— Така ли? Той е луд по теб, а и ти не си безразлична към него. Ти не си Луиза Баркли и Рейд знае това. Възпитали са го добре.
Като си спомни за отвратителните му женкарски маниери, Грейс каза с лека горчивина:
— Не се сещам за това, като го гледам как се държи.
— Скъпа, Рейд е най-малкото дете в къщи и както ми е казвал самият той, семейството го е разглезило, като го е обсипало с цялата си любов и му е посветило всичкото си внимание.
Разпитай го за тях някой път. Той ги обича. Грейс, можеш да разбереш какъв е един човек, като опознаеш роднините му. Запомни това.
Грейс трябваше да разговаря с Хариет за седмичния наем. Нямаше как да отложи това, колкото и да й се искаше да узнае нещо повече за Рейд Брег.
— Хариет, зная, че това, за което ще те помоля, е непоносимо, но се надявам да ми разрешиш да закъснея няколко дни с плащането на наема.
Хариет явно се почувства неудобно.
— Грейс, обикновено това не е проблем. Надеждите й угаснаха.
— Грейс, скъпа, опитай се да ме разбереш. Пансионът ми си е извоювал висок престиж. Моите дами са много, много разтревожени. Те ме предупредиха, че ще напуснат, ако ти разреша да останеш. А аз се издържам от наема на пансиона. Не мога да си позволя да загубя доброто си име. Ами ако дамите наистина напуснат? На тяхно място няма да дойдат други. Ще остана без пари.
Грейс усети, че й прилошава.
— Разбирам.
— Скъпа, наистина ми е много неприятно, че те предупреждавам да напуснеш. Отлагах го, докато бе възможно. Но ще кажа всичко, което ми е на езика, на този Рейд Браг, защото той е виновен за всичко и ще видиш, че той ще се промени към по-добро! А междувременно най-добре иди в някой хотел.
На Грейс й се искаше да извика.
— Хариет, Рейд вече ме помоли да се омъжа за него — каза тя, тъй като искаше да сподели с някого в какво тежко положение е изпаднала.
Хариет втренчи поглед в нея, отметна глава назад и се изкиска ликуващо.
— Наистина ли? Това е чудесно! Разбрах, че ще стане така в мига, в който ви видях двамата заедно. Защо не ми каза?
Грейс не се усмихваше. Как да каже на Хариет, че й е невъзможно да се омъжи за Рейд. Хариет започна да фантазира замечтано за тях двамата. Ако й каже истината, Хариет ще се помъчи да я накара да си промени решението. Възрастната жена я прегърна топло и си отиде.
Грейс не помръдна. Разбра, че сега няма избор. Ще вземе на заем десет долара от Алън. Това бяха точно половината от спестяванията му. Знаеше, че той ще й услужи, без да се колебае. Парите ще й стигнат да си наеме някоя много евтина стая за няколко седмици. Ще яде само един път на ден. Все ще й падне някаква работа, преди да й свършат парите.
— Хей, Рейд, има телеграма за теб.
Рейд завъртя глава. Беше едва десет и половина, но той седеше на една предна маса в „Черната пета“. Пиеше и кафе, и бърбън. Не беше в състояние да прецени какво иска в действителност. Всъщност, не искаше да пие нищо. Знаеше какво желае. Желаеше Грейс. Но Грейс не го искаше.
Още не можеше да повярва на това, което се случи. Той й предложи брак. Брак. А тя трябваше да го обмисли? Очевидно нито той, нито положението му й правеха някакво впечатление. Не я впечатли дори това, че той не бе правил предложение по-рано.
Лицето му почервеняваше всеки път, когато си спомнеше как тя бе отвърнала на предложението му пред целия бар. Е, да, имаше хиляди жени, за които би могъл да се ожени, но да пукне, ако й предложи отново брак — не и докато тя не допълзеше на колене с молби до него.
Само дето не си представяше, че Грейс ще извърши това! Размърда се доста неспокойно на стола. Нима е възможно за пръв път в живота си да не успее да постигне целта си? Никога не бе желал нещо друго така, както желаеше Грейс. Продължи да смята, че тя ще промени решението си. Дали не сбърка? Наистина ли Грейс ще му се изплъзне? Дали няма да изчезне и той няма да я види повече?
От последната мисъл му прилоша, но той знаеше, че няма да допусне това да се случи. Ще я отвлече, преди тя да му избяга.
Погледна телеграмата и видя, че е от родителите му. Ако майка му знае как възнамерява да постъпи с жена като Грейс, ще го ядоса с конското, което ще му прочете… и може би ще му удари една или две плесници. Рейд дори не се усмихна, когато си представи как ще изглежда дребната му майка, ако се опита да го удари. Той беше висок малко по-малко от два метра, беше як като дъб и тридесетгодишен. Знаеше, че родителите му искат да го видят. Ако има малко мозък в главата си, ще си стегне багажа, ще напусне Начез и никога няма да се върне. Той вдигна телеграмата.
СКЪПИ РЕЙД,
КОГА ЩЕ СИ ДОЙДЕШ ВКЪЩИ СТОП СТОРМ БРЕТ И ДЕЦАТА СА ТУК СТОП НУЖНО НИ БЕ ДЯВОЛСКИ МНОГО ВРЕМЕ, ЗА ДА НАМЕРИМ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО ТИ СТОП ИСКАМЕ ДА НИ РАЗКАЖЕШ ЗА НИК СТОП ИДВАЙ БЪРЗО ОБИЧАМЕ ТЕ СТОП ДЕРЕК
Сестра му Сторм и мъжът й Брет бяха дошли в ранчото заедно с племенницата му и двамата му племенника. Дори само това стигаше, за да потегли веднага. Беше изтекла почти една година, откакто той за последен път си ходи вкъщи. Това беше прекалено продължителен срок. А не бе виждал Сторм от още повече време, защото тя и мъжът й живееха в Сан Франциско. Ех, де да беше тук по-големият му брат, Ник. Но Ник се намираше в Англия, в Драгмор, имението, което бе наследил от техния прадядо англичанин.
Рейд се бе отбил по работа в Англия тази година и другите му роднини явно очакваха с нетърпение да чуят разказа му за Ник.
Но знаеше, че е невъзможно да напусне Начез сега, не и докато Грейс беше тук, не и в момента, в който бе дотолкова обсебен от мисълта за нея, че даже не задиряше други жени. Ако Ник и Дерек узнаят в какво състояние е, ще си умрат от смях и ще му кажат, че така му се пада.
Рейд спря да мисли.
Грейс се чувстваше ужасно, когато си тръгваше от дома на Хариет със своите две чанти и куфара. Алън й даде с удоволствие парите на заем. Грейс не му съобщи, че напуска, нито пък каза, че са я помолили да си иде. Не искаше да го тревожи. След като се установи някъде, ще му разкаже всичко и ще му обясни, че е напуснала, за да си наеме по-евтина стая. Две от жените, които живееха в пансиона, седяха на верандата и следяха всяко нейно движение, докато тя крачеше с пухтене по алеята към улицата.
— Прав й път! — чу да казва едната от тях. — Като си помислиш само, че тази уличница иска да учи децата! Какъв грях!
Грейс вирна брадичката си, сви устни и отмина.
Хотелите по хълмовете бяха твърде скъпи. Тя спря на крайбрежието, пусна на земята багажа и започна да си разтрива ръцете. Моряци разтоварваха един шлеп. Товарни коли се движеха по улицата. Двама пияници излязоха с олюляване от един бар. Цяла редица хотели със запуснати фасади и увиснали табели започваше от мястото, където бе застанала и стигаше до далечния хоризонт. Видя Ден Райд на тротоара пред „При Макс“ и се изчерви, щом си спомни за предишната вечер.
Тъкмо в този момент едно босо и мръсно момче на около тринадесет години се блъсна в нея и едва не я събори на земята. Грейс извика от болка.
— О, извинете ме, мадам — каза то и й помогна да се задържи. — Добре ли сте?
— Да, добре съм — отвърна тя разтреперано. — Благодаря.
Тя го дари със сърдечна усмивка.
Момчето й се усмихна в отговор, извини се отново и си отиде. Грейс вдигна чантите си и продължи по улицата. Не забеляза нищо особено, преди да влезе в един от хотелите, за да си наеме стая в него. Стараеше се да не забелязва мръсотията в ъглите и мишката, която тичаше по пода. Посегна към чантичката си и откри, че парите й ги няма. Бяха я ограбили.
Нощта беше топла. Грейс нямаше къде да отиде. Знаеше, че е изпаднала в безнадеждно положение.
