво искаш да кажеш?
— Или може би тя не е твоята жена, а? — Джордж се ухили още повече. — Не си представям, че си й разрешил да работи на такова място.
— За Грейс ли говориш?
— Да-а. Ако не ти беше любовница, сигурен съм, че и аз самият бих си пробвал късмета с нея.
Още не беше свършил, а Рейд вече се бе изправил и бе вдигнал самия Джордж. Беше готов да стовари юмрук в лицето му.
Джордж вдигна ръце в знак на капитулация. Рейд усети, че за малко не удари приятеля си и го пусна.
— Казвай всичко. Къде е тя?
— В заведението „При Макс“ надолу по улицата.
Роклята, ако това можеше да се нарече рокля, надмина и най-лошите й очаквания. Над червения сатен на полата имаше черна дантела. Стигаше й до прасците отзад, но закриваше само коленете отпред. Корсажът не бе украсен, като изключим черните копчета от седеф и пришитата отвън черна дантела. Корсажът определено беше много малък. Грейс разбра, че няма да посмее да се наведе или да посегне към пода от страх да не загуби и това незначително прикритие, което има.
Не знаеше дали ще успее да издържи това изпитание. Причината не се криеше само във факта, че постъпването й на работа в бар беше върхът на лицемерието. Тя се бе обявила срещу баровете и прекомерната консумация на алкохол. Но… пет долара на седмица. Това беше богатство, което стигаше, за да изплати всички сметки на майка й. А, ако получава и бакшиши…
Проблемът беше, че е уплашена. Страх я беше да слиза по стълбите в това облекло. Страх я беше от тази работа. Страх я беше от тези мъже. Просто беше напълно изплашена.
Високите й тънки токчета бяха несигурни при ходене. Грейс слезе с мъка по стълбите. Лицето й пламна, въпреки усилията й да запази спокойствие. Напомни си, че това е работа, че се нуждае отчаяно от пари, а тези мъже са невежи безделници и са много под нейното ниво.
Изобщо не се почувства по-добре, особено щом чу подсвиркванията и дюдюканията, с които я поздравиха присъстващите.
При нея дойде Ден. Гледаше възхитено и не откъсваше поглед от разкошните й гърди.
— За бога — възкликна той. — Бива те да криеш прелестите си, а?
Той беше шефът, но не й хареса начинът, по който я оглеждаше. Затова тя не му обърна внимание. За нещастие, докато минаваше покрай него, закачи тока си между дъските и падна по лице.
Десетина души се втурнаха да й помогнат да се изправи още преди да е помръднала.
Когато я изправиха, тя провери корсажа си — слава богу, той си стоеше на мястото. Дръпна го силно нагоре. Заби поглед в пода и прошепна „Благодаря“ толкова тихо, че никой не я чу. За малко не извика, въпреки че й се искаше страшно да го направи.
— Добре ли си? — попита един от мъжете.
— Скъпа, май трябва да си пийнеш — отбеляза друг.
— Искаш ли да потанцуваш, момиче? — долови още един страстен и задъхан глас до ухото си.
Поканите и предложенията сякаш нямаха край. Грейс събра последните останки от решителност в себе си. Вдигна очи и успя да се усмихне неуверено. Усети, че бузите й пламтят. Някой опипа бедрото й. Грейс сподави гневния си вик. Мъжете се разпръснаха. Изглеждаха настървени като гладни вълци. Никой от тях не успяваше да откъсне очи от нея. Ден я хвана за ръката.
— Върви на онази маса и приеми поръчките — каза той.
Грейс изпита благодарност, че има да върши някаква работа. Тя се приближи, като внимаваше много с токовете и избягваше да среща погледите на клиентите. Поне не си счупи глезена. „Това е само поредният пример за женско робство“, помисли си тя. „Сложи ги на високи токове, за да не могат да вървят — така ще си знаят мястото!“
След малко отиде да сервира на масата с обожателите. Внимаваше да не се навежда много ниско, пренебрегна няколко неприлични предложения и отбягна опипващите я ръце, доколкото бе възможно. Внезапно в бара настъпи пълна тишина. Грейс вдигна очи… и затаи дъх.
На входа стоеше Рейд с невероятно почервеняло лице.
Отначало изпита облекчение, защото се надяваше тайно, че той е дошъл да я спаси. След това гърдите й се стегнаха от унижение. Не искаше той да идва тук. Само той й липсваше на всичко отгоре. И защо се е разгневил толкова? Никога не го бе виждала толкова почервенял. После й стана ясно, че го е вбесила с това, че работи тук и изпита лек трепет при мисълта, че е успяла да го предизвика.
Но след това осъзнаването на истината я прободе като с нож. „Те всички знаят“, спомни си тя. „Всички знаят, че сме спали заедно в хотела. Всички си мислят, че съм му любовница. О, не!“
Рейд закрачи решително към една маса, издърпа стол и седна. Погледна право към Грейс.
— Искам да ме обслужат — каза той, а гласът му отекна като камбана в тишината.
Моментално всички заговориха помежду си.
Рейд не седна на нейната маса, но дори и да бе там, тя нямаше намерение да му сервира. Усмихна се на мъжете пред себе си, въпреки че не изпитваше кой знае какви чувства към тях.
— Да ви донеса ли още нещо? — гласът й бе доста по-силен отпреди.
Рейд се намръщи на хубавата брюнетка, която дойде на масата му.
— Искам червенокосата — заяви той неотстъпчиво.
Брюнетката се помъчи да се усмихне.
— Но, скъпи, тя е заета. Ей там е нейната маса.
Рейд стана ясно и протегна ръка.
— Това ли е масата й?
— Да — отвърна изненаданата жена.
По лицето му се изписа заплашително задоволство и той седна на другата маса. Целият бар отново се смълча. Той седна с лице към Грейс и погледна право към нея.
— Двоен бърбън, най-добрият в заведението.
Грейс стисна челюсти. Нямаше да му сервира. Той правеше това нарочно, за да я извади от равновесие. Обърна му гръб и се опита да се отдалечи, като забрави за токовете си. Пак падна по лице.
Този път над дузина мъже скочиха, за да й помогнат, но Рейд не помръдна.
Още не си бе поела дъх, а те вече се бореха за честта да й помогнат.
Междувременно Грейс си дръпна корсажа, за да прикрие едната си почти оголена гърда. Лицето й пламтеше, а още лежеше на пода.
— Добре ли си? — попита мъжът, който явно си бе спечелил правото да й помогне.
Грейс затвори очи, за да спре сълзите си. Не посмя да погледне към Рейд. Усещаше, че погледът му я изпепелява.
— Да, добре съм — прошепна тя и разреши на човека да я вдигне.
Това беше грешка. Похотливостта на мъжа беше не по-малка от любезността му. Той се възползва умело от възможността да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си за малко. Грейс се освободи бързо. Не искаше да го погледне, но не се удържа.
Той пламтеше от гняв и изглеждаше бесен.
Грейс му обърна гръб. Беше изплашена и объркана, и й се искаше вечерта да е свършила. Закрачи много внимателно към бара, като не обърна внимание на обидните подмятания на колежките си.
Рейд седеше на масата със стиснати юмруци. Знаеше, че ако не е уравновесеният му характер, ще се отдаде на гнева си, ще я изкара навън, без да обръща внимание на протестите й, и ще я напляска хубаво… А после ще се люби с нея, докато тя не го замоли за милост и не я заболи толкова силно, че не й останат сили да помръдва. Може би дори ще я държи като затворничка в леглото си. Фантазиите и мечтите му сякаш
