— Не е това, сър. Просто през всичките тези години съм се грижил за домакинството на тази къща и…
Улф улови тревогата на иконома си и веднага разбра причината.
— И се страхуваш, че когато се върнеш, ще намериш всичко съсипано?
— Да, сър — въздъхна Ларкин.
— С малко помощ, Моли ще бъде в състояние да управлява добре това домакинство. Тя се учи бързо.
— Благодаря ви, сър.
Споменавайки името на жена си, Улф отново се сети за собствените си проблеми.
— Как беше мисис Тревелиън, откакто се върна от Ню Йорк? — попита внезапно Улф.
— Питате как се е чувствала душевно или се интересувате от физическото й състояние, сър?
— И двете.
— Бе доста мълчалива, но не я познавам достатъчно добре, за да кажа дали това е необичайно.
— Необичайно е — измърмори Улф.
— Изглежда необичайно загрижена да създава проблеми в домакинството, с… както казва тя, да се изпречва на пътя. Настоява да ме нарича мистър Ларкин, макар че само Ларкин е съвсем достатъчно. — Ларкин си пое дълбоко дъх. — Физически, трябва да кажа, че е съвсем здрава. Никога не съм виждал една жена да яде толкова много и въпреки това да е толкова слабичка и пъргава като сърна.
Улф се усмихна на краткото описание. Ларкин бе свършил работата си. Един от въпросите, които бяха измъчвали Улф, бе получил отговор.
— Кажи ми, Ларкин. Случайно да си ми изпращал един плик преди около седмица? С няколко листа смачкана хартия.
Ларкин отново бе надянал безстрастната си маска и вдигна учудено вежди.
— Страхувам се, че не знам за какво говорите, сър.
С едно махване на ръката Улф отпрати иконома. Когато той излезе в коридора, Улф се усмихна.
— Благодаря ти, Ларкин.
Бе почти сигурен, че долови едно слабо „Няма защо, сър“, докато вратата се затваряше.
Моли крачеше из стаята, а погледът й не изпускаше заключената врата, която разделяше спалнята й от тази на Улф. Бе се изразила съвсем ясно. Докато Улф не признаеше, че я обича, техният брак не значеше нищо.
Но ако той дойдеше при нея, тя нямаше да е в състояние да му се противопостави. Познаваше тялото си твърде добре. Той можеше да пробие защитата й само с едно докосване, с нежна целувка…
Но ако я видеше съблечена, Улф щеше да разбере, че тя носи наследника, които той очакваше от нея. Промените в тялото й бяха съвсем незначителни, но Моли бе сигурна, че Улф щеше да забележи леко подутия й корем, леко наедрелите й гърди.
Съществуваха някои кратки, чудесни моменти, когато бе вярвала, че той наистина я обича. Виждаше го в очите му, чувстваше го в допира му… но ако бе истина, защо той не искаше да й го каже?
Докато размишляваше, бравата на вратата помръдна леко. Моли очакваше Улф да започне да тропа по вратата и да настоява да влезе. За миг настъпи тишина и Моли почти повярва, че Улф се е отказал.
Внезапно с ужасен трясък вратата се отвори, последвана от ботуша на Улф, който в следващия миг тупна на пода.
Моли очакваше да види лицето му, разкривено от гняв, но вместо това там бе изписана познатата дяволита усмивка.
— Никога повече не ме заключвай, Червенокоске. От това няма да има полза. — В гласа му не се долавяше дори намек за гняв.
Моли прокара език по пресъхналите си устни и отстъпи крачка назад. Озова се точно до леглото.
— Ти си моя жена — продължи Улф с дълбок глас. Усмивката му бързо угасна.
— Знам — прошепна Моли.
— И ще ми дадеш каквото поискам — допълни той.
— Аз няма…
— А това, което искам сега, е целувка за лека нощ.
За това Моли нямаше отговор и само затаи дъх, докато Улф приближаваше бавно. Когато застана пред нея, я погали по страната с обратната страна на ръката си.
— Счупи вратата само за една целувка за лека нощ? — попита Моли, докато той бавно навеждаше устни към нейните.
— Да.
Отговорът му бе страстна въздишка. Изминало бе толкова време, целувките му й липсваха много. Моли почувства как се предава на сладката магия, докато Улф я държеше здраво в прегръдките си. Той задълбочи целувката, притисна я към себе си, като я накара да почувства възбудата му. Моли почувства слабост в коленете си, по тялото й се разляха сладостни вълни и това само от една целувка. Не можа да потисне сподавения стон, който се изтръгна от гърдите й, а тялото й несъзнателно се притисна към неговото. Ръцете й обгърнаха кръста му и се спряха на широкия му гръб. Изпитваше нужда също да го държи в прегръдките си.
Не бе могла да му каже този следобед, но той й липсваше много. Улф я пусна с очевидно нежелание. Устните му се отделиха от нейните, след което се върнаха отново за бърза целувка. Ръцете му бавно отпуснаха прегръдката. След това той вдигна брадичката й, така че тя бе принудена да го погледне в очите.
Ако искаше да докаже, че тя е безсилна срещу него, бе успял напълно. Моли болезнено го желаеше, изобщо не й достави удоволствие фактът, че видя болката си отразена в очите на Улф.
— Кажи ми — прошепна той, — че това не беше идеално.
Като каза това, той я пусна, отдалечи се от нея и излезе от стаята, без да погледне назад нито веднъж. Моли се отпусна на леглото.
Улф се приготви да прекара нощта, седнал в любимия си стол, с пура в едната ръка и чаша бренди в другата. Камината беше запалена, тъй като нощите бяха студени.
Улф вече не се съмняваше, че Моли е бременна. Беше се закръглила едва забележимо, а гърдите й бяха малко по-големи, отколкото преди. За това паметта му не го лъжеше, бе сигурен.
Беше му необходимо цялото самообладание, за да я целуне и след това да си отиде. Особено когато бе дяволски сигурен, че и тя го желае не по-малко от него.
Ако я съблазнеше сега, тя никога нямаше да му прости. Първо трябваше да й докаже, че това, което имаха, беше достатъчно, че нещата не можеха да бъдат такива, каквито ги желаеше Моли.
Улф обърна поглед към празното легло, което бе много по-удобно от стола, на който седеше в момента, но не можеше да си наложи да си легне сам. Нямаше да може да заспи без Моли, сгушена до него. Откакто тя го напусна, нито една нощ не бе спал добре.
Улф допуши пурата си, отпи от брендито си и се заслуша в пукането на огъня и тихите движения в стаята до неговата. Стъпки по пода, въздишка, шум от тяло, което се върти неспокойно в леглото. Моли не можеше да намери спокойствие, също като него.
Удобство. Спокойствие. Трябваше да я убеди, че единственото удобство и спокойствие за нея бе в прегръдките му.
Нямаше да бъде лесно и може би щеше да отнеме повече време, отколкото си бе мислил, но Моли щеше да дойде при него.
Улф заспа на стола си с усмивка.
Двадесета глава
След една ужасна и безсънна нощ, Моли стана и се облече тихо. Слънцето едва се бе показало на хоризонта, но тя отдавна бе будна и умираше от глад.
Докато закопчаваше светлосинята си рокля, Моли не откъсваше поглед от вратата, която разделяше
