нямаха край.
Но след миг се изпариха, а остана само усещането, че е унизен. Никоя жена не се бе отнасяла към него по този начин. Още по-малко пък пред очите на всички. А тя се държеше като проститутка. В този миг той реши, че ако тя не му донесе незабавно питието, ще я изнесе навън и ще превърне в реалност всичките си зловещи и мрачни фантазии.
Ден плесна Грейс по рамото.
— Не ме интересува дали си се скарала с твоя любовник — каза той. — Той седи на твоята маса и ти е клиент. Изпълни му поръчката.
Грейс се изчерви силно, тъй като бе разочарована и изпитваше и срам, и гняв, но му занесе това, което той искаше, вдигнала високо брадичка. Сините му очи горяха и гледаха неотклонно напред. В погледа му се четяха желания за убийство и други ужаси. Тя тръсна чашата толкова силно, че половината от съдържанието й се разля. Рейд погледна локвичката, после нея.
— Май ще трябва да ми донесеш още едно.
Тя гледаше свирепо.
Той изпразни до дъно чашата. Грейс се обърна, за да се отдалечи. Той я хвана за китката, дръпна я силно и я стовари рязко на скута си. Грейс ахна, но не успя да се освободи от стоманените му пръсти.
Ръката му хвана един кичур от косата й като каишка на куче и я накара мигновено да спре да му се съпротивлява.
— Какво се опитваш да покажеш?
— Нищо!
Появи се Ден.
— Рейд, не искам неприятности в заведението.
Рейд се усмихна и пъхна пачка банкноти в ръката на Ден.
— Това стига ли, за да прекара тя с мен вечерта?
Ден прибра парите в джоба си и си отиде.
На Грейс й прилоша. Рейд току-що я бе купил. Почувства се като проститутка.
— Остави ме на мира — Грейс усещаше, че всеки миг ще заплаче.
— Какво се опитваш да докажеш? — изръмжа той. — Или просто се опитваш да ме унижиш? Не е ли това истинската ти цел?
Горещият му дъх идваше право към лицето й. Миришеше на бърбън.
— Не — отвърна тя, като се опитваше да не загуби самообладание. — Трябват ми пари.
— Толкова ли ти трябват, че си почнала да се предлагаш, за да ги получиш?
Тя се опита да му зашлеви един шамар. Той я хвана за китката, без да изпуска косата й и я притисна още по-силно към себе си.
— Не разбирам — каза той със сгърчени устни — защо си дошла тук, щом можеше да се продадеш на мен?
Тя извика, когато чу жестоките му думи.
Рейд си пое дълбоко дъх. Изруга. След това стана и я задърпа. Измъкна я навън. Щом се озоваха на улицата, я обърна с лице към себе си. Забеляза сълзите й и изстена.
— О, не плачи, Грейс…
— Моля те, не прави това — прошепна тя. Избърса очите си, забила поглед в земята.
Рейд си пое дъх и обви ръцете си около нея. Прегърна я.
— Това беше най-глупавото нещо, което си правила някога.
Дълбоко в душата си Грейс се съгласи с него.
— Нямах избор.
Той я погали по косата.
— Имаш избор, идеалният избор — той вдигна лицето й. — Омъжи се за мен.
Тя го загледа втренчено. Беше напълно зашеметена. Устата й издаде неволно въпросителен звук. Изведнъж Рейд обърка и изпита безпокойство.
— Аз съм богат човек, Грейс. Ще се грижа за теб и майка ти. Ще й осигуря най-добрите лекари и условия за лечение. Ще ти дам всичко, което искаш, всичко.
— Сериозно ли говориш?
— Да.
Тя примигна.
— Аз… аз не разбирам. Ти искаш да се ожениш за мен?
— Ти си прекрасна жена, Грейс — изрече дрезгаво той.
— Не знам какво да кажа.
Рейд я изгледа и отслаби хватката си.
— Е?
Грейс беше изумена.
— Не те разбирам. Мислех, че искаш да ти стана любовница.
— Сърцето ми промени решението си.
Неизвестно защо Грейс не беше изпитала нищо подобно, когато чу предложението на Алън. Сега сърцето й биеше лудо.
— Трябва да го обмисля — неусетно за себе си каза тя. Веднага се втрещи от изненада — нима наистина ще обмисля предложението на този мъж?
— Да го обмисляш?
Грейс докосна слепоочието си и отстъпи крачка назад. О, Господи! Никога не беше очаквала това! Невъзможно е да се омъжи за него, нали?
— Трябва да го обмислиш? — попита той неприязнено.
— Това е такава изненада — успя да промълви тя. Ужасно се вълнуваше. Обича ли я той?
— Знаеш ли — започна Рейд, — колко много жени ще скачат от радост, ако им направя такова предложение!
Тя примигна.
— Доста много! Всяка дебютантка в Ню Йорк! А знаеш ли колко много дебютантки има в Ню Йорк!
Грейс вирна брадичка.
— Не, не знам. Но ми се струва, че си решил да ми кажеш.
— По дяволите. Стотици. А говорим само за Ню Йорк.
Очите му пламтяха от възмущение.
— Разбирам — изрече съвсем спокойно Грейс. — Тук няма да включваме Париж, Лондон или Ню Орлиънс. О, и Тексас. Обзалагам се, че цели тълпи дебютантки в Тексас само чакат Рейд Браг да им направи предложение!
Той скръцна със зъби.
— Е, винаги можеш да се ожениш за някоя от тях.
Той направи гримаса.
— Никога по-рано не съм правил предложение.
В същия миг Грейс се почувства ужасно, въпреки надменността му.
— Съжалявам. Извинявам се. Ще го обмисля, обещавам. Ще ти кажа скоро какво съм решила.
— Ще ми кажеш… — той гледаше втренчено. — Скоро?
Той бе напълно разстроен.
— Да, скоро. Наистина трябва да го обмисля, Рейд.
Той стисна юмруци.
„Как ще обмисляш предложението му?“ — запита се отчаяно тя. Погледна го. Той стоеше пред нея и гледаше заплашително. „Той току-що ти направи предложение. Този забележителен мъж — на нея!“
— Рейд — тя докосна ръкава му. — Наистина съм поласкана. Благодаря ти. — Неочаквано си спомни за бара зад тях и погледна виновно към него. — Време е да се върна.
— Ти смяташ да се връщаш там?
