Нямаше право да моли Алън да й услужи с останалите си пари. Знаеше, че ще й ги даде. А после няма да му остане нищо.
Седна на един дънер в сечището, което се намираше в покрайнините на града. Трепереше, въпреки че не беше студено. Багажът й беше в краката й. През пролуката между дърветата виждаше мудната, криволичеща Мисисипи, която проблясваше на лунната светлина. Двама души на сал отплуваха покрай нея. Караха го с прът. Дърветата и шубраците я закриваха. Въпреки това тя стаи дъх, докато те не изчезнаха от поглед.
Всяко клонче, което пращеше и всяко изшумоляване на листата я караха да подскача и да се оглежда с проточен врат. Какво правеше тя? Наистина ли смяташе да прекара нощта тук? Беше толкова тъмно. Каза си, че няма от какво да се бои, и че това място е по-добро от някой уличен ъгъл. Когато дойде тук през деня, мястото й се стори безопасно. Знаеше, че ако остане в града, със сигурност ще я нападнат. Но тук… Ами дивите животни? Дали нямаше змии? Лъвове? Вълци? О, боже! Тя не знаеше нищо за пустошта! И дори ако преживее тази нощ, какво ще прави утре и вдругиден и по-други ден?
„Утре ще си намеря работа“, каза си уверено тя. Просто трябва да оцелее тази нощ. Утре ще си намери работа, работа със стая и храна. Няма как някой да я види от пътя или от реката. „Просто се дръж спокойно, не вдигай шум и ще се в безопасност“, каза си тя.
Нещо се раздвижи в храстите зад нея. Грейс скочи на крака и си запуши с ръка устата, за да не извика. Това беше само един сив котарак.
Рейд крачеше с равни стъпки по пода в своята стая в хотел „Сребърната дама“. Знаеше, че Грейс не заслужава той да си губи повече времето с нея, но не успя да се сдържи. Искаше да разбере къде, по дяволите, е изчезнала този път.
Възмути се от отговора на Хариет, когато я попита случайно, точно преди вечеря, дали е виждала Грейс. Не я беше виждал от неприятната сцена снощи в „При Макс“ и не можа да не се запита къде е била целия ден и дали не е променила решението си, не че това го интересуваше!
Хариет му каза, че Грейс е напуснала пансиона.
— Напуснала? — повтори той безизразно. Първата му мисъл го ужаси: „Тя е напуснала, изчезнала е от живота ми“
Хариет се смути.
— Не си ли я виждал? Мислех, че вие двамата ще се жените?
— Какво?
— Рейд, скъпи, тя трябваше да си отиде. Пансионът ми има висока репутация. Но щом разбрах, че си й предложил да се омъжи за теб, реших, че всичко се е уредило благополучно. Тя не дойде ли при теб?
Малко по малко Рейд успя да разбере какво е станало. Хариет помолила Грейс да напусне заради нощта, която е прекарала с него. Взела е назаем десет долара от Алън! Десет долара! Две от жените я видели да напуска с целия си багаж и да се запътва към града. Докъде ще стигне с десет долара? И къде точно е отишла, по дяволите?
Той си напомни, че тя на практика отхвърли предложението му пред очите на всички. Въпреки това отиде на гарата, за да провери дали не е хванала следобедния влак за Ню Йорк. Но никой не я беше виждал да се качва в него. Върна се с огромно облекчение в хотела и реши, че тя със сигурност ще се опази от неприятности тази нощ. Сигурно е наела стая някъде. Ще открие това място утре.
Сега очакваше да му изпълнят поръчката. Държеше шише бренди в една ръка, облечен в тъмносиня роба. Отвори вратата, щом чу почукването. Едва успя да разпознае изцапаната фигура пред себе си. Това беше Грейс. Преди да я огледа по-добре, тя се хвърли в обятията му и се притисна към него. Трепереше като лист.
Той я задържа. Беше онемял от изненада.
— Какво има, Грейс, какво е станало? — той се изплаши сериозно, защото знаеше, че само най- невъобразими ужаси биха я накарали да се хвърли така в прегръдките му.
Грейс изскимтя, докато се притискаше в него.
— О, господи, беше толкова страшно, толкова страшно…
Той я хвана здраво и я отмести назад, за да я огледа по-добре. Лицето й беше съвсем бледо. Три дълги, кървящи драскотини загрозяваха съвършенството му. В косата й имаше клончета. По ръцете и корсажа й имаше белези от одрасквания от къпини, а полите й бяха окаляни.
— За бога, какво е станало?
Тя стисна здраво реверите му и едва не скъса копринения плат. Ръцете й трепереха.
— Лъвове, индианци, а после се появи тази кукумявка… — тя вече викаше.
Той примигна и обгърна лицето й.
— Нападна ли те някой, Грейс?
— Мисля, че там имаше вълк, но може да е било куче… Бях в гората, тичах и не успях да видя. Смятах, че бягам назад към Начез, но тичах в продължение на часове! Сигурна съм, че имаше змии! По едно време попаднах в блато! — тя заплака. — Нещо ми се плъзна по рамото!
Рейд обви ръцете си около нея и я отведе до леглото. Седна и я сложи до себе си.
— Вече няма страшно — прошепна й той. Погали я по косата и се зае да маха клончетата, докато я милваше. — Какво правеше в гората нощем, Грейс?
Лицето й се притисна в гърдите му. Когато заговори, устата й се опря плътно до тялото му. Той долавяше дъха й.
— Ограбиха ме, загубих парите на Алън. Нямаше къде да ида. Открих едно местенце — изглеждаше толкова хубаво на дневната светлина. Но през нощта…
Той скри усмивката си. Реши да не й казва, че тук от дълги години не се срещат нито вълци, нито лъвове. Ръката му се плъзна по тила й и задържа главата й близо до неговата.
— Вече няма страшно, Грейс. Радвам се, че дойде първо при мен.
Тя подсмръкна.
Рейд не успя да устои на изкушението и докосна леко с устни слепоочието й. Тя вдигна бавно зачервените си очи към лицето му.
— Смяташ ме за глупачка, нали?
Той тупна с показалец прелестното й носле.
— Не, не те смятам за глупачка. Гората е страшна нощем, особено за градско момиче. Но сега си в безопасност, Грейс. — Гласът му беше като милувка, като приятно ромолене. — Нали знаеш, че никога няма да ти се случи нещо лошо?
Думите му я накараха да седне изправена на известно разстояние от него. Изгледа го внимателно и махна с кокалчетата на пръстите си малко влага, която бе останала около очите й. На Рейд му се искаше да се наведе и да изпие сълзата. А после да допре устни до нейните, да ги раздели и да се плъзне вътре. Вместо това седеше неподвижно и чакаше.
Тя си пое дъх.
— Аз… аз си помислих за…
Той не се усмихна.
— Да?
— Твоето предложение.
Сърцето му затуптя силно. Но внимаваше лицето му да остане безизразно.
— Не смятам, че бракът е добра идея.
Той се втренчи в нея. Обзе го разочарование.
— Но знаеш ли, Рейд? — Гласът й му се струваше едновременно съвсем тих, и твърде силен. — Промених решението си за другото… другото предложение.
Той не вярваше на ушите си.
— С което ми предлагаш да ти стана любовница — тя кихна.
— Приемаш да ми станеш любовница? — повтори той смутено.
— Да. — Тя си пое дъх и успя да се усмихне. — Ако, тоест, ако предложението ти е още в сила, аз… реших да го приема.
— Разбирам.
Той стана, погледна я и отиде до прозореца. Нима наистина е очаквал, че Грейс ще се държи като
